Светослав Александров - публикация от 12 август 2008 година. Информацията в нея е изключително неактуална. Само приборът до Луната успя, но не и този до Марс (катастрофата на "Фобос-Грунт" през 2011 година) Два български инструмента ще полетят на борда на автоматични междупланетни сонди към Луната и Марс в края на тази и началото на следващата година. Индийската лунна сонда Чандраян-1 ще достави в орбита около Луната малкия прибор RADOM-7, който ще трябва да характеризира качествено и количествено радиационната обстановка в близост до Луната.
Инструментът RADOM-7, сравнен с размера на химикалка. Този инструмент ще полети към Луната на борда на индийската лунна сонда Чандраян-1. Image Credit : ISRO/SRI-BAS
С помощта на RADOM-7 българските учени се надяват да изготвят точна карта на радиационната обстановка на Луната при различните дължини и ширини. Данните, получени от уреда, ще бъдат използвани да се установи каква точно е радиацията и каква защита ще е необходима за астронавтите при бъдещи пилотирани лунни експедиции. RADOM-7 ще установи каква е и естествената защита на Луната (ако има такава) спрямо галактичната и слънчевата космическа радиация.
Основните радиационни компоненти извън магнетосферата на Земята са галактически космически лъчения, изменени от от магнитните полета, асоциирани с нискоенергийните заредени частици (слънчев вятър), които постоянно се излъчват от Слънцето; както и събитията, когато се излъчват високоенергийни частици, които се наблюдават при слънчеви изригвания. Всичко това може да окаже неблагоприятно влияние при планирането на дългосрочни експедиции и бази на Луната. Целта на бъдещата пилотирана програма не би била просто краткотрайна разходка на повърхността на Луната, което бе успешно осъществено от програмата Аполо, а установяването на постоянна станция.
RADOM-7 на практика представлява миниатюрен спектрометър-дозиметър, който съдържа един полупроводников детектор с дебелина 0.3 мм, един заряд-чувствителен усилвател, два микроконтролера. Детекторът тежи едва 0.1398 грама. Техниката пулсов анализ се използва за установяването на натрупания енергиен спектър, който по-нататък се превръща в натрупана доза и поток в силиконовия детектор. Времето за експозиция за един спектър е 30 секунди. Спектрометърът RADOM-7 ще измери спектъра на натрупаната енергия от основни и вторични частици в 256 канала на борда на Чандраян-1.
На борда на руския безпилотен космически кораб Фобос-Грунт ще полети още един български инструмент - Люлин-Фобос, който ще има задача, подобна на RADOM-7. Люлин-Фобос ще работи по време на пътя към Марс, докато Фобос-Грунт е в околомарсианска орбита, както и на повърхността на Фобос. Данните ще помогнат при бъдещото реализиране на пилотирана експедиция до Марс, както и при установяването на постоянна база на Фобос или Марс.
Информация: От ISRO и ИКИ-БАН.