1 декември 2013 г. 14:00 ч.
Светослав Александров. На 3 февруари 1966 година съветската автоматична лунна станция "Луна 9" се спуска на повърхността на Луната и изпраща снимки. Това е първото меко кацане на повърхността на друго небесно тяло в историята на човечеството. Между 1966 и 1976 година излитат десетки космически кораби, които кацат в различни участъци на повърхността на Луната. На естествения ни спътник са доставени луноходи, а роботизирани станции се спускат, взимат проби от почвата, след което излитат отново към Земята, за да доставят пробите за по-нататъшно изследване в наземни лаборатории. Общо 12 астронавти стъпват на Луната като част от програмата на НАСА "Аполо".
А после? След 1976 година всичко приключва. Съветската автоматична лунна станция "Луна 24" е последната, която каца на повърхността на Луната. Оттогава насетне човечеството насочва очи към други планети и други спътници, като най-интересен и най-изследван до днешни дни си остава Марс. Днес на повърхността на Марс пъплят марсоходи и изпращат ценни научни данни. А Луната? Тя беше позабравена в продължение на десетилетия. След 2000 година Европейската космическа агенция, НАСА, Китай, Индия и Япония започнаха да изпращат отново автоматични станции до Луната, но всички изпратени до този момент станции са орбитални и работят като изкуствени спътници (с изключение на два импактора, които се разбиха в Луната). Все още предстои да видим истинско съвременно лунно кацане.
Днес, на 1 декември 2013 г., от космодрума Сичан се очаква да излети ракета "Лонг Марч 3B". Изстрелването е насрочено за 19:30 ч. българско време. Ако всичко е наред, ракетата ще изведе на път към Луната автоматичната лунна станция "Чанг'e 3" (изговаряна още и като "Чанъ"), която на 14 декември трябва да се спусне на повърхността на естествения ни спътник. На Луната се очаква да работи в продължение на няколко месеца лунохода "Нефритен заек".
За много от нас, космическите ентусиасти, тази мисия е изключително вълнуваща. Както казах, това ще е първото кацане на Луната от 37 години насам - т.е. за една голяма част от живеещите днес хора това ще бъде първото меко кацане на Луната в рамките на техния живот.
Ако всичко премине по план, спускаемият апарат "Чанг' e 3" ще кацне на Луната на 14 декември. Това ще е първото лунно кацане от 1976 година. Image credit : Dragons in Space
Не просто това ще е първото съвременно лунно кацане, а ще е първото съвременно кацане с модерни технологии, каквито не е имало през 20-ти век. За съжаление характерът, по който се провеждат космическите експедиции в Китай (в частност резултат от политическата система), не винаги предразполага към публичност и споделяне на научните данни. Много хора биха предпочели не Китай, а някоя по-отворена държава да провежда съвременни мисии до Луната. Вероятно някой ден западните демократични държави ще съжаляват горчиво, че са отстъпили лидерските си позиции и влиянието си върху Луната на източните държави, казват критиците. Независимо от всичко, обаче, науката си е наука. В един момент постижението е единственото, което има някакво значение - и като изключим националната гордост, не е кой знае колко важно кой пръв ще постигне дадено нещо. Затова хиляди хора, живеещи на Запад, стискат палци на Китай и се надяват мисията да успее.
Все пак, независимо от затворения характер на китайската космонавтика, ние знаем много от детайлите около предстоящата лунна мисия. Кацането вероятно ще стане около кратера Лаплас А, в региона на Синус Иридиум.
На спускаемия апарат ще бъде прикачен ултравиолетов телескоп. Това ще е първият ултравиолетов експеримент, който ще заработи на повърхността на Луната от 1972 година насам, когато малък прибор беше доставен от атронавтите на мисия "Аполо 16".
Луноходът е екипиран с модерна електроника и бордовият компютър е в състояние да провежда автономна навигация, като луноходът ще е в състояние да заобикаля препятствия. От изключително важно значение е и възможността луноходът и спускаемият апарат да са в състояние да работят продължително. На Луната обаче, където няма въздух, през деня става много горещо, а през нощта - много студено. През деня максималните температури надхвърлят 100 градуса, а през нощта падат до минус 150 градуса. Независимо, че Марс е по-далече от Слънцето в сравнение със Земята и Луната, на Червената планета има атмосфера с въглероден диоксид и там температурните разлики не са чак толкова екстремни, което позволява на марсоходите да работят в продължение на дълги години. На Луната обаче температурните разлики са огромни. И докато марсианското денонощие продължава 24 часа, на Луната денонощието е 29.5 земни дни. Т.е. в продължение на 14.7 земни дни на Луната е ден, след което в продължение на 14.7 земни дни на Луната е студена нощ. За да оцелеят спускаемият апарат и луноходът, те са екипирани с радиоизотопни топлинни единици, съчетани със система за пренасяне на топлина чрез течности. Тази система е модерна, използва се за пръв път.
Китайският луноход е екипиран със слънчеви панели, дълга мачта с камери и роботизирана ръка. Всъщност специалисти казват, че луноходът прилича по дизайн на марсохода "Опортюнити", който работи на Марс от 2004 година до ден днешен. Единствената видима разлика е в колелетата, които са по-скоро сходни с колелетата на съветските луноходи от 70-те години.
Китай обаче напомня, че мисията, която предстои, е изключително сложна и няма гаранции за успех. Провал дебне на всяка крачка. Но ако успее, ползите за науката ще са големи.