20 септември 2015 г. 12:15 ч.
Светослав Александров. Защо изглежда, че човешкият прогрес се е забавил? Защо отнема цели 20 години на НАСА да разработи нов космически кораб, докато в миналото "Мъркюри", "Джемини" и "Аполо" са били разработени за пет? Защо навремето хора са се разхождали до Луната, а днес не можем да стигнем където и да е отвъд околоземна орбита? Какво стана с мечтите ни в други области - къде е напредъкът в областта на генната терапия, защо хора продължават да умират от рак, а лечението им (химиотерапия и лъчетерапия) не изглежда по-различно от това през 70-те години?
Майкъл Ханлън може би има отговор на въпроса. В своя статия за Aeon той обяснява причините защо прогресът на човечеството се е забавил.
"Да, имало е епоха, в която спекулациите са били еквивалент на реалност", пише той. "Тя е приключила преди повече от 40 години. Повечето от това, което се е случило след този период, е нищожно подобрение на това, което се е появило преди. Истинската епоха на иновациите - ще я нарека Златната четвърт, е продължила приблизително между 1945 и 1971 година. Всичко, което дефинира модерния свят, или идва от тази епоха, или има своите корени там. Хапчето. Електрониката. Компютрите и раждането на интернет. Ядрената енергетика. Телевизията. Антибиотиците. Космическите полети. Гражданските права".
Но авторът не ограничава епохата само до технологиите. Феминизмът, тийнейджърското движение, Зелената революция, деколонизацията, популярната музика, масовата авиация, гей правата, всичко това се е случило тогава. Всичко това - на фона на безопасни автомобили, високоскоростни влакове, пилотируеми полети до Луната, роботизирани мисии до Марс. Златната четвърт е уникален период, продължил в рамките на по-малко от едно човешко поколение.
Икономистите описват този период като увеличаване на богатството. След Втората световна война БВП на глава от населението в Щатите и Западна Европа силно нараства. На територията на унищожената от войната Япония се ражда нова индустриална сила. Германия преживява своя Wirtschaftswunder. Дори комунистическият свят става по-богат.
Но освен това ние сме били свидетели през този период и на промяна на обществото. Дори и в най-напредналите западни общества преди 1945 година отношението към расите, сексуалността и правата на жените е било такова, че можем да го наречем първобитно. Но до 1971 година предразсъдъците са били изхвърлени на бунището. Светът безвъзвратно се е променил.
Да погледнем към днешния свят. Има ли реален прогрес? Ако погледнем към пътническите самолети, повечето от тях са подобрени варианти на тези от 60-те години - просто по-тихи и с по-добра авионика. През 1971 година един обикновен самолет е летял от Лондон до Ню Йорк за 8 часа. Все още е така. Освен това през 1971 година е имало един самолет, който е правил същото нещо само за три часа. Днес този самолет го няма. Сега Конкорд е мъртъв. Да, колите ни са по-бързи, по-безопасни и консумират по-малко гориво, но и те са си като цяло същите.
И да, докато днес наистина живеем по-дълго, това няма отношение към съвременните открития. От 1970 година насам правителството на САЩ е дало над $100 милиарда за т.нар. "Война срещу рака". Но въпреки вложените средства, резултатът от войната показва абсолютен провал. Само в САЩ смъртните случаи от рак в периода между 1950 и 2005 година са намалели едва с 5%. Факт е, че ако днес човек се разболее от рак, шансовете му да живее не са по-големи от тези, ако се беше разболял през 1974 година. В много случаи лечението би било същото.
Нито едно от големите научни открития не е довело до рутинни лечения в заболяванията. Сакатите все още не могат да ходят, слепите все още не могат да виждат. Един от големите триумфи, случил се след Златния четвърт, е разкодирането на човешкия геном, а ние все още очакваме да видим реалните ползи от това. Не е имало нова Зелена революция. Във физиката единственото, което се е случило, е откритието на бозона Хигс, но все още струнната теория е най-добрата надежда да съчетаем Айнщайн с квантовия свят и никой не знае дали това може да се провери на практика. И нито един човек не е стъпвал на Луната от 42 години насам...
Защо това е така?
Най-популярното обяснение е, че Златният четвърт е просто резултат от икономическия растеж и технологичните открития на Втората световна война. Масово хората казват - няма прогрес защото няма войни, които да движат прогреса. Да, вярно е, че човек нямаше да стъпи на Луната без откритията от тази война. "Аполо" нямаше да е факт без Вернер фон Браун и балистичните ракети Фау 2. Конфликтът води до увеличаване на иновациите и Студената война също изигра своята роля. И когато Бретън-Уудската система се срина заедно с петролните шокове през 70-те години, иновациите приключиха.
