Използват се „бисквитки“, за да бъде персонализирано съдържанието и рекламите на този блог-сайт. Също така се споделя информация за начина, по който използвате сайта, с партньорски социални медии, рекламни партньори и партньори за анализ. Моля, запознайте се с условията за ползване и политиката на поверителност на уебсайта: натиснете тук, за да прочетете условията за ползване - ще се отвори линк в нов прозорец. В случай, че не сте съгласни с тези условия, няма как да използвате блога пълноценно и не би следвало да го използвате занапред.

8 юли 2014 г. 22:20 ч.

Светослав Александров. На 13 септември миналата година оповестихме, че "Вояджър 1" след дълго чакане най-накрая навлезе в междузвездното пространство. Изстрелян през 1977 години, след повече от три десетилетия пътуване, той най-накрая се озова в региона между звездите, изпълнен с междузвездна плазма. Разбира се, къде точно започва междузвездното пространство е доста спорен въпрос - най-често се приема че е там, където свършва хелиосферата - там частиците от слънчевия вятър вече нямат значително влияние върху космическите апарати.

"Нормално погледнато, междузвездното пространство е като тихо езеро", споделя Ед Стоун от Калифорнийския технологичен институт. И въпреки това когато има мощно изригване от Слънцето, то се усеща дори и в междузвездното пространство. "Когато нашето Слънце има изригване, то изпраща шокова вълна, която достига "Вояджър" една година по-късно", обяснява Стоун.

6 юли 2014 г. 11:45 ч.

Светослав Александров. Преди повече от два месеца ви разказах (справка->тук) за екип от любители, който се опитва да възстанови изстреляния през 1978 година спътник ISEE-3, по-късно преименуван на "Международен кометен изследовател", защото посещава успешно две комети - една от които Халеевата.

През настоящата 2014 година след дълго обикаляне около Слънцето ISEE-3 се приближава към Земята. Възстановяването се оказа по-трудоемко, отколкото предполагаше екипът. Много неизвестни стояха: дали работят още двигателите (отговорът е "Да", те бяха запалени успешно наскоро за промяна на ротацията), дали спътникът може да изпраща радиосигнали и да отговаря на команди (също "Да"). Но най-голямата неизвестност е - дали след всичките тези години научните инструменти все още могат да бъдат използвани.

Наскоро екипът успя да активира инструмента Vector Helium Magnetometer. Получените данни показват, че магнетометърът не просто работи добре след всичките тези десетилетия, но и вече успя да направи първото си откритие - голям магнитен пулс. Подобни явления не са необичайни в космоса.

3 юли 2014 г. 13:15 ч.

Светослав Александров. Когато човек чуе израза "космическа совалка", той обикновено се сеща за вече пенсионираните кораби на НАСА или за съветската машина "Буран". Но освен тях в историята са били построявани и други космически самолети - още ранния X-15 през 1962 година, "СпейсШипУан" през 2004 година и неговия наследник "СпейсШипТу", космическия самолет на Боинг X-37. 

Изглежда, че Европейската космическа агенция (ЕКА) има интерес от разработка на свой собствен възвращаем космически кораб. Агенцията не е провеждала опит за разработването на подобен кораб от 1998 година, когато изстреля свое собствено копие на американска капсула "Аполо". Но тя никога не бе използвана отново и проектът беше изоставен.

Сега ЕКА е построила свой космоплан с име Intermediate eXperimental Vehicle (IXV). Това практически е малка космическа совалка. Тя беше доставена в Холандия в края на юни, където ще претърпи финалните тестове преди изстрелването в края на годината.

4 юли 2014 г. 13:50 ч.

Светослав Александров. Автоматичната междупланетна станция на Европейската космическа агенция (ЕКА) "Розета" бавно, но сигурно приближава кометата Чурюмов-Герасименко. Кометата започва да изглежда все по-голяма и по-голяма пред камеритете на "Розета" и да придобива форма!

Детайли на повърхността вероятно няма да се виждат на снимките вероятно до втората половина на юли, но определено кометата придобива форма.

2 юли 2014 г. 01:30 ч.

Светослав Александров. На 1 юли 2004 година автоматичната междупланетна станция на НАСА и Европейската космическа агенция "Касини" запали двигателите си и навлезе в орбита около планетата Сатурн - забележително постижение в човешката космонавтика. Сатурн, разбира се, и преди е бил посещаван - от "Пионер 11" през 1979 година, от "Вояджър 1" през 1980 година, от "Вояджър 2" през 1981 г. Но тези предишни посещения бяха просто облитания - в рамките на няколко часа, което не позволяваше детайлни проучвания. А "Касини" влезе в орбита и до ден днешен продължава да работи - което значи че имаме 10 години активно изучаване на Сатурн и неговите луни!

До този момент автоматичната станция е изпратила към Земята общо 514 гигабайта научни данни. Публикувани са 3039 статии в престижни научни станции на базата на тези данни. Заснети са 332 000 изображения на Сатурн и неговите луни. Открити са седем нови луни.