Статията е преведена през 2008 година - преди изстрелването на индийската лунна сонда "Чандраян 1", чиято мисия завърши успешно.
Здравейте, уважаеми читатели!
Предполагам, че много от вас са забелязали новите космически сили, които изгряват на хоризонта! Съвсем скоро Китай успешно осъществи първата си разходка в открития космос. Следващата седмица пък Индия планира да изстреля мисия до Луната – Чандраян-1. Какво означава това? Дали най-сетне пилотираната космонавтика няма да излезе от дупката, в която се намира днес? Какво можем да очакваме от новите космически суперсили? Отговорът ще намерите в тази статия, за която получих любезно разрешение да я преведа от Дуейн А. Дей, писател в сайта TheSpaceReview.
Статията в оригинал тук.
Представете си за момент, че Студената война никога не се е случвала. Представете си, че Сталин е получил аневризма седмица след края на Втората световна война и че неговите наследници, макар и не точно приятелски настроени към Запада, са избрали далеч по-малко антагонистични взаимоотношения. Без балистични ракети, без технологична надпревара, без Космическо състезание.
Дали хората щяха да бъдат в орбита днес? Дали щеше да има страна, която да е изстреляла нещо в космоса, като се имат впредвид огромните цени и липсата на убедителна политическа обосновка?
Илюстрация на космическата станция на Китай, планирана за 2020 г. Credit: Chinese Society of Astronautics.
Това е един вид спор, който кара историците да дърдорят. Има твърде много променливи и фактически не може да се даде много информация по въпроса. Но ние наистина знаем, че Студената война беше причина САЩ и СССР да се надпреварват и надминават в космическите полети, насилвайки се всеки един да изстрелва по-бързо и да търси първите си постижения в Космическата надпревара. Без Студената война пилотираните космически полети щяха да поемат по по-нормална траектория.
Но какво означава думичката “нормално” в случая? За щастие, навлизането на Китай в пилотирания етап на космическата си програма и желанието на Индия да има пилотирана космическа програма ни позволява да погледнем към историята от по-различна перспектива. През последните няколко седмици известно количество публични разговори, проведени от Индийски и Китайски служебни лица, ни дават нова светлина по въпроса.
Индия в космоса
На шести октомври т.г. Американската Асоциация за Научен Прогрес спонсорираше обсъждане с няколко участници специалистиот Националния Институт за Висши Курсове (НИАС – прев. от англ.). НИАС представлява политически институт, базиран в Бангалор, и дискусията се състоеше от три презентации на теми: “Индийската космическа програма”, “Бъдещето на Индийската ядрена програма” и “Нуждата от професионална акредитация на учени”. Презентациите бяха последвани от обсъждане, което включваше тримата презентатори и трима други представители от НИАС.
Първият говорител бе Кришнасуами Кастуриранган, директор от НИАС и член на Индийския парламент. Кастуриранган е бил председател на ИСРО (Индийската космическа агенция) за девет години и секретар на правителството на Индия в Космическия департмент. Преди е служил като директор на сателитния център на ИСРО където той директно наблюдавал развитието на космически кораби от ново поколение като ИНСАТ-2 и ИРС-1А и 1В, а също така и научни сателити.
Кастуриранган даде едно бързо интервю на Индийската космическа програма. Програмата е започнала през 60-те години на миналия век, като този начален период бе наречен от него “фаза на инициация”, след това е продължила в 70-те години, или “експериментална фаза”. През 80-те години Индия най-сетне навлязла в “оперативната фаза” на космическата програма, при която изкуствените й спътници са били в състояние да служат на социалните приоритети на страната. Като една бедна страна Индия не е била способна да третира космическите си полети като лукс – сателитите, които били разработени в нея, са били директно свързани със социалните нужди на хората. Кастуриранган отбеляза, че САЩ е помагал на Индия в това отношение: в началото на 70-те години САЩ са спонсорирали демонстрационна програма, използвайки американски геостационарен сателит, с който се предават телемедицински предавания към провинциалните лекари.
Телемедицината е особено важна в Индия според Кастуриранган, защото 98% от хората от селските райони, които стават лекари, напускат тези райони, което води до оставането малка група лекари с необходимия тренинг, които трябва да обслужват голям брой хора. Така телемедицината може да предаде някои от медицинските материали от процъфтяващите градски райони към отдалечени села. Важна за космическата програма е и мониторинга на земеделските култури за изготвяне на оценки. Според Кастуриранган Индия днес е в състояние да предсказва с 90% точност продукцията на националните посеви един месец преди жътва. За страна, която в миналото често е страдала от глад и недохранване, това е важно. Той отбеляза също така, че през 1978 г. спътниците са имали разделителна способност от 1 километър, днес тя е един метър!
Сега Индия е развила не просто съществени космически способности, но се наблюдава и съществен реален икономически растеж. Така индийската космическа програма е навлязла в период, който Кастуриранган е нарекъл “разширена фаза”. Индия може да си позволи лукса на космическите полети и дори пилотирани такива! Първият лунен космически кораб на Индия – Чандраян-1 ще излети по-късно този месец. Правителството също е създало корпорация Антрикс, която е отговорна за пазарните дейности на Индийската космонавтика по света. Следващите цели на Индия са разработване на тежкотоварна ракета, лунни изследователски мисии, ракета от две степени за многократна употреба, която да извежда товари в орбита, пилотирани космически кораби, по-нататъшно международно сътрудничество.
