11 април 2013 г. 21:40 ч.
Светослав Александров. Хардуерът на спускаемия апарат на СССР "Марс 3" може би е намерен на повърхността на Марс от руски космически ентусиасти, които следят дейността на работещия днес марсоход "Кюриозити".
През 1971 година СССР изстрелва космическите мисии "Марс 2" и "Марс 3", всяка от които се състои от орбитален и спускаем апарат за изучаване на Марс. И двата орбитални апарата си свършват работата успешно, независимо от факта, че Марс по това време е покрит от гигантска прахова буря. За съжаление обаче спускаемият апарат на "Марс 2" се разбива. Спускаемият апарат на "Марс 3" се превръща в първия космически апарат, достигнал успешно повърхността на Червената планета! За съжаление 14.5 секунди след кацането "Марс 3" престава да изпраща сигнали към Земята по неизвестни причини.
На тази снимка вероятно се вижда парашутът на спускаемия апарат на СССР "Марс 3". Photo credit : NASA/JPL-Caltech/Univ. of Arizona
Счита се, че "Марс 3" е кацнал в кратера Птолемей, 43 градуса на юг и 202 градуса на изток. Камерата на днес работещия апарат на НАСА "Марс Риконисънс Орбитър" направи снимка на региона през м. ноември 2007 година. Снимката съдържа 1.8 милиарда пиксела данни, така че са нужни около 2 500 компютърни екрана, за да са в състояние да я разгърнат в пълна резолюция. Това обяснява защо кандидати за спускаемия апарат "Марс 3" бяха намерени съвсем скоро, след дълго търсене.
Виталий Ерогов от Русия е основателят на най-голямата електронна група за марсохода на НАСА "Кюриозити", който кацна на Марс през август 2012 година. Участниците от тази група започват да търсят къде се намира историческият "Марс 3". Ентусиастите очакват да намерят парашута, топлинния щит, ретроракетите и действителният спускаем апарат. Ерогов прави мащабни модели относно това как биха изглеждали тези компоненти и грижливо подбира кандидатите, които могат да бъдат части от спускаемия апарат.
Един от съветниците е д-р Александр (Саша) Басилевский, който е добре известен на международната научна общност. Басилевский се свързва с Алфред МакАлън от екипа на камерата на "Марс Риконисънс Орбитър" и го съветва да направи втора снимка. Снимката е заснета на 10 март 2013 година и покрива някои от кандидатите за спускаемия апарат. Снимката дава възможност за поглед в "цветен" вариант и под различни ъгли на осветяване. В същото време Басилевский и Ерогов се свързват с руски инженери и учени, които са работили по "Марс 3", за повече информация.
На снимката най-лесно се различава това, което се предполага, че е парашут. Диаметърът на предполагаемия кандидат е с 7.5 метра, което съвпада с характеристиките на парашута на "Марс 3", който е с 11 метра диаметър в напълно разгърнато състояние. В сравнение с 2007 година през 2013 парашутът изглежда избледнял - което е напълно възможно, ако натрупан вятър е отвял част от праха, или ако е погледнат от по-различен ъгъл. Днес НАСА е в състояние да заснема парашутите от спускаемите апарати "Викинг 1" и "Викинг 2" дори и десетилетия след кацането, така че се очаква парашутът на "Марс 3" да е видим на повърхността на Марс дори и след 40 години. На снимката се очертава като ярко петно и ние можем да твърдим с голяма вероятност, че наистина е парашут, а не нещо друго - на Марс не се откриват толкова ярки естествени формации.
В близост до кандидата за парашут се виждат други формации, които биха могли да бъдат топлинният щит, отсекът с ретроракетите и нещо, което би могъл да бъде самият спускаем апарат - с четири разтворени "листа".
Модел на спускаемия апарат на "Марс 3". Photo : NPO Lavochkin Museum
Днес на базата на снимките от "Марс Риконисънс Орбитър" можем да твърдим с голяма вероятност, че "Марс 3" наистина е открит. Но алтернативни възможности не са изключени. По-нататъшен анализ на данните и бъдещи изображения за разбиране на тримерните структури би могло да потвърди сегашните интерпретации.
По данни от: уебсайта на камерата на "Марс Риконисънс Орбитър", http://hirise.lpl.arizona.edu/ESP_031036_1345