Използват се „бисквитки“, за да бъде персонализирано съдържанието и рекламите на този блог-сайт. Също така се споделя информация за начина, по който използвате сайта, с партньорски социални медии, рекламни партньори и партньори за анализ. Моля, запознайте се с условията за ползване и политиката на поверителност на уебсайта: натиснете тук, за да прочетете условията за ползване - ще се отвори линк в нов прозорец. В случай, че не сте съгласни с тези условия, няма как да използвате блога пълноценно и не би следвало да го използвате занапред.

Начало

5 август 2012 г. 06:30 ч.

Светослав Александров. В момента на писането на тази публикация до приземяването на марсохода „Кюриозити” остават точно 26 часа. Предстоящото денонощие за марсохода ще бъде и последното, което той ще прекара в космоса. Утре, на 6 август, в 08:31 ч. българско време  „Кюриозити” ще трябва да се намира на чужда земя и под чуждо небе.

Съгласно последните новини от НАСА „Кюриозити” продължава да е в добро състояние и всички негови системи работят съгласно очакванията. Вчера полетният екип изпрати команди, за да актуализира параметрите на отправната точка на космическия апарат. Вчера бяха включени и нагревателите, които трябва да подготвят за работа осемте двигателя на спускаемата степен. Това е мярка, която се предприема, за да не би при дългото пътешествие към Марс горивото (хидразин) да е замръзнало.

Curiosity under parachutes

На илюстрацията: марсоходът "Кюриозити", все още прикачен към задния щит и парашута. Image credit : NASA/JPL-Caltech

 НАСА продължава да е оптимистично настроена относно кацането на „Кюриозити”. Според последна публикация на страниците на сп. „Нейчър”, приземяването е възможно най-малко рискованото предприемано до сега, като рисковете са по-малки от тези, поети при „Спирит”, „Опортюнити” и дори „Викинг”! НАСА не обича да публикува вътрешните преценки за това какви са шансовете за успех и провал, защото преценките зависят от редица фактори, но все пак информацията е налице. Навремето през 2004 г. за приземяването на „Спирит” шансът за успех е бил около 85%, а за „Опортюнити” – около 95%.  При „Викинг” (1976 г.)– според информация, предоставена от Джентри Лий (да, същият този Джентри Лий, който продължава да работи в НАСА и който е съавтор с Артър Кларк на книгите „Люлка” и „Рама 2”), тогава компютърната технология не е била толкова напреднала за симулиране на всички възможности на провал, но и там се е считало, че има вероятност за успех 90% при поне един от „Викинг”-ите. За сметка на това за „Кюриозити” шансът да успее е 98.3%, като най-голям риск за провал представлява парашутната система (1.7%) и рисковете на околната среда (0.7%). Разбира се, тези числа зависят от ключовото предположение, че хардуерните компоненти ще работят според спецификациите – и все пак и те са тествани още от 2005 година, така че екипът има пълното основание да се чувства спокойно. 


http://www.space-bg.org/

http://www.cosmos.1.bg/