1 септември 2013 г. 14:15 ч.
Светослав Александров. Повечето от българите, живеещи днес, си спомнят за пълното слънчево затъмнение, което беше видимо от България през лятото на 1999 година. Оттогава насам от територията на нашата страна са наблюдавани няколко частични слънчеви затъмнения. Пълните слънчеви затъмнения са истинска рядкост.
Наблюдателят на Марс не би имал дори и това рядко щастие - там пълни слънчеви затъмнения не се наблюдават, защото и двете луни - Фобос и Деймос са твърде малки, за да закрият изцяло диска на Слънцето. Размерът на Деймос (15 на 10 километра) е толкова малък, че когато той преминава пред Слънцето, дори не използваме думата "затъмнение" - терминът "транзит" би бил по-подходящ.
Луната Фобос обаче може да предизвика слънчеви затъмнения. Но те никога не са пълни. Фобос обикаля около Марс само за 7 часа и 39 минути. Продължителността на марсианското денонощие е почти колкото на земното - двайсет и четири часово, и съчетано с бързия орбитален период на Фобос, това означава, че понякога на Марс се наблюдават по две слънчеви затъмнения на ден. Слънчевите затъмнения не са пълни, а пръстеновидни, и освен това продължават по-малко от 30 секунди.
Тази поредица от три снимки, направена от марсохода "Кюриосити" на 17 август, показва как луната Фобос на Марс преминава пред диска на Слънцето. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS/Texas A&M University
На 17 август марсоходът на НАСА "Кюриосити" спря своето пътешествие към основата на планината Шарп и насочи своите камери към небето, за да наблюдава случващото се тогава слънчево затъмнение.
НАСА обаче не заснема слънчевите затъмнения от Марс само за да покаже снимките на обществеността и да има публичност на космическите мисии. Учените всъщност научават нещичко - заснемайки луните на Марс, дори и когато преминават пред диска на Слънцето, разбират какви са характеристиките на орбитите на Фобос и Деймос.
Учените считат според досегашните изчисления, че Деймос бавно се отдалечава от Марс, докато Фобос се приближава. Някой ден Фобос дотолкова ще доближи Марс, че ще бъде разрушен.
Но това няма да го наблюдаваме нито ние, нито децата ни, нито внуците ни, нито пра-пра-правнуците ни, нито техните пра-пра-правнуци. Разрушаването на Фобос ще се случи след около 10-15 милиона години.
Марсоходът на НАСА "Кюриосити" кацна на повърхността на Марс през август 2012 година и работи там в продължение на малко повече от година. До този момент марсоходът е изпълнил основната си научна задача- потвърдил е, че мястото на кацане наистина е притежавало всички условия за развитието на живот. Все още не знаем дали живот се е развил - а марсоходът ще продължи да търси следи от органични вещества.
Източник: НАСА