Светослав Александров. Когато през 2003 година Европейската космическа агенция изпрати в Космоса първата си междупланетна сонда - Марс Експрес, всичко изглеждаше като един амбициозен проект, една концепция, за която дори не е ясно дали изобщо ще сработи.
Снимка: ЕСА
2003 година беше съдбоносна както за пилотираните, така и за безпилотните полети. В началото на годината катастрофира Колумбия и много хора си дадоха равносметка за смисъла на космическите полети. Повечето интересуващи се от космонавтика очакваха някакво съживление, защото се смяташе, че от известно време космонавтиката тъпче на едно място- полети само в околоземна орбита, скучни разходки в Космоса от екипажа на МКС, тук таме ремонт на Хъбъл... и никакъв интерес от страна на обществото.
Повечето хора очакваха съживлението да обхване най-вече безпилотната космическа програма и по-точно изследването на Марс. Голямото сближение на Земята и Марс през 2003 година позволи изпращането на роботизирана техника на НАСА и на космическите агенции, които още не се бяха включвали - ЕСА и Японската космическа агенция. Докато Япония се потеше на проблемния си орбитален апарат - Нозоми, който страдаше от проблеми с навигацията, а американците разчитаха на успех поне на един от двата марсохода - Спирит и Опортюнити, то европейците бяха разработили мощна мултифункционална мисия, състояща се от орбитален и спускаем апарат.
Много хора се съмняваха дали европейците ще постигнат дори и частичен успех. Като начало, това е първата им междупланетна мисия, а както знаем, има едно правило в изследването на Марс - първите винаги се провалят, а в последствие само една трета от космическите кораби успяват. Но имаше и други хора, които искрено вярваха, че мисията ще успее. Професор Колин Пилинджър, разработчикът на спускаемия модул Бийгъл 2 беше направил огромна рекламна кампания и беше привлякъл интереса на много хора.
Накрая дойде съдбоносната коледа на 2003-та година. В нощта на 24-ти срещу 25-ти декември Бийгъл 2 кацна, а орбиталният Марс Експрес навлезе в орбита. От Бийгъл 2 сигнал никога не беше получен и днес се смята, че той се е разбил. Но орбиталното вмъкване на Марс Експрес беше успешно и радостни възгласи изпълниха контролния център. ЕСА празнуваше успеха на първата си междупланетна мисия!
А после заваляха и откритията. Мощната камера HRSC направи първите си снимки. Апаратурата ОМЕГА пък потвърди информацията, че в полярните области на Марс има вода под формата на лед. Но върха на сладоледа тепърва следваше да бъде опитан.
След няколкомесечни мъки беше разгърнат радара МАРСИС, който може да изследва планетата в дълбочина. Той успя да измери точната дебелина на ледения слой в полярните области и се оказа, че ако бъде разтопен, еквивалентния океан, който ще се получи ще е с дълбочина 11 метра и ще покрие цялата планета!
Благодарение на Марс Експрес вече знаем, че сблъсъците между планетата и случайни астероиди са имали решаващо значение за цялата еволюция - под повърхността бяха открити множество древни кратери, погребани под повърхността.
Бяха направени и още снимки, сред които най-интересните са снимките на някои кратери, на чието дъно се забелязва слой от воден лед.
Марс Експрес продължава да работи! Мисията на космическия кораб беше вече удължена веднъж, а наскоро беше взето решение за още едно удължаване на срока на работа. Разбира се - кой иска да спре такава ценна апаратура толкова скоро? А и вероятно предстоят още открития, за които дори не подозираме.
ЕСА не планира Марс Експрес да е последната европейска мисия до Червената планета. В рамките на програмата Аурора се разработва мощен спускаем апарат с марсоход на борда, който ще търси живот.