4 август 2012 г. 19:30 ч.
Светослав Александров. В момента на писането на тази публикация до кацането на тежащия един тон марсоход „Кюриозити” на повърхността на Марс остават точно 37 часа. По-малко от две денонощия. Специалистите на НАСА тръпнат в очакване. Не само в САЩ, но и в цял свят се организират редица мероприятия, на които хора ще могат да наблюдават в реално време спускането по телевизори и големи екрани. НАСА описва кацането на „Кюриозити” като кулминация в развитието на роботизираната програма. Мисията е толкова важна и критична, колкото някога са били кацанията на Луната от астронавтите на „Аполо” – на практика капсулата, предпазваща марсохода „Кюриозити”, е по-голяма от командния модул на „Аполо”!!!
И все пак… какво ще стане, ако нещо се обърка пред очите на хилядите зрители и марсоходът се разбие в повърхността на Марс? Всичко може да се случи – и най-лошото е, че когато се случи, наземният екип не би могъл да предотврати евентуална катастрофа. Марс е далече от Земята – радиосигналът пътува със скоростта на светлината, но дори и на него му трябват 14 минути, за да достигне наземните оператори. А цялото кацане ще протече в рамките само на 7 минути, така че в момента, когато на Земята научим, че капсулата с марсохода е навлязла в атмосферата… вече всичко ще е приключило или с успех, или с провал. Наземните екипи ще научават новините с 14-минутно закъснение. Всичко ще зависи само от програмата, заложена в двата компютъра на „Кюриозити”!
Ако „Кюриозити” не успее да кацне успешно на повърхността на Марс, последствията не само за науката, но и за марсианската програма на НАСА могат да са фатални. Това смята д-р Робърт Зубрин, основател на престижната неправителствена международна организация „Марсианско Общество”, която отскоро има и клон в България.
„Марсоходът може да повлече цялата марсианска програма със себе си”, съобщава Зубрин. „След като експедициите за 2016 и 2018 година бяха прекратени, цялата програма е в хаос, и ни предстоят финансови ограничения като резултат от правителствените харчове извън НАСА”.
На илюстрацията : "Бийгъл 2" - последният провалил се спускаем апарат на Марс. "Бийгъл 2" трябваше да кацне на Марс на 25 декември 2003 година, но след навлизането в атмосферата сигнал от него никога не бе получен. След този провал, от тогава до ден днешен на Марс са кацнали успешно общо три космически апарата. Image credit : ESA/Beagle 2 team
Зубрин ни напомня, че федералният бюджет на НАСА за марсиански изследвания тази година е $587 милиона, но за догодина ще бъде само $360 милиона, като през 2015 година за Марс се предвиждат да бъдат заделени само $120 милиона. В резултат на тази политика експедициите, за които Зубрин говори, че бяха прекратени, са от програмата „ЕкзоМарс”, която трябваше да бъде осъществена съвместно с Европейската космическа агенция. След като НАСА официално се отказа от тях, Европейската космическа агенция все пак се надява, че ще изстреля космически апарати към Марс през 2016 и 2018 година, но те ще се осъществят съвместно с Русия. По-късно НАСА започна да разглежда възможността за по-скромни и по-малко амбициозни мисии към Марс, които да са осъществими и с малкото пари, които са предвидени за НАСА.
Ако кацането на „Кюриозити” успее, учените вярват, това ще повдигне морала на учените и дори ще помогне при лобирането за повече пари за марсиански експедиции. А научните резултати биха могли да надминат всички очаквания!
Ако настъпи провал, обаче, хората, които лобират за възстановяване на американското участие в „ЕкзоМарс” или за замяната на „ЕкзоМарс” с други мисии, няма да имат никакъв шанс да извоюват исканията си. Няма да има значение какъв ще е провалът на „Кюриозити” – технически или поради естествените трудности, които Марс предоставя. Противниците на марсианските изследвания ще го използват в своя полза.
Зубрин твърди, че те ще излязат със следните твърдения: „Вие не успяхте да го предвидите. Как така не успяхте да го предскажете? Ние ви дадохме $2 милиарда долара и вие напълно ги профукахте. Не си мислете, че ще ви дадем още!”
Така че, както Зубрин казва, ситуацията с кацането на „Кюриозити” в понеделник е следната : „Победа или смърт”.
Статия на Space.com се позовава и на водещия учен на „Кюриозити” Джон Гроцингер. „Ако кацането ни е фатално, това ще има много негативно влияние. Хората ще поглеждат назад и ще се запитват дали такива комплексни и взискателни мисии са осъществими от технологична перспектива. Как бихме могли да говорим за възвращаема мисия до Марс, ако не успеем да реализираме мисията на „Марсианската научна лаборатория” (т.е. „Кюриозити“)?”
Засега твърдо в плановете на НАСА е заложена само още една мисия, която ще бъде изстреляна догодина, през 2013 година – но тя включва изпращането на орбитален апарат, който ще работи като изкуствен спътник на Марс. Но дори и тя да успее, катастрофата на „Кюриозити” би имала негативно влияние. Според Кен Едгет от „Малин Спейс Сайънс Систъмс”, който е ръководител на екип, разработил камерата на „Кюриозити” за микроскопични снимки, евентуален провал на „Кюриозити” може да доведе до дискусии в НАСА за прехвърляне на средства от марсианската програма към други космически проекти – като такива за мисия до спътника на Юпитер – Европа.
Но не всички са такива песимисти. Например Скот Хъбард смята, че във всеки един от случаите марсианската програма ще продължи. Той все пак е човекът, който е преживял загубата на „Марс Полър Лендър” през 1999 година и е реформирал научната програма на НАСА след тази катастрофа. Благодарение на неговите усилия ние успяхме да видим успехи като „Марс Одисей”, „Спирит” и „Опортюнити”.