20 юли 2013 г. 12:40 ч.
Светослав Александров. Провалите са част от космонавтиката. Рядко обаче се случва провалите да са наистина зрелищни и изразителни - в много от случаите специалистите научават за провала от получена телеметрична информация, или от липсата на сигнал. Но ако проблем настъпи по време на първите етапи от полета - още докато работи първата степен, провалите винаги са зрелищни.
На 2-ри юли се случи точно такъв провал. Ракетата "Протон-М" със спътници "Глонас", част от навигационната спътникова мрежа на Русия, се отклони от курса си броeни секунди след началото на полета. Отклоняването от курса започна веднага след отделянето от стартовата площадка. Ракетата, вместо да следва стандартната вертикална траектория, започна да се върти неконтролируемо, обърна се и се насочи обратно към Земята. Сблъсъкът с повърхността стана факт точно 30 секунди след старта. При ударната вълна се образува кратер с размери 20 на 40 метра и дълбочина 5 метра. Изненадващо - не просто нямаше човешки жертви, но и съществени материални щети. Ракетата на косъм пропусна да удари главната железопътна линия, свързваща стартовия комплекс с комплекса по подготовка на ракетата, а наблизо е имало още силоз с балистични ракети "УР-100".
Мигове преди катастрофата на 2 юни, ракетата "Протон" се беше насочила към Земята. На този кадър се вижда как отсекът с изкуствените спътници се е откъснал, заедно с четвъртата степен на ракетата. Снимка : ЦЭНКИ
Историята на ракетата "Протон" е добре известна. В началото на 60-те години СССР разработва ракети "УР-500" с цел доставянето на ядрени бойни глави в околоземна орбита. До 1965 година обаче плановете за използването на ракетите като бойни оръжия са изоставени. Разработката продължава, но само с космическа цел. На 16 юли 1965 година ракета "УР-500" излита за пръв път, като полетът е успешен и извежда в орбита астрономически спътник. Той по-късно е именуван на "Протон 1". По-късно до 1966 година са изстреляни успешно три спътника "Протон", а един е загубен при провал.
Съветските специалисти добавят трета степен към извелата спътниците "Протон" двустепенна ракета "УР-500" и от този момент самата ракета носи името "Протон". Първият вариант - "Протон-К" лети през март 1967 година, като изстрелването е успешно.
От този момент нататък ракетите "Протон" стават основен тежкотоварен носител на СССР, а след 1991 година, и на Русия. Те са изстреляли в космоса редица спътници, както граждански, така и военни, междупланетни мисии до Венера, Марс и Халеевата комета, луноходи, модули за строежа на станциите "Мир" и днешната "Международна космическа станция".
Но ракетите "Протон" никога не са били особено надеждни. Те държат рекорд за най-много провали в рамките на една година - през 1969 от десет полета, осем завършват с провал и само два са успешни. Днес ракетите "Протон" продължават да се провалят през определен период, като процентът на успеваемост е около 89% - това означава, че един от всеки 8-9 полета завършва с провал. И това си е традиционно.
Фенове на руските ракети казват, че докато американски ракети са еталон за качество - например "Делта 2" има десетки поредни успешни полети без провал, а при "Атлас 5" само един полет е завършил с провал, това е така, защото американските ракети принципно летят по-рядко, докато за руските непрекъснато има поръчки и полетите им са чести. Независимо от това, честите провали на "Протон" очевидно са дразнещи и в Русия с право се опасяват от спад в продажбите - особено в зората на частната космонавтика, когато нови ракети се появяват на хоризонта. При провал, свързан с ракета "Протон", най-често се провалят горните степени - например, "Бриз-М" степен, прикачена към "Протон-М".
Но като цяло първите и вторите степени на "Протон" са изключително надеждни, а успеваемостта им (само на първите и вторите степени, без горните), възлиза над 95%. Защо на 2 юли имахме провал още на първа степен? Такива провали са редки - а единственият, документиран от този тип, е през 1969 година, когато ракета "Протон" е трябвало да изведе в космоса сонда на път към планетата Марс - "Марс 1969".
На тази черно-бяла снимка се вижда провалът на 2 април 1969 година, когато ракета "Протон" се обръща и се разбива на територията на космодрума. Както и днес, така и тогава, ракетата е летяла само 30 секунди - поразително съвпадение. Тази ракета е била предназначена да изведе космически апарат към Марс. Снимка: Роскосмос
Веднага след провала на 2 юли 2013, става ясно, че ракетата "Протон" е излетяла 0.4 секунди преди предвиденото време. Първоначално се считаше, че точно това е обрекло ракетата - изстреляна по-рано, двигателите все още не са набрали необходимата мощност, и затова тя се е обърнала и паднала обратно.
Но по-късно е установено, че дори и с тази аномалия, тя все пак не е достатъчна за провал от този тип. Следователите, разравяйки останките от падналата на Земята ракета, откриват истинската причина - датчиците за ъгловата скорост (ДУС, датчик угловой скорости) са инсталирани наобратно. Всеки един от тези сензори има стрелка, който трябва да сочи към върха на ракетата, но много от инсталираните сензори на провалилата се ракета са били инсталирани наобратно. Като резултат системите по контрол на полета на ракетата получили погрешна информация за местоположението на й и са се опитали да "коригират" полета, но вместо това ракетата се е обърнала и катастрофирала.
Според Анатолий Зак от сайта RussianSpaceWeb.com, следата от документацията води до млад техник, който инсталирал сензорите неправилно. Бихме могли да зададем следния въпрос - възможно ли е това да стане? Отговорът, който дават специалистите - да, възможно е. При инсталацията на сензорите има шифтове, които помагат при поставянето им в правилно положение и възпрепятстват поставянето им в неправилно положение. Но с известно прилагане на сила, все пак е възможно да се поставят сензорите наобратно. Нещо повече - възможно е да се сложат и свързващите кабели към правилните гнезда дори и при погрешно инсталирани сензори.
Оттук насетне при по-нататъшната подготовка на ракетата е почти невъзможно да се открие тази грешка и да се поправи своевременно. Така че ракетата била изведена на стартовата площадка с дефект и е била обречена предварително.
Материалите от заключенията вече са предадени в прокуратурата. На 19 юли вицепремиерът Дмитрий Рогозин съобщи, че тези техници, които са заподозрени като виновни за аварията на ракетата, ще бъдат проверени с детектор на лъжата.
Според Роскосмос възобновяването на полетите на ракетите "Протон" ще е възможно да стане до септември. До края на годината все още предстоят важни полети - като при едно от изстрелванията ракета "Протон" ще трябва да достави модула МЛМ Наука в космоса за инсталация към "Международната космическа станция".
По информация от : Interfax, lenta.ru, novosti-kosmonavtiki, russianspaceweb