Използват се „бисквитки“, за да бъде персонализирано съдържанието и рекламите на този блог-сайт. Също така се споделя информация за начина, по който използвате сайта, с партньорски социални медии, рекламни партньори и партньори за анализ. Моля, запознайте се с условията за ползване и политиката на поверителност на уебсайта: натиснете тук, за да прочетете условията за ползване - ще се отвори линк в нов прозорец. В случай, че не сте съгласни с тези условия, няма как да използвате блога пълноценно и не би следвало да го използвате занапред.

Категория:

Светослав Александров. Когато преди броени дни президентът на САЩ – Барак Обама посети космическия център Кенеди, той представи интересна визия за развитието на НАСА през следващите 15-20 години. В периода 2010-2020 година ще продължи експлоатацията на „Международната космическа станция“, където ще се тестват различни технологии за по-нататъшното усвояване на космоса. До 2025 година трябва да се осъществи първата пилотирана мисия до астероид, а до 2030-2035 – първа обиколка на човек около Марс.

Независимо, че планът е изпълним и е интересен, Барак Обама напълно изключи Луната от него. Мотивът му беше: „Ние вече сме били там.“

Ако трябва да сме откровени, НАСА наистина е изпратила астронавти до Луната. Независимо от ширещите се конспиративни теории за нестъпване на луната, истината е една – НАСА действително успя да прати хора на Луната. Това ми е първата и последната вметка по въпроса.

И ако горепосоченото е първата голяма крайност, която е характерна за хората, които се интересуват от програма „Аполо“, далеч по-шокираща е втората голяма крайност, която очевидно е и характерна за президента на САЩ – Барак Обама.

Мотивът, че няма нужда човек да се завръща на Луната, защото „вече е бил там“, не е нов. Фрази като „били сме вече там, защо пак да пращаме хора“, „там има само камъни“, „Луната е безинтересна“ са характерни не за незапознати и невежи по отношение на космонавтиката хора. Иронично, много интелигентни личности, в това число и работещи в НАСА считат, че завръщането на Луната е безсмислено начинание. Разбирате ли, „защото вече сме били там“.

Категория:

Статия -  Светослав Александров : „Международната космическа станция“ е без съмнение най-сложният успешен космически  проект, осъществяван от епохата на „Аполо“ насам. Станцията струва близо $100 милиарда, като сериозно участие в проекта са взели космическите агенции на САЩ, Русия, Европейския съюз, Канада и Япония. Строежът, който започна през 1998 година, трябваше да приключи през 2006 година. Но трагедията със совалката „Колумбия“, която приземи основните транспортни кораби на модулите, забавяния от страна на страните-участнички, както и финансови проблеми, отложиха привършването на станцията до 2010 година. Днес „Международната космическа станция“ е практически завършена – като 98% от хардуерът вече е инсталиран. Въпросът е какво следва оттук нататък.
Предишният план на предния президент на САЩ Джордж Буш предвиждаше станцията да бъде свалена от орбита и така проектът да бъде прекратен през 2015 година. Планът също така предвиждаше човек да се завърне на Луната до 2020 година и там да бъде основана местна станция.

Категория:

НАСА се завръща триумфално на Луната с нов, революционен апарат!

 

(Авторска статия от Светослав Александров - написана е през юни 2009-та и поради това вече може да съдържа информация, която не е актуална )

 

 

 

През юли месец ще се навършат 40 години от стъпването на човек на Луната. На 20.07.69 г. лунният модул „Орел“ успешно се спуска на лунната повърхност с двама души на борда - Нийл Армстронг и Едуин (Бъз) Олдрин. Нийл Армстронг прави първата стъпка върху пустия лунен грунт и произнася знаменитите думи - „Това е една малка стъпка за един човек, но огромен скок за цялото човечество“.

 

Следва серия от пилотирани полети до Луната от серията „Аполо“, болшинството от които (без „Аполо 13“) завършват с успешно кацане. Последният пилотиран кораб, който осъществява лунно кацане, е „Аполо 17“. И така, до днешни дни няма други хора, разходили се по лунната повърхност, освен тези от програмата „Аполо“. Юджийн Сърнан, последният човек, разходил се на Луната, изрича: „Ние ще се завърнем с мир и надежда на цялото човечество“.

Категория:

Светослав Александров. През последните няколко години критиката към „Международната космическа станция“ се изостри. Цял лагер от учени, за които и преди сме говорили на страниците на сайта, критикуват орбиталния комплекс. Проф. Робърт Парк винаги е казвал, че станцията не може да оправдае съществуването си, ако гледаме на науката. По време на прегледа на пилотираната космонавтика от Августиновата комисия отново се намериха критици.

 

В отговор на това НАСА публикува цял доклад за научните постижения на борда на „Международната космическа станция“. Той обхваща постиженията до края на 2008 г., още преди екипажът да бъде увеличен на шестима души. Докладът е доста обемист – така че в тази статия ще направя само кратък превод на отделни части от него.

 

 

Категория:

Статията е написана през март 2009-та от Светослав Александров и е възможно да съдържа остаряла информация.

Совалката „Дискавъри“ достави последния комплект от слънчеви панели към „Международната космическа станция“ през месец март 2009 г. След като мисията й, обозначена като STS-119, приключи успешно, станцията изглежда наистина завършена, във вида, както са си я представяли мнозина преди повече от двадесет години! Е, остават само още няколко модула, но основната част от работата по конструкцията е завършена.

„Международната космическа станция“ без съмнение е най-големият успех на пилотираната космонавтика и най-грандиозният проект от 60-те години на миналия век, когато успешно бяха проведени мисиите „Аполо“, осъществили пилотирано кацане на Луната. След като лунното кацане е успешно осъществено, става ясно, че следващата логична стъпка в усвояването на космоса е установяването на космическа станция, орбитален дом, който да направи възможно постоянно човешко присъствие в космичната пустош. Мнозина се опълчват на тази идея. „Защо изобщо трябва да строим космически станции и защо трябва да имаме пилотирана космонавтика като цяло, при положение, че роботите и компютрите извършват всички научни експерименти из цялата Слънчева система?“ - това е въпросът, който става популярен, когато е одобрен проектът за космическа станция „Фрийдъм“ през 80-те години и по-късно за „Международната космическа станция“. Критици като Робърт Парк още преди началото на конструкцията считат, че станцията отнема средства от значимите за науката безпилотни мисии. Острата критика продължава и след началото на конструкцията, като особено се изостря след 2003 година, когато совалката „Колумбия“ се разпада над Тексас и станцията е оставена недовършена в продължение на няколко години.