По време на дискусията няколко члена от публиката зададоха въпроси на Кастурирган и двама от неговите колеги за Индийската космическа програма. Неговите колеги бяха С. Чандрасекар, професор по обща стратегия в Индийския Институт по Мениджмънт в Бангалор, и един ветеран от ИСРО. Последната работа на Чандрасекар е включвала оценка на балистичните ракети на Пакистан и Китай. В отговор на въпрос за ракетите на Пакистан той отбеляза, че те не са базирани изцяло на китайска технология, а че Пакистан има собствен опит при дизайна на балистични ракети! Чандрасекар също отбеляза, че неговата оценка на ракетите на Китай е в противоречие с тази на САЩ.Например той каза, че докато САЩ са заключили, че китайската ДФ-5 е двустепенна ракета, неговата група има данни, че ДФ-5 на практика е тристепенна. Неговите проучвания също са в противоречие с оценките на САЩ за ДФ-31.
Повечето от космическите въпроси бяха зададени към Кастуриранган, който беше попитан за плановете на Индия по отношение на пилотирани полети. Кастуриранган обясни, че точно сега правителството не е одобрило пилотирана космическа програма. Въпреки че той не даде детайлна информация, според други източници Индия ще се опита да разработи капсула за двама души. ИСРО вмомента проучва технологически възможности и въпроси и той представи дълъг списък, който включва животоподдържащи системи, навлизане в атмосферата, стандартизиране за човешки полети на ракета. Това показва, че Кастуриранган е наясно с проучванията. Само след като Индийската космическа агенция разреши тези технологически въпроси и дефинира типа ракета, която трябва да построи, като това включва и цената, времето на първото пилотирано изстрелване, чак тогава плановете за пилотирани полети ще бъдат представени на парламента в Индия. Накратко – пилотираната програма на Индия все още не е напълно дефинирана и одобрена.
Кастуриранган също отбеляза, че ИСРО не е взела решение за ракетите си, но обсъжда една 2.5-степенна ракета за извеждане на пилотиран апарат в орбита. ИСРО проучва две възможности – текущата Геостационарна ракета (ГЛСВ), която има няколко успешни полети и планираната ракета ГЛСВ Марк 3, която трябва да направи своя дебют през 2010 г. ГЛСВ Марк 3 в сравнение със стандартната ГЛСВ ще има повече възможности, но понеже сега съществува само на хартия, рискът е по-голям.
Когато Кастуриранган бе попитан за целите на космическата програма след мисията Чандраян, той представи следните възможности за реализация: внедряване на възможност за химичен анализ на бъдещ спускаем лунен апарат, възвращаема мисия до Луната, международно сътрудничество за бъдеща роботизирана мисия до Марс, обсерватория на име Астросат, която трябва да извършва наблюдения в ултравиолетовия и рентгеновия спектър.
Въпреки че Кастуриранган не е включен при вземането на решения за Индийската космическа програма, става ясно от яснотата и бързината на неговите отговори, че той не само е запознат с текущите планове на програмата на Индия, но че също така Индийските космически чиновници полагат големи усилия при планирането на техния следващ ход във фазата на експанзия на полетите на страната.
Китай в космоса
На 8-ми октомври т.г. няколко космически експерти в САЩ говориха в Наследствената Фондация във Вашингтон по отношение на космическата програма на Китай. Говорителите бяха Дийн Ченг от Центъра за Военоморски Анализ, Кевин Полпитър и Скот Пейс, новият директор на Института за Космическа Политика към Университета Джордж Вашингтон. Последният е и бивш младши администратор от НАСА за програмен анализ и оценки.
Тази дискусия имаше доста грубо название – “Панди в орбита”. Макар че и тук иде реч за консервативен политически институт, нито един от говорителите не бе идеологичен. Те също така не отразиха гледни точки, наскоро изразени от някои други говорители (напр. Джон Джонсън-Фрийс и Тереса Титчънс), за повече кооперативни ангажименти с Китай.
За съжаление събитието в Наследствената Фондация отново отрази някои от митовете, които обкръжават космическата програма на Китай – става въпрос за мнения, които не бяха изразени от говорителите, а от посредника на Фондацията и някои членове на публиката. Посредникът отново повтори погрешните твърдения, че Китай планира да изпрати човек на Луната до 2017 г,, мит, който произлиза от объркването на плановете на страната за роботизирана мисия с взимане на проби и доставянето им на Земята с пилотиран спускаем апарат.Някои от въпросите, зададени към говорителите, също повториха някои от погрешните твърдения за възможностите на китайските космически оръжия, включително обвинението, че Китай е “заслепил” американски сателит с лазер и че Китай разработва “паразитни микросателити”. Лазерният инцидент е преувеличен – фактически правителството на САЩ никога не е протестирало за инцидента пред правителството на Китай и очевидно не е интерпретирало случилото се като атака. Освен това твърдението за паразитни микросателити е доста ефективно оборено.
