На тази снимка от 23-ти март се вижда изстрелването на ракета "Атлас 5" с американски космически кораб "Сигнус". Credit : NASA
15 май 2016 г. 17:50 ч. (+ малка редакция на 10 януари 2018 г. за актуализиране на информацията)
Светослав Александров. В последните няколко години руските медии (както и един определен кръг от българските) лансират следната опорна точка за американската космонавтика: "Американската космонавтика е изцяло зависима от Русия, защото американските ракети летят и досега с руски двигатели. Ако по някаква причина Русия прекрати производството на тези двигатели, цялата американска космонавтика ще се срине".
Каква е истината? Днес попаднах на редица източници за историята на проекта "Атлас", за историята на руския двигател "РД-180" и за това как се е стигнало до едно интересно сътрудничество между Русия и САЩ. От тях разбираме също така, че опорната точка за зависимостта на американската космонавтика от Русия поради двигатели е една опашата лъжа.
На първо място трябва да подчертаем, че твърдението "американски ракети летят с руски двигатели" е силно обобщено и поради тази причина не е вярно. Най-мощната действаща в момента ракета "Делта IV - Хеви" е американско производство и работи изцяло с американски двигатели. Разработената наскоро ракета на харизматичния Илон Мъск "Фолкън 9", която извежда спътници в орбита и кораби до "Международната космическа станция", също е изцяло американска. Американска е и "Ню Шепърд" на Блу Ориджин. Единствените две ракетни семейства в САЩ с руска следа са семейството на ракетите "Атлас" на ULA (използващо двигатели "РД-180") и на "Антарес" на Орбитал (което разчита на модернизирани двигатели с руски произход "РД-181" и на произведена в Украйна първа степен).
Историческият уебсайт на НАСА ни разказва, че проектът за балистични ракети "Атлас" на военновъздушните сили на САЩ започва още през далечната 1946 година. През 50-те години на миналия век става ясно, че ракетите "Атлас" не са достатъчно ефективни за справяне със съветската военна мощ и поетапно те са предадени за нуждите на зараждащата се космическа програма. Действително в края на 50-те и 60-те години преобразени "Атлас"-и се използват за редица важни космически изстрелвания.
През 80-те години на миналия век пък в СССР се разработва гигантската ракета "Енергия", с помощта на която е изстреляна един единствен път совалката "Буран". За страничните ускорители се използват ракетни двигатели "РД-170".
В началото на 90-те години на миналия век се случват важни исторически събития. СССР се разпада, а пък в САЩ по това време за изстрелвания се използват масово ракети "Титан", които обаче летят с отровно гориво, базирано на хидразин и азотен окис. По това време в хангарите има още запазени ракети "Атлас" и е взето решение ракетите "Титан" да бъдат пенсионирани, а вместо тях трябва да се намери начин "Атлас"-ите да бъдат екипирани с по-мощни двигатели.
След разпадането на СССР настъпват трудни времена за руската космическа индустрия и още през 1992 година НПО Енергомаш и американската компания Прат енд Уитни подписват първия договор за съвместна маркетингова дейност. Това го пише на самия уебсайт НПО Енергомаш. А през 1995 година американската компания Дженерал Дайнемикс, отговорна за ракетите "Атлас", открива търг за разработката на нов двигател. Търгът е спечелен от НПО Енергомаш, които предлагат най-изгодната и най-евтината оферта. Прат енд Уитни спечелват пък правото да представляват новия двигател "РД-180" (базиран на "РД-170") за ракетата "Атлас IIAR".
"Няма такова нещо като руски двигател РД-180", пише журналистът Андрей Шипилов. "Всеки един двигател "РД-180" е създаден в рамките на руско-американско сътрудничество, при това по поискване от САЩ, и той понастоящем се произвежда от американската компания Прат енд Уитни в руските производствени съоръжения".
На практика руското предприятие НПО Енергомаш е предоставило всичките права и цялата си документация по производството на "РД-180" на американците и те съобразно условията на търга започват продукцията в руските производствени съоръжения, тъй като там се намира цялата налична техника.
Нещо повече - както знаете днес Русия се опитва да разработи нови ракети, които да заменят "Протон" и "Зенит". Това са ракетите "Ангара". Неочаквано се оказа, че според договорните отношения руснаците нямат право да произвеждат "РД-180" за новите си ракети, а трябва да ги закупуват от Прат енд Уитни.
Бихме могли да направим следното заключение. Някои руски политици много обичат да разиграват следния сценарий: ще се съобразявате с нас, защото ще ви спрем поръчките за двигатели и ракетите ви ще останат без такива. Само че това са празни закани. Ако Русия действително предприеме подобно деяние, НПО Енергомаш ще се лиши от най-основния си партньор за поръчки и последиците биха били катастрофални за предприятието. Вярно е, че днес НПО Енергомаш разработва изцяло нов двигател "РД-191" за "Ангара", пак базиран на "РД-170", но необременен с договорните отношения със САЩ, но все още е далече времето, когато "Ангара" ще се използват редовно и ще са конкуретни на западните ракети.
Покрай текущата политическа криза между Русия и Украйна, както и по отношение на санкциите, които пречат на това да се прехвърлят компоненти между Русия и САЩ, бяха разгледани различни варианти - включително и този да се прехвърли производството на "РД-180" на територията на Щатите. Но това вече не е нужно. Двигателят "РД-180" може да е добър, но вече е морално остарял. Технологиите се развиват и вече в САЩ тече разработката на ракети "Вулкан". Те ще използват двигатели "БЕ-4", предоставени от компания "Блу Ориджин". Това е същата компания, която си има собствена възвращаема суборбитална ракета "Ню Шепард" и която извърши успешно няколко поредни полета до суборбиталното космическо пространство. А пък първият полет на новите "Вулкан" е предвиден за 2019 година.
До 2019 година не остава много време, а за "Атлас"-ите вече са закупени достатъчно количество ракетни двигатели за продължаване на полетите им докато "Вулкан" е готов. Така че американската космонавтика е далеч от колапс.
Пък и светът не се върти около "Атлас"-ите. Нови авангардни фирми в САЩ вече предлагат космически услуги на далеч по-достъпна цена и произвеждат собствени ракети със собствени двигатели.
Източници: НАСА, НПО Енергомаш, Локхийд Мартин, Частна информационна агенция на Андрей Шипилов