Светослав Александров. Когато преди броени дни президентът на САЩ – Барак Обама посети космическия център Кенеди, той представи интересна визия за развитието на НАСА през следващите 15-20 години. В периода 2010-2020 година ще продължи експлоатацията на „Международната космическа станция“, където ще се тестват различни технологии за по-нататъшното усвояване на космоса. До 2025 година трябва да се осъществи първата пилотирана мисия до астероид, а до 2030-2035 – първа обиколка на човек около Марс.
Независимо, че планът е изпълним и е интересен, Барак Обама напълно изключи Луната от него. Мотивът му беше: „Ние вече сме били там.“
Ако трябва да сме откровени, НАСА наистина е изпратила астронавти до Луната. Независимо от ширещите се конспиративни теории за нестъпване на луната, истината е една – НАСА действително успя да прати хора на Луната. Това ми е първата и последната вметка по въпроса.
И ако горепосоченото е първата голяма крайност, която е характерна за хората, които се интересуват от програма „Аполо“, далеч по-шокираща е втората голяма крайност, която очевидно е и характерна за президента на САЩ – Барак Обама.
Мотивът, че няма нужда човек да се завръща на Луната, защото „вече е бил там“, не е нов. Фрази като „били сме вече там, защо пак да пращаме хора“, „там има само камъни“, „Луната е безинтересна“ са характерни не за незапознати и невежи по отношение на космонавтиката хора. Иронично, много интелигентни личности, в това число и работещи в НАСА считат, че завръщането на Луната е безсмислено начинание. Разбирате ли, „защото вече сме били там“.
Армстронг - един от 12-те астронавти, стъпили на Луната. Според мнозина е излишно човек да се завръща на Луната, защото "вече сме били там". Photo credit : NASA
Но аз виждам следните проблеми по отношение на това твърдение.
Първо, ако лунните експедиции се обезсмислят, „защото вече сме били там“, тогава защо по същата логика изпращаме астронавти в околоземна орбита? Все пак, по отношение на ниската околоземна орбита, ние също сме били там – няколко стотин пъти. На всичкото отгоре научният потенциал относно изследването на околоземна орбита е достатъчно скромен, за да могат критици с дипломи и международни престижни награди в областта на науката да считат, че цялата съвременна пилотирана космонавтика е безсмислена. Съществуват десетки учени, които биха се радвали да видят „Международната космическа станция“ потопена на дъното на Тихия океан, а освободените средства да се вложат в други, по-значими за науката начинания. И все пак, напук на скромните научни резултати от пилотираната космонавтика в околоземна орбита, напук на факта, че „вече сме били там“, повечето космически агенции продължават да подкрепят скромни програми, свързани с изпращането на астронавти в околоземна орбита.
Второ, по такъв ли начин ще подхождаме, когато (или ако) някой ден човек посети астероид и Марс? Представете си, че през 2025 година астронавт наистина стъпи на астероид. Какво следва? Спиране на експедициите до астероиди, защото „вече сме били там“? След като изпратим човек на Марс, какво ще последва? Още 50-години липса на полети до там, защото „вече сме били там“?
Или да сумираме горните разсъждения в едно изречение: задължително и важно условие ли е човек да изследва само най-нови и неизследвани досега небесни обекти?
Ако все пак смисълът на пилотираната космонавтика е да изследва единствено нови обекти – не пропускаме ли да открием нещо интригуващо за обектите, които вече сме изследвали?
Днес ние знаем със сигурност и надали има някой, който подлага под съмнение, че на Марс има големи водни залежи под формата на лед и че климатът на планетата е бил по-топъл в миналото. Това се приема за доказан факт. Но независимо от десетилетното изследване на Червената планета, това откритие се случи чак през последните 6-7 години. Преди това имаше единствено спекулации и хипотези, които не бяха подкрепени от проучванията нито на „Маринър“, нито на съветските сонди, нито на „Вайкинг“. Всички те отбелязаха, че Марс е сух, че на повърхността на планетата няма никаква вода. Едва през последното десетилетие „Спирит“, „Опортюнити“, „Марс Риконисънс Орбитър“ и „Феникс“ потвърдиха обратното – че на Марс вода има. И то в изобилие.
Когато човечеството започна отново да изследва Луната, аз бях сигурен, че ще излезе наяве откритие, пропуснато да бъде направено от „Аполо“ или съветските луноходи. Излязох прав. Вярно – първо до Луната орбитален апарат изпратиха китайците. След това японците. Нито Китай, нито Япония откри нещо съществено. Но екип от индийски и американски учени откриха чудото – Луната също крие свои залежи от вода. Това само по себе си бе достатъчно да промени мирогледа за нашия естествен спътник.
Звучи ли логично сега тепърва да се отказваме от Луната, когато току що започнахме да я изучаваме повторно?