Светослав Александров - статията е написана през октомври 2008 година. Чандраян-1 е изстрелян и е на път към Луната. Феникс привършва своята мисия на Марс. Учените от екипа на МЕСИНДЖЪР анализират снимките от Меркурий, получени съвсем наскоро. Хората, които работят по Касини, проучват последните данни от луната Енцелад, а Индевър се готви за полет по обслужване на Международната космическа станция.
Звучи страхотно, нали? Човечеството се е втурнало да изследва космическото пространство и не се спира пред никакви препятствия. Нищо не може да спре устрема на нашата цивилизация за да достигне звездите. Това е прекрасно, нали?
Вероятно вие се чувствате като мен, когато разсъждавате за ползата от космическите полети – радостни и вдъхновени. За голямо съжаление обаче едно нещо не се е променило – има някои хора, които не се радват. И малко преди изстрелването на Чандраян-1 започнаха протестите. Винаги ще има хора, които ще си мислят, че космическите мисии не си струват парите, че финансите, които даваме за изследване на междупланетното пространство, е по-добре да ги харчим на Земята за НАШИТЕ си проблеми.
Честно казано, не мога да разбера къде е проблемът на тези хора. Още повече, че в съвременния живот е пълно с примери колко е наложително да пътуваме в космоса. Достатъчно е само да споменем за телекомуникационните системи. Или да си включим телевизора за да проверим прогнозата за времето. Да не говорим за ползата за цялостната наука. Например профилактичните изследвания за рак на гърдата – мамограмите, които се правят, имат сходна технология с много космически инструменти – като Хъбъл например! Дори за усъвършенстването на технологията, която спасява милиони жени, е необходимо да изследваме космоса!
И не на последно място – в човешката природа е вложено желание да изследваме и завладяваме нови светове!
Но понякога, след толкова спорове и чесане на езици, става ясно, че не си струва да се ядосвам. Стюърт Аткинсън просто пише по въпроса: „Аз карам такива хора да се чувстват виновни поради това, че смеят да критикуват цената на космическите изследвания, при положение че ТЕХНИТЕ животи, нещата, които ТЕ правят, изборите, които ТЕ правят – всичко това ги прави лицемери“. По-нататък продължава: „Суров ли съм? Не мисля така. Но и да си призная, не ме интересува“.
Но наистина, така трябва! Всеки път, когато отиваш да си купиш бира от отсрещния магазин, тези пари можеш да ги дадеш за лечение на болни от СПИН. Всеки път, когато харчиш пари за някаква козметика, или за някакъв скъп парфюм, ти можеш да вложиш тези пари в някой дом за сираци. Всеки път, когато отиваш на скъп ресторант, можеш да вложиш парите си в някой благотворителен фонд. Нито бирата, нито козметиката са жизнено важни за живота ти, лицемерни критико! Какво ти дава право да искаш да отнемеш парите от космическите изследвания, които са ценни за цялата наука, при положение че с ТВОЯ живот не си допринесъл много за подобряването на ситуацията в света?
Стюърт Аткинсън дава един пресен пример от живота си, когато по време на една негова презентация някакъв случаен човек се включил, за да му обяснява как всичките пари за ракети и неща от този сорт могат да се дават за подпомагане на бедни и прочие. Докато той е защитавал позицията си, Стюърт забелязал, че въпросният критик носел тениска на известен футболен отбор.
Тогава Стюърт просто го попитал от кой отбор е. Критикът гордо му отговорил! И тогава – познайте! Стюърт просто го засипал с неща от сорта: „Дали някога този човек е писал до клуба си, протестирайки, че някои от футболистите от неговия отбор получават над 100 000 лири седмично, независимо от това, че деца в Африка гладуват? Дали е протестирал пред феновете, че се купуват нови играчи за милиони долари, докато има бебета, които умират от СПИН в собствената му страна? Дали е отказал своя абонамент за цифрова телевизия понеже е сметнал, че тези пари биха били полезни за лекарства против малария в Бангладеш?“
След всичко това, казва Стюърт, тишината е била просто поразителна!
Преди време някой в интернет беше извадил едни интересни цифри. НАСА получава едва 0.6% от всички данъчни постъпления! Макар и това да означава цели 17 милиарда долара годишно, тази цифра е нищожно малка в сравнение със сумата, която годишно се дава общо за алкохол, цигари и лечение на съответните заболявания от тези пороци! Да не говорим, че сумата, която в световен мащаб получават военните, надхвърля в пъти повече разходите за космически полети!
Така че излиза, че космическите изследвания не са никак скъпи в сравнение с всичко това!
Но на хората все космосът им е виновен. Все той нарушава спокойствието им, все той е причина за нещастията по света.
Като се замисля – може би наистина трябва да срежат финансите на космическите проекти. И тогава, когато заедно с тях изчезнат и глезотиите от съвременния свят, чак тогава обществото ще разбере, че космосът не е лукс, а необходимост.
Толкова от мен.