Авторска статия от Светослав Александров, написана през март 2009 година.
През последните двадесет години много съществени и важни събития се случиха в космическото общество. Една от двете космически сили – СССР – се разпадна и много от грандиозните съветски космически проекти никога не успяха да бъдат осъществени. Паралелно през 90-те години публичният интерес към космическите мисии продължи да спада прогресивно. С появата на интернет обаче НАСА откри мощна пиар (от англ. PR – public relations – публични отношения ) система. Снимките и научните данни от мисиите на агенцията се публикуват в реално време и са достъпни от всяка точка на земното кълбо. Благодарение на това към края на 90-те и началото на настоящото десетилетие се сформираха нови любителски и неправителствени организации, интересуващи се от космически полети. До към началото на това десетилетие изглеждаше, че НАСА ще продължи да бъде абсолютен лидер в областта на междупланетните полети. Новосъздадената държава Русия, която наследи старата съветска програма, не успя да осъществи нито една междупланетна мисия – последният опит завърши с провал на ракетата (Марс 96). Единствено Япония в началото на 90-те години изстреля малка сонда до Луната – „Хитен”, но тя не бе предвидена да осъществява детайлни научни проучвания, а бе чиста технологична демонстрация.
Ситуацията обаче бързо се промени през последните няколко години. Китай изстреля човек в космоса през 2003 г., а скоро след това изпрати и орбитален апарат до Луната. Япония и Индия също изстреляха свои лунни сонди съответно през 2007 и 2008 г. Дори Иран изненада света, като успя да изстреля със собствена ракетна техника първия си изкуствен спътник през 2009 г. Космически ентусиасти и журналисти нарекоха този период „Азиатска космическа надпревара”. А какво по-подходящо название от това?
Западният свят не погледна с добро око към новоизлюпените космически сили – за мнозина техните опити могат да се изтълкуват като опити за военно надмощие. Нито една от азиатските страни обаче не потвърди да има такива амбиции. Дори Иран и Китай отговориха на опасенията по следния начин: „Ние търсим начин за мирно усвояване на космоса". „Научните данни от мисиите ни ще бъдат достъпни за цялата научна общност”. Тези обещания, които новите космически агенции дадоха, бяха причина за получаване на подкрепа от по-голяма част от космическите ентусиасти.
Едно от изображенията на лунния импактор MIP към "Чандраян 1", което бе публикувано наскоро.
Това, което се случи по-късно, изненада много от нас. Независимо от обещанията, които бяха дадени, независимо от уверенията за споделяне на информацията, нещо се обърка. Снимки и фотографии се публикуваха изключително рядко – това е особено забележимо и вярно за новите лунни мисии. Както Китай, така и Индия публикуваха в началото на мисията едва няколко снимки, след което рязко прекъснаха всякакви публични отношения. Както може да се види от сайта на ИСРО, последното официално обновяване на състоянието на мисията до написването на статията (9-ти март) е станало на 29-ти януари. По време на разбиването на малката мини-сонда, прикачена към „Чандраян-1” - MIP, бяха изпратени стотици снимки, но първоначално едва две от тях бяха публикувани в интернет. Ситуацията с Китай е още по-трудна за възприемане – в продължение на близо 8 месеца нямаше абсолютно никаква информация за състоянието на лунната мисия „Чанг-е 1”, докато към края на 2008 г. изображенията, които бяха изготвени, най-накрая се появиха под формата на карта.
Напълно очаквано, ентусиастите, свикнали да получават всеки ден снимки от Марс и Сатурн благодарение на сайтовете на НАСА, реагираха остро и гневно. Някои от тях напълно се разочароваха от новите космически сили, други мълчаливо преглътнаха този факт и просто загубиха интерес. Трети дадоха повод да се развихрят всякакви псевдонаучни конспирации и небивалици. Все пак знаем от наблюденията си, че правителствата по света наистина лъжат и не обичат да признават за провалите си – затова първата изказана хипотеза, която прочетох (специално за „Чанг-е 1”) бе, че мисията най-вероятно се е провалила, но никой не смее да признае за това. Тази спекулация продължи до момента, когато след продължително информационно затъмнение китайската лунна все пак беше публикувана (макар и с по-ниска разделителна способност и с китайски обозначения).
И все пак, време е да си зададем въпроса – крият ли новите космически агенции нещо съществено от нас и защо постъпват по този начин? Изобщо отворени ли са към обществото и спазват ли си обещанията?
Отговорът може да изненада някои – ДА, новите космически агенции са отворени. Те наистина са отворени към останалата научна общност – но публикуват данните си предимно в сериозни научни списания с висок импакт фактор. Често те изнасят пресконференции – наскоро бе дадена гласност за откритията и от трите научни мисии – „Чанг-е 1”, „Кагуя” и „Чандраян 1”. Дори се появи клип от лунния импактор MIPкъм „Чандраян-1”. Всички тези данни обаче, до които ентусиастите се докопаха, бяха ограничени и разпръснати по отделни интернет сайтове и телевизи. Това, което новите космически агенции не притежават, е единен централизиран източник за информация. Новите космически агенции нямат и мощната пиар система, която НАСА притежава.
Поради тази причина, колкото и да са отворени учените на тези нови космически агенции към обществото, не винаги информацията достига до нас, а ако достигне, тя достига с огромно закъснение (за сведение аз получих новите изображения и клипа от MIPблизо три седмици, след като се бяха появили за пръв път по една от множеството индийски телевизии).
Макар липсата на масивна пиар система да разочарова много от космическите ентусиасти и това е причина те да се отказват да следят азиатските мисии, трябва да запомним едно – новите космически агенции са много, много по-отворени към обществото в сравнение с това, което е било преди години. Да вземем например космическата програма на СССР – всички космически проекти в миналото са били пазени под пълна тайна и строга секретност. Космическите мисии са се обявявали едва след изстрелването – и то само, ако изстрелването е било успешно. За провалите пък изобщо не се е споменавало в медиите. Да не говорим, че дори и смъртни случаи са били укривани в продължение на години. Всичко това получава своята гласност по време на „Гласност” по време на Михаил Горбачов.
А днес ние знаем за бъдещите планове дори на Иран (макар и в малка степен) и Китай! Знаем за иранските ракети „Сафир”, знаем, че Иран планира скоро да изстреля животни в космоса, както и човек в рамките на 15 години. Знаем за възможностите на ракетната техника на Иран. Знаем в големи детайли и за плановете на китайска обитаема космическа станция и за бъдещето на китайските лунни проекти. Знаем приблизително и кога ще бъдат обявени изстрелванията (а няколко дни преди стартовете научаваме и за точен час) – а когато те се осъществят, получаваме множество снимки и видео материали! Снимков и видеоматериал имаме и от Иран включително.
Знаем какви са лунните планове на Япония и Индия. Знаем, че Индия ще изпрати луноход съвместно с Русия – за сведение, руската космическа програма вече е също много отворена – наскоро, когато бе изстреляна първата научна мисия от няколко години насам – „Коронас-Фотон”, която ще проучва слънцето, бе публикувана много обширна информация и много нови снимки.
Космическите агенции се променят и стават все по-отворени с течение на времето. Само като се замислим, че преди няколко години получихме оскъдна информация от първото пилотирано изстрелване на Китай (Шенчжоу 5), а миналата година получихме клип и предаване в реално време от китайската космическа разходка (Шенчжоу 7), определено можем да твърдим, че това е така.
Вярвам, че космическите агенции ще станат и още по-отворени. Надявам се, че много скоро ще имаме от тях също снимки и данни, които се публикуват незабавно.
А до тогава – не бива да се разочароваме.