3 август 2012 г. 20:05 ч.
Светослав Александров.
Мисията на НАСА „Марсианска научна лаборатория” с марсоход „Кюриозити” ще прекара последните си два дни в космоса – събота и неделя. Рано в понеделник еднотонният марсоход ще се гмурне в тънката атмосфера на Червената планета и в около осем и половина часа, ако всичко е минало успешно, ще трябва да се намира на чужда земя и под чуждо небе. Гигантският марсоход „Кюриозити”, възлизащ на $2.5 милиарда долара, вече се радва на достатъчно голяма популярност и хората се питат: „Защо човечеството продължава да изследва Марс?” и „Защо лично аз трябва да съм загрижен за това кацане, когато ... (изброява еди какви си проблеми)?” Много космически ентусиасти биха предложили различни отговори на въпроса „Защо съм загрижен?”. Тук предлагам моите отговори.
1. Защото съм загрижен за развитието на образованието и науката в световен мащаб
Много политици считат, очевидно погрешно, че при решаването на проблемите в образованието и научните среди трябва да се започне отвътре-навън: първо трябва да се започне с ефективни образователни реформи, които да подобрят качеството на образованието и така ще се появят младежи, заинтересовани от това да работят в различни сфери и съвсем естествено някои от тях ще работят в областта на физиката, математиката, биологията и техническите науки. Практиката обаче показва, че никога не се стига до перфектната образователна система и колкото и политиците да си мислят, че именно техните образователни реформи са ефективни, желан резултат никога не се появява. Това е така, защото нито една политика – нито тази, затормозяваща ученика с повече зрелостни изпити, нито тази, осигуряваща повече извънкласни занимания, нито тази, предвиждаща преподаване с повече Powerpoint презентации не би могла да даде най-важното, от което обучаващият се има нужда: а това е искрата, която да запали в подрастващия желанието да се учи. Най-големият провал на образователните системи в САЩ, други европейски страни и дори България е, че в най-добрия случай след завършването на училище голяма част от младежите имат добра обща подготовка, но напливът е само към тези специалности, които биха осигурили добро заплащане. Заплащането е важно, разбира се! Но ако само то е стимул, няма кой да заеме редица други работни места – за съжаление именно в областта на математиката, физиката или техническите специалности.
На илюстрацията - марсоходът "Кюриозити", както би изглеждал при изследването на скалите на Марс след кацането си. Image credit : NASA/JPL
Историята показва кога е имало огромен наплив към тези специалности – по време на пилотираните експедиции на НАСА до Луната „Аполо”. В САЩ дори има такъв термин – „ефектът на Аполо”. По време на американската лунна програма настъпила революция в областта на науката и технологиите и до голяма степен ние се радваме на технологични чудеса като персоналния компютър именно заради този ефект. Това е доказателството, че космонавтиката е в състояние да даде нужната искра, нужния стимул на съвременните младежи. Десетилетия по-късно, в началото на 2004-та година НАСА успя да постигне този ефект, макар и в по-малка степен, по време на кацането на марсоходите „Спирит” и „Опортюнити”. Бяха създадени редица онлайн групи, в които хората имаха възможност да работят с изображения от Марс в реално време и така се създаде ново поколение младежи, заинтересовани от наука. През идните дни, ако кацането на „Кюриозити” е успешно, човечеството може би отново ще се изправи пред пик на заинтересованост към науката, технологиите, космическите полети. НАСА, бизнес организации, хора от сферата на културата и изкуството в САЩ ангажират общественото внимание към кацането на марсохода. Ако успея, заедно с други космически ентусиасти, да постигна същата заинтересованост към събитието в България, това би имало положителен ефект и у нас!
2. Защото съм загрижен за развитието на бизнеса
Космическите изследвания заеха важно място в бизнеса на големите корпорации през последните няколко години. Корпорации като Microsoft, Google, Amazon, PayPal са допринасяли за космонавтиката като техните шефове са били космически туристи, основавали са космически фирми или са провеждали състезания с космическа насоченост. Ако не бяха тези новосъздадени космически фирми, в САЩ днес нямаше да има нов космически кораб като „Драгън”, който вече е в състояние да лети до „Международната космическа станция” и да доставя до там полезен товар.
Заговаряйки за кораба „Драгън”, той е разработен от компанията SpaceX, която от своя страна е основана от съоснователя на PayPal – Елон Мъск. SpaceX се появява на бял свят през 2002 година – навръх подготовката за изпращане на марсоходите „Спирит” и „Опортюнити”. Знаем, че „Спирит” и „Опортюнити” са изстреляни успешно през 2003 година и кацат на Марс през 2004 година. Елон Мъск споделя, че е създал SpaceX с мисълта за Марс и мечтае някой ден да полети до Марс.
Можете да си представите – ако не беше марсианската програма на НАСА, днес нямаше да има такъв бум на частната космонавтика. Изследванията на Марс, освен че помагат в развитието на образованието и науката, се отразяват благоприятно и върху бизнеса.
3. Защото съм загрижен за земния климат
Когато марсоходът на НАСА „Кюриозити” достигне до повърхността на Червената планета, той ще достави на Марс и метеорологична станция – построената в Испания метеостанция REMS (съкращение от Rover Environmental Monitoring Station). Станцията ще измерва скоростта и посоката на ветровете, както и температурата и влажността на въздуха. Марс е динамична планета с атмосфера – тя няма нищо общо с безвъздушните небесни тела, които се срещат в изобилие в нашата Слънчева система. На Марс има ветрове, установено е със сигурност през 2008 година от автоматичната станция «Феникс», че там вали и сняг, на всичкото отгоре има и парников ефект. Разбирайки климата на Марс, ние разбираме по-добре и климата тук, на Земята и неговите промени с течение на времето. Например: наблюдава се топене на полярните шапки не само на Земята, но и на Марс – което е изключително изненадващо, тъй като се счита, че на Земята затоплянето на климата се дължи преди всичко на антропогенни фактории, докато на Марс такива фактории не съществуват.
