28 април 2013 г. 14:00 ч.
Светослав Александров. В днешната статия ще ви занимавам отново с въпроса за космическата колонизация - но в малко по-различна светлина, отколкото моите редовни читатели може би са свикнали. Тези, които ме познават, са наясно, че вече имам сравнително дълъг опит с популяризация на космонавтиката. Някъде от 2001 до 2005 година (още като ученик) администрирах "Портал Септември" - първият ми плах опит за електронен портал (който вече не съществува), но който имаше и секция за астрономия. От 2005 до 2007 година бях редактор на уебсайта "Марс на български език" към "Звездно общество". След 2007 година реших, че е редно да пиша статии не само за Марс, но и за повече космически проекти - тогава основах настоящия сайт за космонавтика, върху който работя вече повече от шест години. По време на това близо десетилетие популяризация на космонавтиката аз се срещах с различни хора - както нейни привърженици, така и яростни противници.
Противниците на космонавтиката, най-грубо казано, биха могли да се впишат в две категории - неграмотни и грамотни. И докато това може да звучи наистина грубо, почти извън всякакво съмнение е, че неграмотността е една от основните причини за опозиция към космонавтиката. Космически-неграмотните хора лесно могат да бъдат разпознати. В техните представи космонавтиката не е нищо повече от това как някой си там горе тегли лостове, дърпа ръчки и най-важното - харчи държавни пари, които биха могли да се използват за нещо по-полезно тук, на Земята (без да са наясно, че голяма част от космическите разработки вече се прилагат и на Земята). За тези хора вече е изписано достатъчно количество солиден материал на страниците на сайта, а и извън него. С тях няма да ви занимавам вниманието в тази статия.
Тази илюстрация показва как би изглеждала отвътре една космическа колония от тип "Цилиндър на О'Нийл". Painting: Don Davis courtesy of NASA
Днес ще се занимаем с възраженията на грамотните хора. През последната седмица имах среща точно с такъв човек. След работа в един от дните реших да отида да посетя една книжарница, за да си набележа какви книги да си купя (не че сега не съм заринат от литература - трябва да изчета още няколко книги, преди действително да ми се наложи да си купя нещо). Така че отидох в книжарницата просто да разгледам наличните книги. Разглеждайки книгите по рафтовете, в ръката ми попадна атлас за космическите полети. Момичето от обслужващия персонал реши да ме заговори. Както се оказа, тя беше доста наясно с много от проблемите относно усвояването на космоса. Същевременно не беше космически ентусиаст. В нейните очи не гореше огън докато говореше за полетите на астронавти. Всичко, което тя каза, беше студена логика. Леден душ за човек като мен, който обича космическите полети. Но всичко, което тя изприказва, беше вярно! Нямаше как да не го знам, при положение, че съм написал книгата "Космическа колонизация - неосъществената мечта" и много от проблемите по усвояването на космоса вече ги знам. Нейната теза беше, че така или иначе биологичните организми могат да съществуват само в гравитационните суловия на Земята, че трудностите са много и непреодолими - космосът не е нашето бъдеще.
Справянето ми с такива хора винаги е било голямо предизвикателство. Още повече, че нерядко минавам да гневлив, особено ако ми противоречат на каузите, за които се боря. В продължение на много дълги години (дори и вече при управлението на този сайт) аз отказвах да се примиря с факта, че има такива хора, които са грамотни, умни, интелигентни, но които не се вълнуват от космос. Нима те са просто роботи и в тях нищо не трепва, когато погледнат към красивото звездно небе? Нима не се питат дали около тази или онази звезда има планети, какви са те - газови гиганти, или там нейде има планета със синьо небе като Земята? Защо, защо тази студенина?
И какъв логичен отговор бих могъл да дам, за да защитя моето собствено становище, че усвояването на космоса е нещо, към което трябва да се стремим?
Изучавайки трудовете на визионери и фантасти аз вече имам отговори, които мога да дам. Да разгледаме проблема през призмата на конфликта между двама знаменити писатели-фантасти.
От Нарния до Космическата Одисея - или сблъсъкът между К.С. Луис и Артър Кларк
Много хора или са чели книга, или са гледали филм, създаден по сюжет на книга на К.С. Луис или Артър Кларк. Когато става въпрос за космически ентусиасти, процентът на запознати с тези двама автори е доста висок. К.С. Луис е написал "Хрониките на Нарния", но той също така е писал и за космоса - негова е великолепната "Космическа трилогия". Артър Кларк е автор на книгите от поредицата "Космическа одисея". Това, което ще изненада мнозина от вас е, че докато и двамата са били интелигентни и грамотни творци, само Артър Кларк е бил космически ентусиаст. К.С. Луис - не!