За щастие, каквито и митове да бяха отразени от посредника и публиката, те бяха добре обяснени от информативните говорители. Те всички подчертаха, че разпространена грешка е виждането на развитието на космическата програма на Китай да става отделно от останалите дейности на страната. Китай не просто има “космическа програма”, ръководството на страната вижда космоса като част от от целите си в много области, включително развитие на икономиката, националната сигурност и дипломацията.
Дийн Ченг обясни, че скорошният полет на Шенчжоу-7 представлява доказателство за това, че Китай представлява космическа сила, която притежава множество възможности. Това включва способността на страната да произвежда, да изстрелва, да следи сателити самостоятелно.Страната има множество установени сателитни системи – комуникационни, метеорологични, заснемащи Земята и навигационни.
Според Ченг Китай вижда космоса като възможност за “zonghe guojia liliang” или “обширна национална сигурност”. Космическата програма подобрява икономиката на Китай като повишава нивото на качество на науката и технологията, като се създават нови работни места в областта на високите технологии, което става и чрез военна сигурност и дипломация.
Точно това е нещото, което често се пренебрегва от Запада. Китай вижда космоса като дипломатически инструмент. Ченг цитира няколко пресни примери – продажби на сателити на Венецуела и Нигерия, споделянето на данните от сателитите, членството на Китай в Азиатската организация за космическа кооперация. Потенциални бъдещи цели включват осигуряване на космически мисии и трениране на чуждестранни астронавти.
Разбира се, че антисателитният тест на Китай през 2007 г. (АСАТ) бе този, който привлече внимание на Запада. Виждането на Китай за военната стойност на космоса е еволюирало съществено през последните две десетилетия. Американският опит през 1991 г. в Дезърт Шийлд/Дезърт Сторм е имал огромно влияние върху Китайската Народна Освободителна Армия. Това е убедило лидерството на Армията, че бъдещите войни ще включват обединени войски, ще бъдат високотехнологични и ще разчитат на прецизни оръжия. Военните ще разчитат на информация за оперативна координация, за локация на целта, за насочване на оръжието.
Ченг отбеляза, че повечето последни войни са продължили да оформят виждането на Китай за космоса и че през последните години Народната Освободителна Армия е започнала да променя възгледите си за космическите мисии. Те вече не просто са източник за информация, но и “ключово бойно поле за собствени права”. Той цитира източник от НОА Енциклопедията, която през 1997 г. е пренебрегвала важността на космоса, но през 2002 г. започва да го счита като жизнено важно бойно боле.
В светлината на това еволюционно развитие на възгледите за важността на космоса, пилотираните полети на Китай напомнят на света за способностите на страната, дори и самата пилотирана програма да няма публични военни цели.
Кевин Полпитър се концентрира най-вече върху икономическите аспекти на развитието на космическата програма на Китай, едно развитие, което е доста ускорено през последните няколко години. Той отбеляза, че откакто след 2001 г. Китай е изстрелял три пилотирани мисии, лунна мисия, АСАТ тест, радарен сателит, сателит за мониторинг на океаните, комуникационен сателит, оттогава Китай е постигнал значително повишаване на надеждността на собствените си ракети (международни стандарти). Китай няма ракетен провал от 1996 г., вероятно поради нелегално асистиране на някои американски компании.
Космосът, според Полпитър, е средство за Китай да получи “статус на велика сила”. Китайските ръководители вярват, че космосът е технологически тласък, който може да издигне китайската икономика и да улесни иновацията във фармацевтиката и металургията. Космосът може да доведе и да други икономически ползи.
Пилотираната космическа програма на Китай – Шенчжоу – всъшност е такъв технологически тласък. Полпитър отбеляза, че средната възраст на персонала на Шенчжоу е около 36 години, а средната възраст на персонала на роботизираната лунна програма Чанг-е е 33 години. Полпитър сравни това с много от проектите на НАСА, където средната възраст е 50 години и че 25% от американската аерокосмическа работна ръка е на прага пред пенсиониране.
И ако Китай прави големи крачки в космическата си програма през последното си десетилетие, САЩ или тъпче на едно място, или се застрелва в двата крака. Полпитър отбеляза, че последната американска космическа политика и документите на ЮЕс Еър Форс се виждат от много чуждестранни лидери като излишно провокативни и са довели до възприемане сред света, че правителството на САЩ надценява приложенията си за национална сигурност и възнамерява да вкара оръжия в космоса. Полпитър завърши, че издигането на Китай като космическа сила ще има отрицателни последствия за САЩ. Увеличаването на космическия бюджет на САЩ не е достатъчно и решенията трябва да идват от много места. Въпреки че последният успех на СпейсЕкс и изстрелването на Фалкън беше демонстрация, че индустрията на САЩ може да постигне велики неща, правителството на САЩ трябва да вземе каиша и да поеме страната в подобряването на космическите й способности.
Четете във втора част на статията: Лунните планове на Китай.
Дуейн А. Дей може да бъде намерен на zirconic1 (AT) cox.net