30 ноември 2013 г. 22:50 ч.
Светослав Александров. Невероятен успех! Специалистите на Индия пратиха първата за страната автоматична междупланетна станция на правилната траектория към Марс!
Днес, в 21:19 ч. българско време автоматичната междупланетна станция, която беше изстреляна на 5 ноември и прекара времето си до днес в околоземна орбита, запали двигателя си. По време на тази маневра двигателят работеше в продължение на 22 минути и зададе скорост от 648 метра в секунда. Като резултат автоматичната междупланетна станция напусна околоземна орбита. Сега тя е на път към Марс.
Снимка на контролния център на индийската марсианска орбитална мисия. Photo credit : ISRO
Хубаво е да си припомним, че автоматичната междупланетна станция беше изстреляна успешно на 5 ноември в елиптична орбита с перигей 248 километра и апогей 23 550 километра. В течение на следващите няколко дни станцията неколкократно запалваше двигателите си, за да повдигне апогея на орбитата си. При последната такава маневра апогеят беше вдигнат на 193 000 километра. Същевременно започнаха тестове на основните системи на борда на станцията и специалистите потвърдиха, че всички те работят нормално.
Първата най-критична част от полета приключи. Сега специалистите и космическите фенове могат да си отдъхнат за известно време, защото следващият етап е сравнително лек - а именно това е пътят към Марс. Автоматичната междупланетна станция ще пътува в продължение на близо 10 месеца. През това време тя ще извършва периодично леки корекции на полета.
Но следващата най-голяма стъпка ще бъде на 24 септември 2014 година. Именно този следващ момент ще определи дали Индия ще постигне цялостен успех. Тогава двигателят на станцията ще се запали още веднъж - за пристигане в орбита около Марс. Ако всичко мине по план Индия ще се превърне едва в четвъртата страна (или обединение от страни) след САЩ, СССР и Европейската космическа агенция, успяла да посети Марс.
В световен мащаб статистиката показва, че от всички изстрелвания по посока Марс, две трети от мисиите са завършвали с провал и само една трета са успявали. За пръв път през 1964 г. НАСА успява да изпрати към Марс станцията "Маринър 4", която облита прави първи снимки на планетата и доказва, че разумен живот на нея най-вероятно не съществува. През 1971 година в орбита около Марс пристига "Маринър 9" - той се превръща в първи изкуствен спътник около планетата. Същата година в орбита около Марс пристигат и съветските станции "Марс 2" и "Марс 3", а спускаем апарат, прикачен към "Марс 3", осъществява първото меко кацане на повърхността на планетата, макар и да не успява да направи снимки.
През 1976 година на повърхността на Марс каца успешно "Викинг 1" - сонда на НАСА и прави първи снимки на повърхността.
След 2003 година Европейската космическа агенция и НАСА изпратиха самостоятелно нови автоматични междупланетни станции, които предоставиха на изследователите важни научни данни за историята на Марс. Благодарение на тях днес ние знаем, че планетата със сигурност е имала течна вода на повърхността в миналото.
Независимо от успехите на ЕКА и НАСА, все още предстои да видим успех на азиатска страна. След разпадането на СССР новосформираната Русия все още не е успяла да изпрати автоматична станция към Марс успешно. През 2011 година "Фобос-Грунт" се провали минути след изстрелването си, а с провала обрече и първата автоматична станция на Китай, която летеше прикачена към "Фобос-Грунт" - "Юнгуо 1".
Засега полетът на Индия протича изключително успешно. Автоматичната междупланетна станция вече лети към Марс и е преминала през повечето от критичните етапи. Ако Индия успее, това ще е огромен морален стимул за местните учени.
Засега представители на космическия отрасъл не твърдят, че Индия се конкурира с други азиатски държави като Китай. Но до края на година Китай също ще се опита да шашне света. Още утре, на 1 декември, се очаква Китай да изстреля към Луната първия спускаем апарат с луноход. Ако всичко мине, кацането ще е факт на 14 декември. Това от своя страна ще е важен стратегически успех за Китай, защото в продължение на малко по-малко 40 години никой друг не е кацал на Луната (пилотируемо или безпилотно).