Светослав Александров, февруари 2007 г. Слънчевата система се състои от централна звезда ( Слънцето ). Около нея обикалят осем планети - Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Освен това в Слънчевата система има много планети-джуджета, които са със значително по-малка маса - сред тях са Плутон и Церера. Многобройни още по-малки тела - комети и астероиди също обикалят около Слънцето. Цялата слънчева система обикаля около центъра на галактиката.

Планетите, повечето от спътниците на планетите, а също така и повечето астероиди обикалят около слънцето в една и съща посока, като орбитата им е почти кръгова. Освен това всички орбити на планетите се намират в една равнина. Плутон е изключение от правилото, защото неговата орбита е наклонена спрямо тази равнина, а ъгълът на наклона е около 18 градуса. Това беше и една от причините да го "изключат" от голямото семейство на планетите през 2006 година, което предизвика голям скандал.

Слънцето съдържа около 99% от веществото на цялата система. Планетите, колкото и невероятно да звучи, представляват само около 0.135% от цялата маса на Слънчевата система, а най-голямата планета - Юпитер съдържа двойно повече вещество отколкото всички останали планети взети заедно.

Останалата част от Слънчевата система е празнина, наречена вакуум. Погрешно схващане за вакуума е, че той представлява място без никакви частици. Междупланетния прах представлява микроскопични твърди частици, които се реят в пространството. Междупланетния газ пък е поток от заредени частици, които ние наричаме слънчев вятър.

След като разгледахме най-общо устройството на Слънчевата система можем да продължим по-нататък с подробна характеристика на Слънцето, планетите и някои по-големи астероиди и комети.

Тази статия от лятото на 2011-та година продължава да е актуална до 2012-та година и ще е актуална до момента в който американец не излети отново със собствен космически кораб

Светослав Александров. Космическата совалка "Атлантис" ще излети в космоса, ако не днес (на 8-ми юли), то поне в близките няколко дни или седмици.

След като "Атлантис" се прибере обратно на земята с четиричленния си екипаж и програмата на космическата совалка приключи, американските астронавти ще продължат да летят в космоса. Но астронавтите няма да летят с кораби, построени в САЩ, а ще са пътници на борба на руските космически кораби... Това е невероятен поврат на съдбата и ужасяваща гледка за американците-патриоти. Страната, която преди 40 години изпращаше хора на Луната от уплаха руснаците първи да не направят същото, днес се примолва на бившите си съперници.

Още по-смущаващо е, че американските власти не виждат проблем с тази ситуация. Те казват, че американците са изпълнили своите ангажименти, като са построили космическата станция, за да могат на нея да летят всички. Казват, че времената са различни, няма вече космическа надпревара - и освен това Европейската космическа агенция купува руски места, Япония също купува руски места на космически кораби "Союз". При това нито Европейският съюз и Европейската космическа агенция, нито Япония е особено обезпокоена от това. Защо САЩ да са по-различен случай?

С пенсионирането на космическата совалка обаче Русия се превръща в монополист относно изстрелванията до "Международната космическа станция". След 50 години космонавтика само три страни са успели да разработят самостоятелно системи за изстрелване на хора в космоса. Освен САЩ и Русия, третата страна е Китай. Но китайците категорично отказват да се включат в проекта за "Международната космическа станция", защото искат да построят своя собствена космическа станция, която да е само тяхна, китайска... и те да си господари на космическата програма. Ние не можем да им се сърдим за това. Китайците ще правят това, което си пожелаят. Всъщност, Китай е много близо до изстрелването на първата си собствена космическа станция. Тя се казва "Тянгонг-1" и представлява малък лабораторен модул с маса 8 тона. Според последна информация от Китай "Тянгонг-1" се намира на стартовата площадка и претърпява последните изпитания преди старта...

И тъй, ние се озоваваме в една интересна ситуация. Имаме една "Международна космическа станция", която се състои от американски, руски, европейски и японски модули... Много държави-участници, но ще има само един начин за транспорт на астронавти - чрез руски кораб "Союз".

Светослав Александров, февруари 2007 г. Eдва ли има друго небесно тяло, което да е толкова добре проучено колкото Луната. Луната е небесното тяло, което се намира най-близо до Земята. Луната е единственото небесно тяло на което е стъпвал човешки крак. Към Луната са изпращани най-много космически апарати. От Луната са доставени скали. Има планове на Луната да се създаде постоянна обитаема база.

Статия от март 2011-та година, към 2016 година съдържа неактуална информация.

Светослав Александров. През изминалата година американските политици нанесоха решаващ удар върху програмата на НАСА да изследва космическото пространство отвъд околоземна орбита с пилотирани космически кораби. Програмата „Съзвездие”, която целеше да изпрати човек до Луната, беше спряна, а никаква алтернатива не беше предложена в замяна. Остана единствено надеждата, че частните компании ще намерят начин да доставят американски астронавти поне до „Международната космическа станция”.

Но унищожаването на пилотираната програма на САЩ очевидно не е било достатъчно на тамошните политици. Тази година те желаят да съсипят и безпилотната програма и изследването на планетите с роботизирани апарати!

В началото на месец март Националният изследователски съвет публикува Десетилетното проучване на планетарните науки. Това проучване целеше да установи кои са най-важните научно-изследователски мисии, които трябва да бъдат предприети в периода между 2013 и 2022 година. Според проучването приоритет за този период трябва да бъде астробиологична мисия до Марс, която ще събира проби от повърхността. На второ място е изстрелването на орбитален апарат до спътника на Юпитер – Европа, за който се счита, че под повърхността му има обширен воден океан, в който е възможно да има и живот. На трето място проучването поставя за приоритет изпращането на орбитална мисия до планетата Уран.

Проблемът е, че тези мисии никога няма да станат реалност, ако се гласува проектобюджетът за 2012 година. Когато през изминалата година беше гласуван проектобюджет за 2011 година, той планираше скромно увеличаване на бюджета за планетарни изследвания от $1.49 милиарда за 2011 година до $1.65 милиарда за 2015 година. Настоящият проектобюджет за 2012 година обаче предвижда точно обратното – през идните години предстои орязване на средствата, като за 2016 година ще има само $1.26 милиарда за междупланетни мисии.