Използват се „бисквитки“, за да бъде персонализирано съдържанието и рекламите на този блог-сайт. Също така се споделя информация за начина, по който използвате сайта, с партньорски социални медии, рекламни партньори и партньори за анализ. Моля, запознайте се с условията за ползване и политиката на поверителност на уебсайта: натиснете тук, за да прочетете условията за ползване - ще се отвори линк в нов прозорец. В случай, че не сте съгласни с тези условия, няма как да използвате блога пълноценно и не би следвало да го използвате занапред.

Начало

21 юли 2013 г. 12:06 ч.

Светослав Александров. Вчера, на 20 юли, се навършиха 44 години от кацането на модула "Орел" на лунната повърхност с астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин. Днес, на 21 юли, се навършват 44 години от първите стъпки на Луната, направени от тях.

Вместо да разказвам за пореден път какво се е случило на този ден (би било отегчително - всички основни факти около лунната разходка на Армстронг и Олдрин са добре известни), днес ще погледнем към мисията от друг ъгъл. Време е да разкрия ролята на третия астронавт, чието име  рядко споменаваме. Това е Майкъл Колинс, пилот на командния модул на "Аполо 11".

Когато "Аполо 11" излита през далечната 1969 година, на борда на космическия кораб са трима астронавти - Нийл Армстронг, Бъз Олдрин, и Майк Колинс. Но планът за полета предвижда в лунния модул, който да достигне до повърхността на Луната, да участват само Армстронг и Олдрин. Майк Колинс остава зад тях - в командния модул. Той лети над повърхността на Луната на ниска височина - само 113 километра го делят от повърхността! Но никога няма да стъпи на нея...

Мнозина съжаляват Колинс и считат, че е възможно в най-неравностойното положение - да пропътува по-голямата част от пътя до Луната, но да му се откаже правото да стъпи на нея. Въпреки това този астронавт никога не се е оплакал от положението си - и се чувства достатъчно удовлетворен от ролята си.

"Знам, че бих излезнал глупак или лъжец ако твърдя, че имах най-доброто от трите места на "Аполо 11", но мога да кажа искрено и хладнокръвно, че съм доволен от това, което ми се полагаше. Това начинание беше предвидено за трима мъже - и аз считам моята роля за също толкова важна, като и останалите две", съобщава той пред сайта Юнивърс тъдей.

Mike Collins

Майкъл Колинс - забравеният астронавт от "Аполо 11". Photo credit : NASA

Уникалната роля на Колинс е да се превърне в най-самотния човек в цялата Вселена. Когато той преминава от обратната страна на Луната, няма радиоконтакт между него и Земята. Колинз описва положението си по следния начин - три милиарда души на Земята (толкова е било населението през 1969 година), двама души, разхождащи се от видимата страна на Луната - и само един човек (самият Колинс) от обратната страна на Луната... и още само Бог знае какво има там...

В това време пред Колинс стои и ужасяваща възможност - възможността Армстронг и Олдрин никога да не се завърнат при него...

Астронавтът е бил притеснен дали двигателят за отлитане от Луната е в изправност, защото той никога не е бил изпробван на лунната повърхност. Много астронавти също са изпитвали съмнения, че той ще проработи. Самият Армстронг е считал, че шансовете да се завърне невредим на Земята са само 50 на 50. Ако двигателят не бил проработил, Армстронг и Олдрин щели да останат завинаги на повърхността на Луната - докато кислородът им свърши и загинат... Или ако не бил работил в течение на поне седем минути, щели да се разбият някъде на Луната, или да останат в окололунна орбита, далеч от обсега на командния модул...

Дори Ричард Никсън, президентът по това време, е подготвил реч в случай, че Армстронг и Олдрин не се завърнат. "Съдбата е отредила мъжете, които отидоха на Луната и я изучаваха в мир, да останат дам и да почиват в мир. Тези смели мъже, Нийл Армстронг и Едуин Олдрин, знаят, че няма никаква надежда за тяхното връщане". Слава Богу, никога не се наложило на Никсън да прочете тези думи!

Ако Армстронг и Олдрин били загинали, Майк Колинс щял да обърне кораба "Аполо 11" и да се завърне на Земята сам. "Нямаше да извърша самоубийство, щях да си дойда вкъщи - незабавно, но щях да бъда белязан човек за цял живот - и аз го знаех".

Нийл Армстронг и Бъз Олдрин отлитат успешно от повърхността на Луната и се срещат по-късно в командния модул на "Аполо 11" с Колинс. Позорната слава, която би го сполетяла в случай на нещастие, го отминава. Всъщност, обратното се случва. Нийл Армстронг и Бъз Олдрин стават световни знаменитости. Целият свят може да каже техните имена. Но името Майкъл Колинс рядко се споменава заедно с тях. Той се превръща в забравения герой на мисията.

Забравата обаче се оказва в известен смисъл добра новина за самия него, защото не преминава през емоционалните травми на Армстронг и Олдрин. Двамата лунни пътешественици трудно понасят сполетялата ги слава. Армстронг става отшелник и рядко излиза пред камери. Бъз Олдрин не се стеснява да дава интервюта, но минава през период на алкохолизъм. И двамата се развеждат със съпругите си. В сравнение с тях, Майк Колинс, който не е облъчен от слава, не преживява емоционални травми. Той все още живее със съпругата си Патриция Колинс - и имат три пораснали деца.

Днес Майк Колинс е жив - както и колегата му Бъз Олдрин. Нийл Армстронг почина през 2012 година след сърдечни усложнения.

Информация: Badastronomy, Universetoday, Guardian


http://www.space-bg.org/

http://www.cosmos.1.bg/