25 януари 2014 г. 22:50 ч.
Светослав Александров. Реформаторският блок се ангажира публично относно членството на България в Европейската космическа агенция. До решението се стигна след среща между външнополитическия екип на Реформаторски блок и д-р Соломон Паси, която беше проведена вчера, на 24 януари.
За новината научаваме от официалната Фейсбук страница на Реформаторски блок, която от своя страна се позовава на публичната страница на Борис Станимиров от НР на ПП ДСБ. Пълното изявление е следното:
Днес (бел. ред - 24 януари) външнополитическият екип на РБ покани д-р Соломон Паси - президент на Атлантическия клуб да обменим идеи за външната политика на България. Говорихме по много теми, но една от тях е членството на България в Европейската космическа агенция. Нелепо е, че България, която официално е 6-тата космическа страна, с най-много космонавти на глава от населението, със сериозно научни разработки и традиции в тази сфера е ЕДИНСТВЕНАТА страна от ЕС, която не е член на ЕКА заради някакъв символичен членски внос, който би се възвърнал многократно като пари за висока наука. ЕКА е единственият начин и по който можем да сътрудничним с НАСА, която е учредител на европейската агенция.
Реформаторски блок и Атлантическият клуб твърдо ще настояват за членство в ЕКА, още повече, че науката е основен акцент в програмния период на ЕС 2014-2020.
Вече има създаден инициативен комитет от учени и граждански активисти.
Във вторник ще имаме среща с главния съветник на Барозу по въпросите на науката.
След проведено интервю с Борис Станимиров обаче става ясно, че темата за членство на България в Европейската космическа агенция няма да се разглежда като предизборно обещание, а като дългосрочен национален приоритет, който, ако трябва да бъде изпълнен, ще изисква работата на повече от едно правителство и на повече от една партия.
Цялото интервю между администратора на сайта Светослав Александров и Борис Станимиров:
Астронавти на Европейската космическа агенция. Credit : ESA
Здравейте, г-н Станимиров, разбрах за срещата на външнополитическия екип на РБ за срещата с д-р Солмон Паси. Как така се стигна до решението Реформаторски блок и Атлантически клуб да работят по въпроса с членството ни в Европейската космическа агенция?
На предишното ми интервю с вас, както и на последвалата среща по повод подписката за включване на България в ЕКА, поех ангажимент да работя за тази кауза. По време на срещата с г-н Паси той даде като пример за недалновидност в държавната политика факта, че не сме член на ЕКА, аз подкрепих ентусиазирано това негово становище, изтъквайки аргументите, за които с вас многократно сме говорили. Колегите проявиха интерес и решиха, че можем да се ангажираме публично и то веднага. Атлантическият клуб като обществена организация отдавна е ангажиран и дори са подготвили законопроект за космическите дейности.
Да се върнем отново на настоящата ситуация и обществената критика към правителството. БСП имаха програма и предизборни обещания, от които обаче се отрекоха по-късно. И като оправдание, че са се отрекли, казват, че коалиционното споразумение с ДПС ги ограничава... Ако погледнем напред към изборите - ГЕРБ все още имат голям избирателен потенциал. Въпросът за бъдеще коалиционно управление стои пред обществото и всички питат. Аз бих задал въпроса по друг начин: ако се стигне до някаква коалиция, как можем да сме сигурни, че няма да се отметнете от предизборните си ангажименти? Най-малкото - изпратено е запитване към лидера на ГЕРБ относно вижданията за науката и технологиите, дали за тях също е важно дали ще влезнем в ЕКА - и все още няма отговор.