Но въпреки това нещо не се вписва и тази теория издиша. От една страна пеницилинът, реактивният двигател, и дори ядрената бомба са били на чертежите много преди да бъдат проведени първите изстрели на Втората световна война. Те са щели да се случат и без нея. Освен това с края на рецесията светът излиза дори по-богат. Днес има достатъчно пари за разработката на ново "Аполо", нов "Конкорд" и нова Зелена революция. Ако икономическият растеж е вършил своята работа през 50-те и 60-те години, защо това не се случва днес?
В произведението си "Великата стагнация" Коуен излага тезата, че човешкият прогрес е спрял, защото вече сме обрали всички плодове в долната част на дървото. Възможно е технологичните успехи между 1945 и 1970 година да са били бързи победи и прогресът оттук насетне ще е много по-труден. Било е по-лесно да се премине от пътнически самолети с перки през 30-те години до реактивни самолети през 60-те години, отколкото е възможно да се мине от реактивен самолет до ... нещо по-различно днес.
Но историята показва, че и тази теория издиша. Често пъти е изглеждало в човешката история по време на периоди на технологични иновации, че платото е било достигнато. Най-известният пример за това е през 1900-тната година, когато Лорд Келвин оповестил, че всичко във физиката е вече открито. Едва няколко години по-късно Айнщайн доказал, че Келвин греши напълно. В края на 19-ти век още не е било ясно как да се направят летателни апарати, по-тежки от въздуха.
Липсата на пари не е достатъчна причина. Да разгледаме друга теория - проблемът не е в парите, а в това, което правим с тези пари. Капитализмът исторически е бил двигател на прогреса. Именно капитализмът през 18-ти и 19-ти век е създал магистрали и жп линии, телеграфи (още една златна епоха от миналото).
Проблемът е, че успехът започва да се дефинира като печалба на средства в рамките на много кратък период. Така прогресът не се дефинира като създаване на по-добри продукти, а като това определени продукти да станат колкото се може по-бързо морално остарели, за да дадат път на следващите продукти.
Преди половин век създателите на автомобили, телефони, телевизори са просперирали от това, че продуктът ще продължи да работи в продължение на много години. Нито един производител обаче не продава смартфон с тези замисли в днешно време, новият идеал е да направиш продукта си морално остарял колкото се може по-бързо. Така целта на iPhone 6 не е да бъде по-добър от iPhone 5, а просто желаещите да си купят нов телефон и да изпитат морално удоволствие от това, че го правят. Това е нещо ново и парадоксалният резултат е, че истинските иновации, като нещо обратно на маркетинговия заместител, са в безизходица.
Ханлън разглежда и един друг фактор - публичните инвестиции. По време на Златния четвърт е имало бум на публични инвестиции в изследвания и иновации. В близкото минало данъкоплатците на Европа, САЩ и навсякъде другаде са заменили великите капиталисти от 19-ти век. Наясно сме, че почти всички иновации от този период идват от финансирани с държавни средства университети или от популярни обществени движения. Първите компютри не са произлезли от лабораториите на IBM, а от университетите на Манчестър и Пенсилвания. Интернет е произлязъл от Калифорнийския университет, не от Бел или Ксерокс. А уеб пространството е произлязло не от Епъл или Майкрософт, а от ЦЕРН, която е изцяло публична институция. От 70-те години насам се предполага, че частният сектор е най-доброто място за иновации, но историята на последните четири десетилетия опровергава това.
Факт е, че публични инвестиции съществуват и до ден днешен, даже са се увеличили! Явно причините са някъде другаде, явно проблемът не е във вложения капитал!
И стигаме до това, което Ханлън описва като коронната причина за липсата на иновации - липсващото звено и първопричината за всички проблеми е нашето отношение към рисковете, които трябва да бъдат поети.
Много от постиженията от т.нар. Златен четвърт просто не могат да бъдат повторени днес. Войната срещу дребната шарка, която е спечелена в този период, е плод на усилената ваксинация. Най-вероятно тази усилена ваксинация е убила няколко хиляди души. Но са спасени милиони други! През 60-те години на миналия век множество лекарства са попадали на пазара. Не всички от тях са били ефективни. Някои от тях, като талиомидът, са имали страховити последствия! Но цялостният резултат е медицински бум, от който са пожънали ползи милиони жители. Днес такъв бум е невъзможен.