4. Защото „Кюриозити” е следващата логична стъпка за марсианските космически полети
Ако кацането на тежащия един тон „Кюриозити” е успешно, това ще е от голямо значение, защото човечеството вече ще е развило технология за изпращането на големи товари на Марс. Марс със своята тънка атмосфера е предизвикателство за спускаемите апарати и ако някой ден хора заживеят на повърхността на Червената планета, това ще стане само след като бъдат разработени системи за доставка на повърхността на тежки товари.
5. Защото Марс дава нужното предизвикателство за оцеляването на човечеството
За да може една цивилизация да оцелее в бъдеще, тя има нужда от предизвикателства. Навремето морето е било предизвикателство за Западна Европа и благодарение на усвояването на далечни земи западните държави са процъфтявали. Без предизвикателства цивилизациите западат и отмират. Подобно нещо може да се каже не просто за една отделна държава, отделна народност или отделна култура, но и за човечеството като цяло. Днес ние виждаме, че в западния високотехнологичен свят ние, хората, сме „омекнали”. Затворили сме се в даващия привиден комфорт свят на компютри и мобилни телефони, затворили сме се във виртуални светове, но в същото време не желаем да поемаме рискове. Разрешаването на проблемите тук, на Земята, изисква поемането на рискове, затова не е чудно, че в днешно време човечеството отчита толкова слаб напредък в решаването на земните проблеми. Изследването на Марс представлява предизвикателство за цялото човечество. Ако някой ден се стигне до пилотирани мисии до Червената планета, човечеството непременно ще излезе от тази апатия и ще стане съпричастно към това гигантско начинание – то ще живее със съзнанието, че негови представители покоряват един нов свят и ще трябва да се пребори с инстинктивния страх от необятното. А борбата е ключ за неговото оцеляване в бъдеще. Марсоходът „Кюриозити” се разглежда от НАСА като предшественик бъдещи пилотирани мисии.
6. „Кюриозити” може да помогне при разрешаването на най-важния въпрос за науката: „Има ли някъде другаде живот във Вселената?”
„Има ли някъде другаде живот във Вселената?” – това е най-важният въпрос за науката. Не един от най-важните въпроси. Най-важният ТОЧКА. Като изключим този въпрос, единственият по-важен въпрос за човечеството може би е дали има Бог, но повечето теолози се обединяват около твърдението, че разбирането ни за Бог е въпрос на вяра, а не на доказателства, и че науката не може категорично да докаже или опровергае съществуването на Бог. Така че дори и това изключение не лежи в границите на научното разбиране – и най-важният въпрос за науката си остава: „Има ли някъде другаде живот във Вселената?”
Няма нито едно друго откритие, което може да разтърси човечеството и земните разбирания из основи, колкото евентуалното откриване на чуждия живот. Особено разумния такъв. Ще бъде разтърсен не само научният свят. Религиите ще се променят. Икономиката ще се промени. Общественото мислене ще се промени и човек ще заживее с мисълта, че „някъде там има и други същества”. От тази ситуация има три изхода – или човечеството ще се затвори – но то няма да се укрива вечно, защото познанието ще тежи и ще го принуди към действие. Или ще се принуди да търси ползата от контакта с други живи същества. Или ще се принуди да се отбранява.
Днес търсенето на извънземен живот е в много начален етап. Рано е да се говори за търсене на извънземен разум – затова търсим преди всичко живот на микроскопично ниво. Търсенето на микроскопичен живот на Марс обаче се оказа по-трудно – защото през 1976 година мисиите „Викинг” изпратиха противоречиви резултати, които могат да се тълкуват както като доказателства за наличието на живот, така и за отсъствието на живот. Противоречията се дължаха преди всичко на факта, че през тези далечни години Марс се оказа изцяло непозната планета и беше твърде рано да се изпращат експерименти с цел установяването на метаболизъм при хипотетични организми (които да включват третиране на марсианска почва с хранителна среда – освобождаване на газ може да се дължи не само на метаболизма на жив организъм, но и на обикновена химична реакция). Затова в продължение на дълги години последващите спускаеми апарати – в това число „Патфайндър”, „Спирит”, „Опортюнити” и „Феникс” не търсеха живот, а изследваха основно геохимията на планетата. „Кюриозити” обаче притежава сложен инструмент за търсенето на органични вещества, които представляват структурните блокчета на живата материя. Ако такава органика съществува на Марс, това определено би било голямо откритие и следваща стъпка при търсенето на живота в космоса!
7. Защото „Кюриозити” е истински
Именно това прави мисията толкова вълнуваща. Това не е научнофантастичен филм като „Червената планета” или някакъв друг филм за космически полети. Това не е компютърната игра „Дуум 3”. Няма нищо общо с книгата на К.С. Луис „Отвъд безмълвната планета”. Може би „Кюриозити” няма да посети ангелски същества като тези на К.С. Луис, нито злите марсианци на Хърбърт Уелс, които обявяват „Война на световете”. Но хей – авторовите измислици са си авторови измислици. А „Кюриозити” е реален! Истински! Много хора имаха възможност да наблюдават построяването му в реално време благодарение на камери, монтирани в сградите на НАСА и предаващи информация в реално време непрекъснато. Ние бяхме свидетели как „Кюриозити” бе опакован в космическа капсула, как бе прикачен към ракета „Атлас 5” и как излита сред пламък и пушек. Това е истинско. Не е ли прекрасно всичко това?