Светослав Александров - статията е написана през февруари 2008 година. Много хора мислят, че безпилотната техника на СССР е стигнала своя апогей с изпращането на Луноход 1 и Луноход 2. Това са първите самоходни устройства на повърхността на друго небесно тяло. Изстрелването на Луноход 1 се е осъществило на 11 ноември 1970 година, а на Луноход 2 - на 8 януари 1973 година. След това до ден днешен на Луната не е изпращан такъв космически апарат. Наистина, впоследствие НАСА изпрати подобни самоходни устройства на Марс - Съджърнър през 1997 година и Спирит и Опортюнити през 2003 година - последните функционират и до днешен ден - до написването на тази статия - февруари 2008 година. Днес Луната изглежда леко позабравена, но отново има изгледи човек да се връща към нея. Миналата година (2007) Япония и Китай изпратиха орбитални апарати, а тази (2008) предстои изстрелването на орбитъри и на Индия и НАСА. Впоследствие ще се премине към изпращането и на нови луноходи, а човек ще се завърне на Луната до 2020 г.
Основната причина, поради която учените на СССР са разработвали Луноход е било изучаването на места за пилотирани лунни кацания и лунни бази. Също така разработчиците са се надявали, че посредством Луноход е щяла да бъде осъществявана радиовръзка между космонавти на повърхността на Луната и Земята. След като става ясно, че СССР няма да може да изпрати човек на Луната и загубва надпреварата основната цел на Луноход става друга - да бъде изследвана Луната самостоятелно, без човешка намеса.
Луноходите са разработвани в рамките на секретна програма. За изстрелването им не се е съобщавало до момента в който ракетата не достигнела успешно космоса. В случай на провал на ракета-изобщо не се давало гласност и не се е съобщавало на обществото. И наистина, на 16 февруари 1969 година е имало изстрелване на Луноход, но ракетата се е разпаднала в рамките на секунди. Ръководството на СССР е криело за това в продължение на години.
Първият успешен Луноход (или Луна 17), както споменах, е изстрелян на 11 ноември 1970 година посредством ракетата Протон. Навлизането в окололунна орбита станало на 15 ноември. По-късно космическият кораб каца успешно в Морето на Дъждовете. Луноход 1 е имал една конична антена, една спираловидна антена, четири телевизионни камери и специални устройства за пробиване на почвата и проучване на нейната плътност. Имало е също така рентгенов спектрометър, рентгенов телескоп, детектори на космични лъчи и лазерно устройство. Луноходът е добивал електроенергия посредством слънчеви батерии. Луноход 1 е трябвало да работи в продължение на три лунни дни, но всъщност е работил 11 лунни дни. По време на нощите Луноход 1 е бил хиберниран, а през това време-затоплян от радиоактивен източник. На 4 октомври, 1971 година мисията е официално прекратена след като луноходът е пропътувал повече от 10 000 метра и е изпратил обратно повече от 20 000 телевизионни изображения (сред които и 200 панорамни). Луноход 1 е извършил също така повече от 500 почвени теста.
Луноход 2 (Луна 21) е втория луноход изпратен към Луната. Изстрелян е на 8 януари 1973 година с помощта на ракетата Протон. Основните задачи пред него били да провери до колко са осъществими астрономическите наблюдения от повърхността на Луната, да се извърши експеримент на лазерен пробег (подобен на експериментите на Аполо), да бъдат наблюдавани слънчевите рентгенови лъчи и да бъдат изучени механичните свойства на лунната почва.
Луноход 2 е бил висок 135 сантиметра и масата му е била 840 килограма. Дължина - 170 сантиметра, ширина-160 сантиметра. Всяко от 8-те му колела е имало собствен мотор и собствено задвижване. Луноход 2 е имал три телевизионни камери+още четири специално предназначени за панорамни изображения. Както и при Луноход 1 ядрен източник е пазил от изстиване Луноход 2 по време на лунните нощи. На борда на Луноход 2 е имало още радиометър, фотодетектор, лазерен отразител.
След кацането си Луноход 2 веднага направил телевизионни изображения и излязъл от рампата. След това направил изображения на остатъчния спускаем апарат от Луна 21. Програмата е прекратена след 4 месеца, което довело до спекулации, че Луноход 2 се е провалил в средата на май или не се е "събудил" след нощта през май-юни. Лазерния експеримент на Луноход 2 обаче продължава да функционира и се използва и до ден днешен. Луноход 2 е пътувал над 37 километра по повърхността на Луната.
Имало е още един луноход построен - Луноход 3. Той обаче не е бил изстрелян и останал в музея на НПО Лавочкин.
След дългогодишен хиатус и липса на полети до Луната през 2007 година Япония изпрати тритонната сонда Кагуя в окололунна орбита, а скоро след това Китай повториха успеха. Днес двете сонди продължават да функционират. Като се има впредвид колко е амбициозна съвременната лунна програма на Китай, Япония и САЩ трябва да споменем, че се планират следните сонди: СЕЛЕНА 2 (Японска) и Чанг'e 2. Те този път ще кацат на повърхността. Счита се, че към тях ще бъдат монтирани и луноходи.
НАСА има още п о-амбициозна програма- след изстрелването на лунната орбитална мисия Лунър Риконисънс Орбитър тази година (2008) и ГРАЙЛ (през 2011) агенцията ще се концентрира изцяло върху строежа на новата лунна архитектура, която отново ще закара астронавти на лунната повърхност. Най-вероятно към пилотирания спускаемия апарат ще бъде прикачен и луноход.