Не говорим за предизборни обещания, а за дългосрочен национален приоритет. Това е цел поне на следващите 10 правителства и следователно излиза много извън хоризонта на една отделна партия. Но по-конкрeтно, новият програмен период на ЕС 2014 – 2020 предвижда особен акцент върху науката и технологиите, вкл. в програмите за финансиране на проекти. За България пък, като най-бедна страна от ЕС, при това в тежка демографска криза, интелигентният растеж е особено важен. Затова гледам на развитието на високата наука, като на дългосрочна, стратегическа задача, а не като на дъвка за едни избори. И тук бързам да кажа, че този интелигентен растеж чрез наука може да се случи само, ако зад него застанат максимално широки обществени кръгове. Затова не ми се иска това да е тема на РБ. Колкото по-бързо и останалите партии заявят своята подкрепа, толкова по-добре. Няма да гледаме на една такава подкрепа с ревност, а напротив – ще бъде знак, че започваме да ставаме нормална държава. Естествено, не можем даси позволим да развиваме върхов потенциал във всички клонове на науката. Но можем да подпомогнем израстването на кадри и устойчиви научни екипи в онези области, в които имаме традиции, а космическите изследвания безспорно са сред тях.
Съвременната политика на България се влияе твърде много от геополитическите настроения. Прокарва се разделителната линия - или ще сме в ЕС, или ще сме към Русия и Путин. От друга страна, ЕКА и Русия си партнират изключително тясно - няма нужда да споменаваме, че руски ракети вече летят от европейски космодруми. Как да разбираме това противоречие?
Русия е една от двете гигантски сили в космоса. Няма как да се прави космическа наука без ЕКА да сътрудничи с Роскосмос, както не би могло да го прави без НАСА, която е съучредител на ЕКА. Програмата Съюз-Аполо датира от 1975 – в разгара на студената война. Совалките на НАСА започват да посещават станция МИР скоро след извеждането и през 1986, а МКС вече 15 години работи като център на космическата наука на всички нации. Така че геополитическото противопоставяне, такова, каквато го има тук на земята, горе е дало път на сътрудничеството, което между другото е основен принцип в науката. Разбира се военните и спътниковите разработки са друга тема. Има още един хубав пример за това глобално научно сътрудничество, което преодолява политическите разделения – Антарктида. Това е друга сфера, в която България има силно традиционно присъствие и аз специално бих отбелязал ролята на Атлантическия клуб в подкрепа на Антарктическата база на о. Ливингстън.
Понеже вече членството ни в ЕКА излиза като цел и на Реформаторски блок, как ще отговорите на избирателите? Хората ще кажат - ние протестираме вече толкова месеци, не сме си решили още вътрешните проблем, а вие ми говорите за космос? Как ще убедите вашите избиратели, че каузата си струва?
Лесно. Искаме ли да сме нация, която мие чинии на запад, бере портокали, а младите и хора емигрират, или искаме европейски стандарт? Ако искаме да живеем като европейци, трябва да видим какво е направило Европа силна – един от факторите е науката. Кое прави САЩ световен лидер – огромният напредък в науката и технологиите, още от времето на железопътните линии от дивия запад, през електрическата крушка, телефона... Ако искаме да сме модерна и богата страна, няма да стане с миене на чинии. Няма да стане и само с туризъм и кисело мляко. Ще стане с наука. ЕКА не е тема на РБ, и ние няма да летим из космоса, не създавайте куриозна новина. Но членството в ЕКА е само един пример за стъпка, която ще позволи да уплътним членството в ЕС, да го направим пълноценно, като дадем път за развитие на български учени, а защо не и да привлечем инвеститори. Днес България не може да работи нито с НАСА, нито с Роскосмос, защото на територията на ЕС те работят с ЕКА. България е единствената членка на ЕС, която е извън ЕКА. А сме шестата космическа страна в света по официални данни на ООН. Това са пропуснати шансове за науката, за международно финансиране, но и за политически авторитет.
Относно сегашните управляващи - как вие виждате ангажиментите на правителството на г-н Орешарски по отношение на науката и технологиите? Упраляващите казват, че България изплува от дъното. Изплува ли и от дъното българската наука?
Правителството се опитва да си купува спокойствие, като отпуска малко повече пари за наука и образование. Но липсва голямата национална стратегия, около която да застане държавния и научен елит и която да планира мястото на България след 5, 10 или 50 години. Без такава дългосрочна стратегия, няма как науката да изплува. Напротив, учените ще напускат България и ще ходят в държави, които имат развита и далновидна научна политика.
Благодаря за интервюто!