Сблъсъкът между Кларк и Луис започва през 1943 година, с едно писмо, адресирано от Кларк към Луис. По това време К.С. Луис е известен християнски апологет, учен в Оксфорд и вече автор на научнофантастична литература (през 1943 година са се появили само две книги от бъдещата Космическа трилогия, не и Нарния). Артър Кларк е само 25-годишен младок, все още неутвърдил се като автор и само с няколко написани разказа.
Във въпросното писмо Артър Кларк се възмущава от идеите на К.С. Луис във втората книга от Трилогията - "Переландра". В нея имаме герой, който е диаболичен физик и гаден колонизатор, който се мъчи да промени естествения ход на нещата. Кларк не е съгласен, че космическата експанзия ще пренесе цялата злина на човечеството в галактиката. А К.С. Луис е на противоположното мнение. По-късно, през 1946 година, когато Кларк кани Луис на една от своите лекции, К.С. Луис му казва следното: "Пожелавам ти да пожънеш успех на всички твои лекции, с изключение на тези за практическото реализиране на космическите полети!" Подобен ответ среща и през 1953 година, когато Кларк е председател на Британското междупланетно дружество - тогава отговорът е "добри пожелания за всичко освен междупланетните полети".
К.С. Луис така и не се убеждава в смисъла на космонавтиката до края на живота си - той остава противник на космическите полети, които според него ще пренесат злината на хората върху Галактиката. Артър Кларк се опитва да го убеди в противното, но не успява. Луис умира през 1963 година, едва доживял първия полет на изкуствен спътник през 1959 и първия космонавт през 1961.
Пожелателно мислене
Каква е причината К.С. Луис, дори и автор на космически книги, да отхвърля космонавтиката така яростно? Това е същата причина, поради която и момичето в книжарницата твърде остро разкритикува космическите полети пред мен.
Причината е т.нар. "пожелателно мислене", или както му викат в англоезичния свят, wishful thinking.
Пожелателното мислене е феномен, при който човек формулира вярата и решенията си на базата на това, което му харесва, а не на сведения и доказателства. Както при привържениците на космическата колонизация, така и при отхвърлящите я, се среща пожелателно мислене. При привържениците това може да е вярата в наличието на живот на Марс - което все още не е потвърдено, нито отхвърлено от космическите мисии.
Отхвърлянето на космонавтиката от К.С. Луис е пряко следствие от един факт - той е християнин. Същото се отнасяше и за момичето от книжарницата, което беше завършило теология. Според мен, обаче, основен проблем не са ценностите на християнството, а есхатологичните възгледи на някои християни.
Есхатология - това е дял в теологичната наука, който се занимава с последните събития от човешката история и т.нар. "последни времена". Именно поради някои конкретни есхатологични възгледи повечето теолози се отнасят с пренебрежение към космическите полети - а някои - дори и с отхвърляне и отвращение. Проблемът е, че съвременните общности на вярващи толерират премилениалното есхатологично становище, според което ние живеем във времена на окончателния край на човешката история - и са наближили катастрофални събития, които ще доведат до свършек (в същото време седем години преди тези събития вярващите се "грабват" и са предпазени от тях). Съществен процент от премилениалните вярващи са убедени, че събитията ще се случат в техния живот - след няколко години или най-много десетилетия. Този възглед става изключително популярен в цял свят, в това число и в България. Считам, че той е изключително вреден и пагубен за развитието едновременно на вярващите общности и науката. Този възглед е песимистичен, дава чувство на обреченост и не оставя време за развитие на човечеството и космически изследвания. Не е чудно защо толкова много хора, включително момичето от книжарницата, а вероятно и К.С. Луис, са такива опозиционери на космонавтиката!
За да се справим с проблема, ние трябва да подходим към него по научен път. Историята показва, че гореспоменатото учение (премилениализъм с грабване седем години преди края) се е появило в историята съвсем скоро - преди около 150 години. То идва от Плимут-Бредрънското теологично движение в Ирландия през 1820 година и заразява целия свят. През последните години обаче наблюдаваме възраждане на т.нар. постмилениално есхатологично бъдеще - което е оптимистичен възглед за развитието на човешката цивилизация. Постмилениалното становище не само е по-правилно от историческа гледна точка - срещало се е сред преставители на ранната църква, разцъфтява по времето на Реформацията - то също така дава възможност на вярващи хора да се занимават с космически науки, без да ги обрича на едно безполезно и песимистично бъдеще. Далеч по-добре би било ако възгледите на вярващите са постмилениални, а не премилениални.
НАПРЕД КЪМ ЧАСТ 2-РА НА СТАТИЯТА!