Светослав Александров - статията е написана през април 2011 година. През този месец, април 2011, ние отбелязахме 50 години от полета на Юрий Гагарин. Цял половин век пилотирани полети в космоса!
Днес обаче съм ви приготвил специална изненада - брой на списанието "Наука и техника за младежта", издаден точно четвърт век след полета на Гагарин. Преди 25 години. През месец април 1986 година. Няколко месеца преди да се родя.
"Наука и техника за младежта" - издание на ЦК на ДКМС. Този брой е издаден през месец април 1986 година - 25 години след полета на Гагарин.
"От Гагарин до наши дни" - статия в "Наука и техника за младежта" през април 1986 година.
През първия четвърт век се случват доста интересни неща в областта на космонавтиката. Хората са свидетели на първите полети в космоса, първите космически разходки, първите снимки от повърхността на Луната, първото стъпване на човек на Луната, първото безпилотно кацане на Марс. И да, разбира се, първите орбитални станции от серията "Салют". Няколко месеца преди издаването на този брой е изстрелян дори първият модул от новата за това време орбитална станция - "Мир".
"По пътя на човека към космоса имаше две бариери. Първата - земното притегляне, което Циолковски наричаше застрашаващо. То беше прекрачено. Две дати определят началото на щурма: 4 октомври 1957 година, когато от космодрум на СССР в орбита бе изведен първият изкуствен спътник на Земята, и 2 януари 1959 година - стартът на съветската ракета към Луната. Втората бариера бе създаването на нормална жизнена среда на борда на космическия кораб, а така също преодоляването на претоварванията и безтегловността. Медиците и биолозите на съветската страна първи се справиха с тази задача. На 12 април 1961 година първият пратеник на човечеството в Извънземието Юрий Гагарин уверено каза: "Потеглихме!""
Така започва статията, посветена на 25 годишнината от полета на Гагарин. Чудно ми е - дали авторите от списание "Наука и техника за младежта" са имали представа какво е щяло да се случи в България 4 години след издаването на този брой? А дали са предполагали какво ще се случи в края на 1991 година - че тогава космическата сила СССР ще се разпадне и че до този момент новосъздадената Русия няма да има мисия отвъд околоземна орбита до ден днешен, до 2011 година?
Надали. Статията е пълна с хвалебствия към СССР и успехите на съветските инженери и учени. "Така започва ерата на космоса. Това беше подвиг! Подвиг на целия съветски народ, който под ръководството на своята ленинска партия се издигна до върховете на науката и създаде могъща промишленост, способна да осъществи най-смели конструкторски замисли".
След това в статията е представена детайлна история на космонавтиката. Не са пропуснати постижения като построяването на космическата совалка и кацането на първия човек на Луната. Що се касае до това - първото кацане на пилотиран кораб на Луната, то е споменато в "НТ за младежта" само лаконично:
"Дори в историческия за човечеството ден, когато на Луната кацна пилотираният космически кораб "Аполо-11" и Нийл Армстронг направи първата крачка върху лунната повърхност, американската агенция ЮПИ писа: "Не бива да забравяме за заслугите на пионерите в усвояването на космоса, дали сведения, благодарение на които стана възможно това забележително постижение. Първият изкуствен спътник беше съветски. Първите хора в космоса бяха руснаци. Всички основни постижения в космоса са направени в СССР..."
Интересно е и в каква светлина са отразени полетите на космическите совалки. "След прекрасния пример на международно сътрудничество, какъвто бе експерименталният полет на съветския космически кораб "Союз" и американския "Аполо" през лятото на 1975 година, космическата програма на САЩ все повече и повече започна да променя своя характер. Космическите кораби за многократно използуване от системата "Спейс Шатъл" с нарастваща активност се включват в опасните акции на Пентагона. Някои от полетите вече преминават изцяло по програмата за "звездни войни". Американският печат не скрива, че на "совалките" се отрежда важна роля в рамките на разработената от администрацията на САЩ програма за милитаризиране на космическото пространство".
Така са виждали полетите на космическите совалки, значи! Нищо ново под Слънцето. Нали по същия начин много от песимистите виждат полетите на новите мини-совалки на Военновъздушните сили на САЩ. Втората от тези совалки между другото в този момент се намира в космоса, както писах на страниците на КОСМОС БГ наскоро. Но се опитайте да си представите ситуацията преди 25 години, когато е писана тази статия...
Защото тогава СССР влагат всички усилия да построят своя собствена космическа совалка - "Буран". Тя дори излита успешно и се връща. Един-единствен полет през 1988 година. Вероятно и последният голям успех на СССР. Три години по-късно държавата ще се разпадне... И тъй, оттогава насам до ден днешен руските космонавти летят в космически кораби "Союз". По ирония на съдбата, независимо от тежките времена, през които премина Русия, след 2012 тези "Союз"-и ще бъдат единствените космически кораби, способни да закарват както американски, така и руски космонавти до "Международната космическа станция". Докато в САЩ не се разработи нов, частен космически кораб.
Не броим китайците, които си имат свои кораби и свои планове за собствени орбитални станции...