Статия - Светослав Александров : „Международната космическа станция“ е без съмнение най-сложният успешен космически проект, осъществяван от епохата на „Аполо“ насам. Станцията струва близо $100 милиарда, като сериозно участие в проекта са взели космическите агенции на САЩ, Русия, Европейския съюз, Канада и Япония. Строежът, който започна през 1998 година, трябваше да приключи през 2006 година. Но трагедията със совалката „Колумбия“, която приземи основните транспортни кораби на модулите, забавяния от страна на страните-участнички, както и финансови проблеми, отложиха привършването на станцията до 2010 година. Днес „Международната космическа станция“ е практически завършена – като 98% от хардуерът вече е инсталиран. Въпросът е какво следва оттук нататък.
Предишният план на предния президент на САЩ Джордж Буш предвиждаше станцията да бъде свалена от орбита и така проектът да бъде прекратен през 2015 година. Планът също така предвиждаше човек да се завърне на Луната до 2020 година и там да бъде основана местна станция.
"Международната космическа станция" - 98% завършена. Credit : NASA
Но през 2008 година новата администрация на президента на САЩ Барак Обама назначи комисия, която преразгледа цялостното състояние на космическата програма на НАСА. Комисията заключи, че прекратяването на проекта през 2015 година е безсмислено, защото след завършването на станцията на практика остават едва четири-пет години експлоатация. Комисията също така заключи, че с текущото незадоволително финансиране няма как да се ускори новата програма „Съзвездие“ за стъпване на Луната (с оглед на това стъпването през 2020 е абсурдна задача) и че трябва да се избира – или между продължаване на новата лунна програма на НАСА, или между продължаване на експлоатацията на станцията до 2020 година и търсене на алтернативи на „Съзвездие“.
В началото на февруари 2010 година Барак Обама излезе с предложение за спиране на „Съзвездие“, отказване от новата програма за стъпване на Луната и продължаване на дейността на „Международната космическа станция“ до 2020 година. Ако планът бъде одобрен от Конгреса, удължаването на експлоатацията на станцията е сигурно до 2020 година.
Астронавтът Максим Сураев по време на разходка в открития космос през 2010 година. Credit : NASA TV
Оставаше въпросът да бъде обсъден между страните-членки. В началото на март тази година в Токио се проведе събиране между ръководителите на космическите агенции, се съобщава на страниците на Вести.Ru . Не съществуват никакви пречки за това да продължи работата на станцията до 2020 година. Нещо повече – никой не се съмнява, че станцията ще остане най-яркият обект на небето и след тази дата. По данни на Infox.ru „Международната космическа станция“ може да бъде експлоатирана до 2028 година- когато ще се навършат 30 години от изстрелването на първия модул - „Заря“.
Разбира се, тридесетилетното експлоатиране ще осигури и почти тридесетилетни научни експерименти на борда на орбиталния комплекс. „Международната космическа станция“ е мултимилиарден проект – съвсем естествено е човек да очаква там да се правят сериозни експерименти, които да доведат до сериозен пробив и напредък в науката.
Позовавайки се отново на Вести.Ru, можем да научим, че въпросът за научните ползи и за икономическата изгодност на проекта се е повдигнал отново. Според думите на ръководителя на Европейската космическа агенция – Жан-Жак Дорден, тук не става въпрос само за уникалните изследвания в областта на медицината и борбата с глобалното затопляне. Станцията може и да не донесе незабавно някаква полза за науката. Но независимо от това трудно е да се оцени цялостното и стратегично значение.
Подобни изявления не могат да удовлетворят дългогодишните критици като проф. Робърт Парк, физик в университета в Мериленд. Наскоро на своя блог bobpark.org той написа: „Международните задължения правят трудно да се освободим от станцията, но независимо от това „Международната космическа станция“ може да се окаже последното човешко жилище в космоса за много дълъг период от време“. Робърт Парк твърди, че след 40 години опит с орбитални станции, те не са допринесли за развитието на науката. За разлика от безпилотните роботи, които изследват Луната, Марс и другите планети и генерират многобройни научни публикации, станциите са просто безсмислени.
„Навремето космическите станции се разглеждаха като неотменна стъпка в изследването на космоса. Считаше се, че от такива платформи щеше да бъде възможно да се осъществява комуникационна връзка по цялото земно кълбо, да се засичат военни операции, да се осигурява навигационна помощ на корабите и самолетите, да се наблюдават звездите без атмосферата да пречи. Днес всички тези неща се правят рутинно от безпилотни сателити. Тези роботизирани космически кораби вършат дейността си по-евтино и по-ефективно, отколкото някога ще бъде възможно да се вършат от борда на космическа станция“, казва Парк.
НАСА обаче винаги е обещавала, че на борда на „Международната космическа станция“ могат да се вършат експерименти, които са невъзможни да се вършат в земните лаборатории поради наличието на гравитационно привличане. Счита се, че тези експерименти биха могли да помогнат, например, в борбата с рака.
„Разбира се, всеки може да се надява на пробив в науката, но това е крайно невъзможно да се случи на станцията“, отсича Робърт Парк. „Гравитацията просто не представлява важен фактор. Гравитационните сили са твърде незначителни в сравнение с вътреатомните сили, за да имат съществено влияние“.
Независимо от големия скептицизъм работата на „Международната космическа станция“ ще продължи и ще имаме постоянно присъствие в космоса през идните десет, а може би и двадесет години.