28 април 2013 г. 14:17 ч.
Светослав Александров. Втора част на статията
Тази илюстрация показва как би изглеждала отвътре една космическа колония от тип "Цилиндър на О'Нийл". Painting: Don Davis courtesy of NASA
Между пожелателното мислене и невъзможността нещо да се случи
В горните пасажи разгледахме как възгледите за развитие на човечеството (които са преди всичко пожелателни и ненаучни) се отразяват върху отношението на една отделна личност към космонавтиката. При всички положения трябва да се прави разлика между това дали ти ще повярваш в това, че колонизацията на космоса е невъзможна, или ... че е възможна, но е трудна.
Ще бъда откровен пред вас и ще кажа - трудностите са наистина много! Условията на микрогравитация са изключително вредни за човешкия организъм. Атрофията на мускулите и декалцификацията на костите са добре описани - и до този момент наистина не сме открили ефективен начин, при който могат да бъдат преодоляни. Нещо повече - ние може да знаем, че гравитацията е критично важна за бозайниците и човека. Но ние все още не знаем каква е минималната сила на притегляне, нужна за преодоляване на вредните въздействия. Достатъчна ли е слабата лунна гравитация? А достатъчно ли е гравитационното привличане на Марс, което все още е слабо в сравнение със Земното? За съжаление аз не мога да дам конкретен отговор на тези въпроси. Непрекъснатото орязване на бюджета за наука доведе дотам, че изследвания в тази сфера все още не са проведени. Планираше се към "Международната космическа станция" да бъде монтиран центрофужен модул, който да провери влиянието на различни гравитационни привличания върху живи организми, но този модул не полетя и станцията беше завършена без него. Проект на "Марсианско общество" за изпращането на мишки в космоса, които да живеят в центрофуга, симулираща марсианско привличане, също не се състоя.
Нека да приемем за възможен най-лошия сценарий - че човек е биологически неспособен да се адаптира в лунна и дори в марсианска гравитация. Дали това изключва напълно космическата колонизация? Съвсем не! Колонизация в открития космос все още е възможна - физически възможно е да се построят големи хабитати от типа на цилиндрите на О'Нийл с изкуствено гравитационно привличане. Те биха направили възможна колонизацията на открития космос!
Днес развитието на комонавтиката е на съвсем друго ниво, в сравнение с това, което беше преди десет години. Частните предприемачи са в състояние да изстрелват в космоса полезен товар на много по-ниска цена, отколкото преди. Освен това беше направен пробив в строежа на разгъваеми и надуваеми конструкции- днес с малки ракети биха могли да бъдат изведени големи структури, които се разгъват в космоса в пълен обем. Това е невероятен пробив и напредък, който дава сериозни надежди за по-нататъшната експанзия в космоса. Но вероятно най-голям повод за оптимизъм е появата на космическия туризъм.
Трудности, трудности, трудности...
Да си дойдем на думата. Невъзможна ли е космическата колонизация? Според мен, не е невъзможна. Вярно е - в собствената си книга "Космическа колонизация - неосъществената мечта" давам песимистични възгледи. Възможно е наистина човек да не стъпи на Марс още 30, 40, а може би дори 50 години. Наистина съществуват реални възможности нашето поколение да не е свидетел на нищо значимо в пилотираната космонавтика още дълго време. Но също така смятам, че в един момент жителите на Земята ще са свидетели както на полети до Марс, така и на усвояване на близкия космос и заселването му с хора. Може да не е нашето поколение - може да е поколението на нашите деца, на нашите внуци и дори на нашите правнуци. Но в човешкото съзнание и сърце е да изследваме Вселената - дори и някои от нас да са притъпили това усещане, живеейки в различни представи за съвременния свят.
Космическата колонизация ще отнеме време. Но това е нормално. В САЩ небостъргачите не са се пръкнали за една нощ. Минали са столетия, преди градовете да добият съвременния облик. Ранните опити започват още през 18-ти век, развиват се през 19-ти век, докато през 20-ти век настъпва цъфтеж на строежа на високи сгради, дали облик не само в Щатите, но и в цял свят.
Днес човечеството разполага с "Международна космическа станция", която бихме могли да я приемем за ранен прототип на космическа колония. С размера на футболно игрище, днес тя е връх в космическото строителство. Разбира се, за бъдещите колонии ще са нужни още по-грандиозни начинания, но опитът с "Международната космическа станция" учи инженери и учени на ценни уроци. Сама по себе си, това е внушителна космическа конструкция. Но нека не забравяме, че това е само началото!
Колкото и странно да звучи, хубаво е, че има трудности. Трудностите са стимул да бъдат преодолени. Преодоляването им изисква разработване на нови технологии - които намират приложение не само в космоса, но и на Земята.
Но нека не изпадаме в клопката да си мислим, че щом е трудно, значи е невъзможно. Възможно е. Ние, хората, сме изобретателни. Ние сме находчиви. И намираме разрешение на проблемите.
Някои от тях, като например създаването на отделна биосфера, независима от Земята, до този момент са свършили нещастно. Опитът в гигантския комплекс "Биосфера 2" не доведе до възникването на самозадоволяваща се колония. Опрашващите насекоми загинаха, мравките превзеха комплекса, членовете на експедицията гладуваха. Но дори и в този провал бяха научени твърде много уроци. Или както навремето Едисон е казал: "Аз не съм се провалил 1000 пъти, а съм открил 1000 начина нещо да не стане".
Днес на "Международната космическа станция" работи компонент за рециклирането на пот и урина. Успешното създаване на такива машини дават голям повод за оптимизъм, че сме на правилния път към усвояването на космоса. Системата може да рециклира успешно 93% от течностите, които поема. Както казва един от предишните астронавти на станцията Дон Петит, "Вчерашното кафе става днешно кафе". Извън шегата, това е сериозна стъпка към създаването на самозадоволяващи се хабитати. Но аз помня, че не всичко мина по мед и масло. Първоначално машината се повреди още след инсталирането на станцията. Естествено, медиите взеха на подбив астронавтите и тяхното рециклиране на урина. Защо обаче днес никой не се сеща да отбележи, че вече всичко работи и машината работи нормално?
Трудности ще има, но това не бива да ни отказва. Колонизацията на космоса може да е пред нас!