Светослав Александров. Когато космическият апарат Галилео навлезе в плътната атмосфера на Юпитер и изгоря, големият газов гигант бе оставен от човечеството и в момента няма постоянен космически апарат, който да го изследва.
През 2005 година НАСА одобри осъществяването на нова безпилотна мисия - Джуно, който ще проучва планетата по изцяло нов начин. Джуно е следващата логична стъпка за изследването на Юпитер.
Джуно е първият космически апарат за изследване на планети от външната част на Слънчевата система, който ще разчита на генериране на електроенергия посредством слънчеви батерии. Сондата Галилео и сондите Пайъниър и Вояджър са разчитали на радиоизотопни термоелектрически генератори (RTG). С развитието на технологията на слънчевите батерии вече е възможно да построим космически кораби от типа на Джуно. Така и хората ще са много по-спокойни, защото всяко изстрелване на изкуствен спътник с радиоактивни вещества на борда води до много протести и в общи линии обществото е против подобни полети. Ракетите са все още нестабилни и един евентуален провал би могло да доведе до локално радиоактивно замърсяване.
Космическият апарат Джуно ще изследва Юпитер от полярна орбита. Орбитата е такава, че безпилотният кораб ще бъде извън обсега на смъртоносните пояси от заредени частици, които опасват планетата. Тези пояси напомнят на земните пояси Ван Елън (които са по-малко плътни).
Джуно е стабилизиран по спин, което означава, че се върти около оста си и самият той може да бъде възприеман като един вид жироскоп. Стабилизирането по спин се различава от стабилизирането по три оси и е първото в историята на космонавтиката успешно внедрено стабилизиране. Първите сонди, които посетиха Юпитер - Пайъниър бяха стабилизирани по спин, но последвалите Вояджър и Галилео вече бяха стабилизирани по три оси. Тези факти не бива да ни смущават - Джуно не е по-несъвършен космически апарат от тях, който използва по-несъвършени технологии.
На борда на Джуно има седем основни научни инструмента, но освен това има и няколко допълнителни инструмента, които ще обогатят резултатите получени по време на мисията. Микровълновият радиометър ще изследва атмосферата в дълбочина. Той ще помогне да си отговорим на някои ключови въпроси - Как Юпитер се е формирал? Колко дълбока е атмосферната циркулация, която бе измерена от спускаемата сонда на Галилео?
MFI ( Magnetic Field Investigation - б.пр. Разследване на магнитното поле ) е друг научен инструмент на борда на Джуно. С негова помощ ще направим карта на магнитното поле на Юпитер. Ще бъде проучена триизмерната структура на полярната магнетосфера, а резултатите ще ни помогнат да изградим по-точен модел за състоянието на динамиката във вътрешността на планетата.
Комплектът инструменти за изследването на полярната магнетосфера се състои от JADE, JEDI, WAVES, UVS, С помощта на JADE ще бъде установена плазмената структура на Юпитерианските полярни сияния като измерваме ъгловото, енергийното и структурното разпределение на частиците в полярната магнетосфера. JEDI ще измерва енергията и ъгловото разпределение на йони на водорода, хелия, кислорода и сярата, както и други йони в полярната магнетосфера. WAVES ще засича полярни сияния които дефинират радио емисии. UVS е спектрограф, който ще записва дължината на вълната, позицията и времето на пристигане на ултравиолетови фотони когато отвора на инструмента наблюдава Юпитер при всяко завъртане на космическия кораб. Този инструмент ще ни даде спектрални изображения на емисиите на полярни сияния.
Гравитационният научен експеримент ще се опита да разгадае вътрешната структура на Юпитер като направи детайлни проучвания на цялото гравитационно поле.Това представлява един вид радио експеримент. Радио сигнали ще бъдат изпращани към Земята посредством телекомуникационната система на Джуно. Разпределението на маса във вътрешността на Юпитер се очаква да доведе до малки вариации в гравитационното поле на планетата. Тези вариации водят до вариации в движението на кораба и ще бъдат измерени лесно.
Не на последно място е и камерата, която ще изпраща към Земята разкошни снимки.
Може би вече сте разбрали отчасти какви са научните цели на мисията Джуно като сте чели описанието на научните инструменти. В тази секция ще обобщя основните въпроси, на които трябва да си отговорим:
1. Образуването на Юпитер - как е станало?
2. Каква е вътрешната структура на Юпитер?
3. Каква е структурата на атмосферата в дълбочина?
4. Каква е структурата на магнетосферата в детайли?
5. Как би изглеждал полярния регион на Юпитер? Камерата Джунокам ще направи първите полярни снимки.
6. Има ли Юпитер скалисто ядро?
7. Различава ли се химичния състав на Юпитер от първоначалния състав на мъглявината, от която се е образувала Слънчевата система?
8. До каква дълбочина прониква Голямото червено петно?
Джуно ще бъде изстрелян през август 2011 година посредством ракетата Атлас 5. Мисията ще има нужда от от облитания на Земята, за да се ускори по пътя към Юпитер. Пристигането около Юпитер ще стане през 2016 година, 5 години след изстрелването си.
След установяването си в полярна орбита ( Джуно ще обикаля Юпитер за 11 дни ) мисията ще продължи до 2017 година. Чак тогава тя ще бъде прекратена след като апаратът е направил 32 орбити около планетата.
С края на Джуно няма да завърши изследването на Юпитер. Има много работа, която трябва да бъде завършена. Би следвало логичната стъпка след Джуно е внедряването на орбитален апарат, който ще се занимава само с Юпитерианските луни и най-вече Европа, която е изключително важен кандидат за изследване, защото в нейните океани може да има жизнени форми.
ЛИТЕРАТУРА: Wikipedia, http://juno.wisc.edu/