26 август 2013 г. 23:26 ч.
Светослав Александров. Български спътник, разработван с координацията на Клъстър Аеро-Космически Технологии, Изследвания и Приложения ("КАКТИП", лат. CASTRA), може да бъде готов до две години. Това съобщи за уебсайта КОСМОС БГ д-р инж. Веселин Василев, изпълнителен директор на CASTRA.
Проектът е одобрен за финансиране по оперативна програма "Конкурентоспособност". Концепцията вече е оценена от престижен международен конкурс в Япония, като е попаднала сред първите десет кандидата от общо над 80.
Основната мисия на спътника e да осигурява двупосочен поток на данни между научно-изследователски станции в Антарктида и работещите с тях наземни центрове.
На илюстрацията: наземни сензори събират данни, които биват изпращани към наземната станция. В наземната станция данните биват архивирани и изпращани към изкуствения спътник, когато той се намира в обхвата й. Image credit : prof. Dr. Christo Pimpirev/Dragomir Mateev/Dr. Mario Gatchev/Ognyan Ognyanov/prof. Plamen Dankov/Dr. Vesselin Vassilev/Prof. Yavor Shopov/Yordan Yordanov/BAI/CASTRA/UCSRT
Следните цели на мисията са набелязани:
1. Бърза, евтина и надеждна връзка между антарктическите станции от различни нации и различни наземни изследователски проекти. За да бъде доказана концепцията като работеща, за тестова база в Антарктида ще служи Българската антарктическа станция (намираща се на о-в Ливингстън), а връзката ще бъде осъществявана с контролния център, разположен в София (или на друго подходящо място). Сателитът ще трябва да бъде в състояние да пренася данни в размер на около 10 GB дневно - както за професионални, така и за лични нужди на участниците в експедицията (напр. e-mail и мултимедийна комуникация в офлайн режим).
2. Пренос на данни за метеорологични цели, в това число и за прогнози за времето в Антарктида. Ще бъдат използвани както сензори, инсталирани на спътника, така и наземни сензори. Събраните данни ще бъдат изпращани в съответните центрове за по-нататъшен анализ и изготвяне на метеопрогнози.
3. Осигуряване на постоянен приток на данни относно дистанционно сондиране от повърхността на Антарктида.
4. Осигуряване на трансфер на данни относно наземни наблюдения на природни и биологични обекти, които се намират на ледения континент. Твърде много от научните данни се натрупват и обработват чак след приключването на експедициите. Но с новия спътник ще може да се осигурява пренос на данни към университетски центрове още преди експедициите да приключат. Това ще доведе до повишаване на скоростта и ефективността на научно-изследователската работа.
5. Съхранение на данни относно местоположението и курса на корабите в Антарктичния регион.
Подбраната орбита, по която ще се движи спътникът, ще бъде близка до полярната. Засега се предвижда да преминава над Българската антарктическа станция два пъти дневно, а над България - един път дневно. Спътникът ще бъде с малки размери - 50 кг, но по-голям от популярните в последно време CubeSats.
Целта, която си поставя екипът, е спътникът да бъде построен до две години до достигане на момент на готовност за изстрелване. Все още обаче не е решено каква ще бъде ракетата-носител, която ще изстреля спътника в космоса - това ще се реши на по-късен етап след преговори с фирми-доставчици на такива услуги. Екипът очаква разходите по изстрелването да са между 100 000 - 150 000 Евро.
Спътникът ще бъде изцяло българска разработка.
За повече информация:
http://www.spacemic.net/dankov.html
Администраторът на сайта Светослав Александров изказва специални благодарности на д-р инж. Веселин Василев, който бе изключително отзивчив по време на съвместната ни кореспонденция и с готовност предостави материали за уебсайта. Очаквайте в бъдеще още информация и новини!