31 август 2012 г. 21:00 ч.

Светослав Александров.  Президентските избори в САЩ наближават и е време да отбележим на страниците на уебсайта какви космически амбиции (ако има такива) притежават двамата съперници в президентската надпревара – демократът Барак Обама и републиканецът Мит Ромни. Разбирам, че за голяма част от вас, които идвате на страниците на КОСМОС БГ, особено тези от вас, които се интересуват само от техническата и научната част на космическите мисии, тази тема може да ви се струва скучна. За съжаление президентските избори са важни за бъдещото развитие на космонавтиката в САЩ и трябва да се спрем на тях.

Ще започна статията с малко необичайно предисловие – думите на великия Карл Сейгън, обичания Карл Сейгън. Това е същият Карл Сейгън, обичан в целия свят покрай невероятното популяризиране на науката, което направи през 80-те години на миналия век с книгата „Космос” и телевизионните серии със същото заглавие. Сейгън констатира в една друга своя книга - „Свят населен с демони: науката като свещ в мрака” - две прости истини – първата е, че в САЩ от дълги години не е имало научно-грамотен президент – и че последният научно-грамотен американски президент е бил Томас Джеферсън. Доста тъжна констатация, защото Джеферсън е управлявал страната преди повече от два века и е бил едва третият президент на САЩ. Сейгън умира на 20 декември 1996 година, по времето на управлението на Бил Клинтън. Но дори и след тази дата не може да се каже, че следващите президенти са били научно грамотни. Джордж Буш? В никакъв случай. Барак Обама? Трудно може да се каже. За съжаление дори и след президентските избори този ноември тъжната тенденция ще се запази. Един от кандидатите на републиканската партия за президент беше Нют Гингрич и той имаше грандиозна програма за развитието на американската наука и космонавтика, която включваше и база на Луната, но Гингрич не спечели вътрешното съревнование и шансът беше пропилян. А причината, поради която американците не избират научно-грамотни президенти, е също описана от Карл Сейгън, който прави сурова констатация, че 95% от американците са научно-неграмотни! Това е втората истина, констатирана от Сейгън.

30 август 2012 г. 12:00 ч.

Светослав Александров. Днес НАСА изстреля два изкуствени спътника, част от мисията RBSP (англ. Radiation Belt Storm Probes). Тя от своя страна е втората мисия, разработена към програмата на НАСА "Живот със звезда" (първата беше "Слънчева динамична обсерватория" или SDO, която бе изстреляна през февруари 2010). Тази програма цели изучаването на взаимодействието между Слънцето и Земята и поради тази причина има широки практични приложения.

Около земния екватор има два концентрични, широки пръстена, съставени от високоенергийни частици. Това са регионите, които днес са познати под името "пояси на Ван Алън". Откритието на тези пояси е и първото откритие в историята на космонавтиката. Поясите са открити през 1958 година от американския изкуствен спътник "Експлорър 1", който е изстрелян броени месеци след полетите на "Спутник 1" и "Спутник 2" с Лайка. "Спутник 2" наистина е имал гайгеров брояч, но причината, поради която американските учени, а не съветските са признати за откритието се дължи на това, че съветската космическа програма е била засекретена. Професор Хари Месъл, изключителен учен от Австралия, занимаващ се с космическа радиация, е засякъл съветските сигнали от "Спутник 2" и ги е записал, но съветските учени отказали да му дадат кода, за да разкодира сигнала. От друга страна Месъл отказал да даде записа на Съветите. В същото време съветският учен Вернов, работещ по експеримента, успял да получи от собствената си родина радиосигнали от "Спутник 2" и данни - той докладвал, че на височина между 500 и 700 км. над Земята има повишено количество заредени частици. Но той не успял да интерпретира резултатите правилно.

Днес, повече от 50 години след тези събития, радиационните пояси на Ван Алън продължават да са от интерес за учените. Причината, поради която днес НАСА отново се завръща към тяхното изучаване, е че те не са хомогенен район. Поясите се променят при различната активност на Слънцето и при слънчеви бури могат да бъдат засегнати навигационните спътници, спътниковата телевизия и т.н.

РЕДАКЦИЯ на 31 АВГУСТ В 01:04 ч.

Астронавтът на НАСА Съни Уилиамс и японският астронавт Аки Хошиде прекараха в открития космос цели 8 часа и 17 минути и така тяхната космическа разходка се оказа третата най-дълга в историята на цялата космонавтика. Астронавтите обаче не успяха да изпълнят основната си задача и да подменят повреден превключвател. Причината за това е, че при завиването на болтовете, за да застопорят резервния преключвател към гредата s-zero, те заклиниха. Специалистите от НАСА ще анализират ситуацията и ще преценят какви мерки да предприемат за разрешаването на проблема.

Предходната публикация:

30 август 2012 г. 18:38 ч.

Светослав Александров. В настоящия момент астронавтът на НАСА Съни Уилиамс и астронавтът на Японската космическа агенция Аки Хошиде работят в открития космос.

Главните задачи, които стоят пред Уилиамс и Хошиде, са да подменят превключвател, захранващи кабели и камера за роботизираната ръка на "Международната космическа станция".

28 август 2012 г. 14:00 ч.

Светослав Александров. Докато светът все още тъгува по загубата на Нийл Армстронг, първия човек, стъпил на Луната, един друг свят постепенно се разкрива пред нас. Човечеството се е устремило към Марс - и независимо, че човешки крак все още не е стъпил там, на повърхността на тази загадъчна планета работи тежащият един тон марсоход "Кюриозити" - който кацна успешно в началото на месеца.

Вчера НАСА оповести още едно важно, макар и на пръв поглед символично постижение. За пръв път човешки глас пропътува разстоянието от Земята до друга планета и обратно!!! Гласът бе на настоящия администратор на НАСА - Чарлз Болден. Неговото поздравление по повод успешното кацане на "Кюриозити" на Марс беше изпратено към марсохода, записано, след което излъчено от Марс обратно към Земята.