През 60-те години е отнемало по-малко от 8 години, за да може едно лекарство да бъде одобрено и внедрено на пазара. 13 години е отнемало да се случи това през 90-те години на миналия век. В днешно време на много от новооткритите лечения им трябват 20 години, за да бъдат внедрени на пазара. През 2011 година няколко медицински благотворителни дружества и изследователски институции се оплакаха, че регулациите на ЕС задушават напредъка. Няма да е пресилено ако кажем, че днес хора умират в името на каузата лекарствата да станат по-безопасни.
Отвращението от риска се е превърнало в мощно оръжие във войната срещу прогреса. През 1992 година шведският генетичен инженер Инго Потрикус разработил сорт на ориз, при който витамин А се натрупва в зърното, а не в листата, както е обикновено. Дефицит на този витамин причинява слепота и смърт след стотици хиляди в развиващия се свят. Въпреки това благодарение на добре финансирана кампания от анти-ГМО фундаменталисти, светът и до ден днешен не е видял ползите от това откритие.
В енергийния сектор ядрената технология закуцука поради серия мега-профилни катастрофи, като тази в ядрената централа на Три Майл Айлънд (която не уби нито един) и Чернобил (която уби дузина души). Тези инциденти причиниха глобално спиране на изследванията, които до този момент биха могли да ни дадат безопасна и евтина енергетика. Кризата с промяна на климата, която би могла да убие милиони, е една от цените, които плащаме заради това 40-годишно отвращение от ядрената енергетика.
Проектът "Аполо" почти със сигурност не може да се случи в днешни дни. Не защото хората не се интересуват от това да посетим Луната, а защото рискът (който се изчислява на няколко процента смъртност при астронавти) е неприемлив. Боинг е поел огромен риск при разработването на 747, една чудесна машина, която била създадена през 60-те години в рамките на едва пет години. Модерният му еквивалент - Ербъс А380 (който е само малко по-голям и малко по-бавен) бе пуснат в експлоатация за пръв път през 2005 година, цели 15 години след началото на проекта. Преди 50 години се организираха празници в чест на учени и технолози, когато хората все още си спомняха как изглеждаше светът преди пеницилина, ваксинациите, модерното зъболечение, достъпни коли и телевизията. Днес ние сме подозрителни и недоверчиви - забравили сме как е изглеждал светът преди Златната четвърт.
Рискът обаче изигра своята роля и при промяната в социалните отношения. В миналото млади хора са били подготвени да поемат огромни, физически рискове, за да оправят греховете на света. Първите протестиращи са се сблъсквали със сълзотворен газ и дори по-лоши неща. През 60-те години на миналия век феминистките са се сблъсквали с обществени подигравки, медийни санкции и насилствена враждебност. В днешно време, като че ли е огледален образ на технологичния застой, социалният прогрес също се намира в задънената улица на политическата коректност. Преди време телата на студентите са се използвали за огнища на революциите, но днес хипер-конформистките младежи се интересуват повече от това да задушават дебата и да цензурират езика, когато противоречи на мъдростта. Преди 40 години процъфтяващите медии позволявали на конфликтите да разцъфнат, но днес различните социални медии, въпреки демократичния си облик, налагат климат на боязливост и окуражават груповото мислене.
Може би нажежената глава на технологичния прогрес просто се е поохладила днес. Светът днес е по-безопасен, по-здрав, по-богат и по-мил от това, което е бил преди. Близкото минало го описваме като мрачно, по-далечното минало - като отвратително.
Да, ние сме свидетели на някои технологични чудеса и в днешно време. Модерният интернет е прекрасен, по-вълнуващ в много отношения дори от "Аполо". Ние може да сме загубили Конкорд, но днес можем да летим до другия край на Атлантика за неколкодневните ни печалби, благодарение на нискобюджетни компании. Дори в научно-фантастичния филм Блейд Рънър, Рик Декард е трябвало да използва монетен телефон в Лос Анджелис през 2019 г.
"Въпреки това можеше да бъде много по-добре. Ако степента на промяна бе продължила, можехме да живеем в свят, който е победил Алцхаймер, в който чистата ядрена енергетика е победила климатичните промени", пише Ханлън. "Забравете колониите на Луната, но ако Златният четвърт се беше превърнал в Златен век, батерията на вашия смартфон може би щеше да издържа повече от едно денонощие".