20 октомври 2013 г. 12:47 ч.
Светослав Александров. Автоматичната междупланетна станция на НАСА "Касини", която днес работи в околностите на Сатурн, прелетя над пръстеновидната планета на 10-ти октомври и направи снимки. По-късно хърватският експерт по обработка на космически изображения Гордан Угаркович взе снимките и ги съши в мащабно мозаечно изображение. И ето ви Сатурн в целия му блясък. Не забравяйте да разгледате пълната версия на снимката на уебсайта на НАСА (връзка - тук). А по-надолу на страниците на нашия уебсайт следват обяснения относно това, което се вижда на снимката.
Изображението е с разделителна способност 4000 на 3200 пиксела. Сатурн е гигантска планета и размерът на този истински Властелин на пръстените възлиза на 120 536 километра (екваториален диаметър).

Високо над Сатурн. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/Space Science Institute/Gordan Ugarkovic
Едно от първите неща, които се забелязват, е че Сатурн е силно сплескан (можете да го измерите). Всъщност екваториалният му диаметър наистина е по-широк от полярния.
В горната част на Северния полюс можете да забележите известния сатурниански Хексагон (или Шестоъгълник). Това представлява огромен вихър в атмосферата на Сатурн. Полярните вортекси не са нещо необичайно - самата наша Земя има такъв, както и някои други планети. Те не са бури или урагани - по-скоро са стабилни атмосферни формации, които продължават с течението на години. На Сатурн този Хексагон e наистина с гигантски размери, като страните на шестоъгълника са дълги 13 800 километра. Това означава, че Хексагонът е с по-големи размери и от нашата Земя.
Но истинската красота на Сатурн са неговите пръстени - като на тази панорамна снимка те изглеждат по-кръгли от обикновено. Доскоро "Касини" се е намирал в сравнително екваториална орбита, за да може да изпълни основната си мисия - не само да наблюдава Сатурн, но и неговите луни. Днес обаче автоматичната междупланетна станция е излязла от рамките на екваториалната равнина и виждаме пръстените от много по-стръмен ъгъл.
И така, широкият и ярък пръстен B се намира в центъра, по-тъмният A пръстен е външен, а бледият C пръстен се намира отвътре. А извън главните пръстени се намира изключително тънкият пръстен F. Луните Прометей и Пандора обикалят отвътре и отвън на пръстена F, тяхната гравитация спомага затова пръстенът да е толкова тънък.
И накрая, няколко думи за неосветената от Слънцето страна на Сатурн (вляво). Ако сте обърнали внимание, тя не е тъмна! Как може да е така? Защото самите пръстени отразяват слънчевата светлина и тя осветява тъмната страна на планетата. По същия начин понякога нашата Луна свети толкова ярко, че е възможно да четем книга дори на лунна светлина. На Сатурн светят пръстените - с отразена светлина.
Самите пръстени, за разлика от планетата, са тъмни там, където не достига светлината от Слънцето.
За повече информация: НАСА, Bad Astronomy