
През 2018 г. трябва най-сетне да дебютират новите кораби "Драгън 2" и "Старлайнър" - първо в безпилотен, а накрая в пилотиран режим. Image credit : NASA
Това е четвъртата статия от поредицата "празнични статии", в които правя обзор на изминаващата година и очертавам събитията, които предстоят да се случат през следващата.
Предишни статии от поредицата "празнични статии":
Топ 10 космически събития през 2017 г.
Космическата 2018: Прогнози и очаквания
2017: Годината на малките ракети
20 декември 2017 г. 14:00 ч.
Светослав Александров. През следващите 12 до 18 месеца общо четири частни американски космически компании трябва да изведат човек в космоса. Ироничното в случая е, че някои от тези компании твърдяха същото в края на всяка една предходна година, а хората постоянно се питат: "още колко трябва да чакаме?". Този път обаче изглежда, че частните фирми са вече наистина на финалната права и през 2018 г., най-късно през първата половина на 2019, очакваме сериозно развитие. В един момент все някоя от тях ще трябва да изпрати човек в космоса.
Четирите компании са Блу Ориджин, Върджин Галактик (които разработват суборбитални кораби), Боинг и СпейсЕкс (които разработват орбитални кораби). Всички те показаха съществен прогрес през 2017 година, но и при всички тях имаше неприятни отлагания. Това доведе до язвителни забележки от страна на някои космически ентусиасти в стил: "Я вижте, американците още не могат да изпратят човек в космоса, а руснаците продължават да го правят без проблем". Да, руснаците го правят - пилотираният космически кораб "Союз" и товарният "Прогрес" са много добри, а ракетите "Союз" са все още едни от най-надеждните в световен мащаб. Това по никакъв начин не означава, че няма провали (напоследък авариите с ракети "Союз" зачестяват) и че няма смъртни случаи - за съжаление последният беше на 14-ти юни тази година - когато паднали първи степени от ракета "Союз-2.1а" доведоха до пожар в казахстанските степи и имаше човешки жертви. Междувременно частниците на Запад се стараят да има възвращаемост на космическите ракети. Приликата между държавните агенции на САЩ и Русия е, че и двете не са работили по строежа на нови космически кораби от десетилетия, а доскоро и двете бяха просто потребители - американците - на остарялата космическа совалка, а руснаците - на "Союз". Грешката на САЩ бе, че совалката беше пенсионирана преди да има неин заместител. Но и САЩ и Русия осъзнават, че имат нужда от нови космически кораби, които да отговарят на новите цели в световната космонавтика, включващи пилотирани полети отвъд околоземна орбита и космически туризъм. Едно е обаче да си потребител и да използваш старите космически технологии, друго е да си иновативен и да тласкаш прогреса напред.
Затова по-справедливо би било да сравняваме разработките между американските частници и новите разработки в Русия. А създаването на новия руски кораб "Федерация" премина през аналогични дългогодишни отлагания. На няколко пъти беше сменена ракетата-носител, последният път - това лято, когато се реши, че вместо "Ангара" ще се ползва "Союз 5", а първият безпилотен старт се отмести от 2021 до 2022 година. Пилотиран не се очаква преди 2024 година.
Защо разработчиците в САЩ и в Русия се бавят? Защото е трудно! Не е тривиална задача да се създаде изцяло нова ракета и изцяло нов космически кораб. Дизайнът е нов, материалите са нови, компютърните системи са нови - всичко това изисква серия от тестове и изпитания, преди да се докаже, че корабът е достатъчно безопасен, за да превозва хора. За съжаление агенциите не разполагат с финансите от 60-те години, нито сме в условия на надпревара, за да се поемат излишни рискове. Нещата стават по-бавно от преди.
Но достатъчно с въведението, нека да разгледаме докъде стигнаха компаниите Боинг, СпейсЕкс, Върджин Галактик и Блу Ориджин.