Използват се „бисквитки“, за да бъде персонализирано съдържанието и рекламите на този блог-сайт. Също така се споделя информация за начина, по който използвате сайта, с партньорски социални медии, рекламни партньори и партньори за анализ. Моля, запознайте се с условията за ползване и политиката на поверителност на уебсайта: натиснете тук, за да прочетете условията за ползване - ще се отвори линк в нов прозорец. В случай, че не сте съгласни с тези условия, няма как да използвате блога пълноценно и не би следвало да го използвате занапред.

11 юни 2014 г. 12:30 ч.

Светослав Александров. Днес България започна своята процедура по членство в Европейската космическа агенция, след като правителството на Пламен Орешарски одобри проекта за Споразумение за Европейска кооперираща държава между правителството на България и Европейската космическа агенция.

Това е началото на процедурата, която България трябва да следва, за да стане пълноправен член на Европейската космическа агенция. След това предстоят одит и изготвянето на Програма за членство в Европейската космическа агенция.

10 юни 2014 г. 11:25 ч.

Светослав Александров. С изстрелването на "Марс Патфайндър" през 1996 година започна един амбициозен период на изучаването на Червената планета, който продължава до ден днешен. В продължение на почти две десетилетия бяхме свидетели на множество орбитални апарати, стационарни спускаеми апарати и марсоходи, които се отправяха към Червената планета и успешно я изучаваха. Днес в орбита около Марс продължават да работят "Марс Одисей", "Марс Риконисънс Орбитър" и "Марс Експрес". На повърхността на планетата работят марсоходите "Опортюнити" и "Кюриосити".

Една нова автоматична междупланетна станция - "Мейвън" - беше изстреляна в края на 2013 година и ще достигне Червената планета през септември. Нека не забравяме, че на път към Марс е и индийската станция "Мангалиан", която утре може да извърши корекция на полета си. Тя също ще пристигне през септември.

А какво ще е бъдещето? Среща на MEPAG (Mars Exploration Program Analysis Group) очерта това, което следва за Марс през това десетилетие.

5 юни 2014 г. 22:20 ч.

Светослав Александров. Това не е шега.

Истината е, че т.нар. летящи чинии са много известни сред хората, но в един друг контекст. Всеки човек ги свързва с извънземни, даже летящите чинии се приемат почти за синоним на НЛО. Но защо НАСА строи космически апарати с формата на летящи чинии? Нима американската космонавтика се опитва да си направи самореклама по този начин?

През следващите няколко дни, може би на 7-ми, 9-ти, 11-ти или 14-ти юни, НАСА ще изстреля т.нар. нископлътностен свръхзвуков забавител (англ. Low Density Supersonic Decelerator, LDSD). Това е летателен апарат формата на летяща чиния, който ще тества нови технологии. Тези нови технологии ще се използват някой ден при бъдещи мисии до Марс  - роботизирани и пилотирани.

8 юни 2014 г. 18:00 ч.

Светослав Александров. В края на месец май корпорация СпейсЕкс представи пред публиката нова версия на космическия кораб "Драгън" - и този път не на кораб за товарни цели, а пилотиран космически кораб, който някой ден ще може да превозва хора.

Но макар и СпейсЕкс да е доста напред в разработката на космически кораби и да изглежда почти в готовност за пилотируеми полети, все още няма гаранция, че НАСА ще избере да се довери точно на тази компания и ще предпочете кораба "Драгън". Защото СпейсЕкс е само една от трите фирми, които се борят за тази чест. Освен нея Боинг разработва свой собствен космически кораб, а Сиера Невада скоро започва изпитанията на космическия самолет "Дрийм Чейсър" - който често е наричан наследник на космическата совалка.

4 юни 2014 г. 10:20 ч.

Светослав Александров. Всяко хубаво нещо си има своя край. И колкото и да обичаме нашата планета Земя, тя също няма да е вечна. Според учените след около 5 милиарда години нашето Слънце ще се превърне в звезда тип червен гигант и ще погълне Меркурий, а може би и Венера и Земята.

Учените откриха планетна система, която минава през тези етапи. Става въпрос за системата Кеплер-56. Нейната звезда вече е започнала превръщането си в червен гигант. До този момент се е раздула до 3-4 пъти размера на Слънцето. С течение на времето ще продължи да се разширява.

Две планети - Кеплер-56б и Кеплер-56с обикалят около звездата, съответно, за 10.5 дни и 21.4 дни. Те са много по-близо до звездата си, отколкото Меркурий е близо до нашето Слънце.