Светослав Александров - статията е написана през март 2007 година. Това е най-болния въпрос в областта на космонавтиката и по-точно пилотираната програма на САЩ. Грешка ли е космическата совалка? След повече от 20 години работа, равносметката е следната: две катастрофи, 14 души загинали,полети до Луната няма, конструкцията на международната космическа станция тече с бавни темпове, а досега почти нито един полет на совалка не е излетял навреме – винаги има отлагания, които продължават с дни и седмици, а понякога с месеци!
Последното отлагане беше направено съвсем наскоро – совалката Атлантис няма да лети на 15-ти март, защото пяната на горивния резервоар е повредена и цялата конструкция трябва да се върне в хангара обратно за ремонт!
Подобна ситуация миналото лято се превърна в комедия – Атлантис не можеше да излети, НАСА просеха в буквалния смисъл от руснаците да им отпуснат още един ден възможност да летят. А последните бяха ядосани, защото совалката само пречеше на графика на Союз. Най-комичната ситуация беше, когато един от ЕКО сензорите отказа, полетът беше пред поредно отлагане, а в командната зала избухнаха караници.
Графика с международната космическа станция изоставаше още преди катастрофата на Колумбия. След катастрофата пък полетите бяха спрени, редица компоненти от МКС бяха “орязани”, а накрая беше договорено совалките да летят до МКС само за да качат най-основните компоненти до 2010 година. А смисъла какъв е, като станцията се демонтира през 2015?
И сега поредно отлагане... НАСА изостава дори и с новия график!
За сведение руските кораби Союз не са имали никога подобни проблеми. Те излитат навреме, а отлагане поради техническа причина не е имало в близките няколко години.
Когато програмата Спейс транспоршън систъм ( официалното име на програмата за совалки ) беше избрана, целеше се следното – корабите да бъдат почти винаги в готовност за полет- а след завършването на полета ще са необходими само 2 седмици за потготовка, и совалката отново ще е в състояние да лети. Днес виждаме съвсем различна ситуация – след полет предстоят поправки, които текат в продължение на месеци и допълнително бавят нещата.
А какво ще кажем за парите, които се изразходват? Совалката нали за това беше направена – да бъде използвана многократно, което да снижи цената на полет? Но като имаме впредвид ремонта, поддръжката, потготовката за изстрелване, навигацията... и ОТЛАГАНИЯТА, които изискват още пари ... един полет на совалка си остава толкова скъп, колкото и полетите на пилотираните ракети в миналото.
Совалката не оправда очакванията за сигурност. При изработката й не беше внедрена система, която да запази екипажа при авария, освен катапултни кресла, но и те бяха премахнати след първите няколко полета. Аварията с Челинджър доказа, че системата не е чак толкова надеждна, аварията с Колумбия ни го напомни. Совалката беше загубила доверие за комерсиални изстрелвания още след катастрофата на Челинджър. Комерсиалните изстрелвания, както и сателити за военната програма бяха прехвърлени на обикновени ракети, защото полет на борда на совалка е по-скъп, а както се вижда - и ненадежден.
И така, за какво се използва днес совалката? Тя крепи пилотираната програма на НАСА вече 25 години и обслужва международната станция. И само това. Програмата за големите междупланетни сонди, които трябваше да бъдат изстреляни на борда на совалка не беше задоволителна ( като изключим Магелан и Галилео ). Станцията Фрийдъм ( аналогът на Мир ) не беше построена, а и няма как – нито има пари ( които се гълтат от совалката ).
Няма нужда да споменавам факта, че след спирането на Аполо до първия полет на совалка имаше няколко години дупка – липса на пилотирани изстрелвания на НАСА. Подобна дупка се очертава и след няколко години, от 2010 до 2015 г, докато НАСА разработи новия си кораб. Не включвам няколкото години липса на изстрелвания, които се събират заради авариите на Челинджър и Колумбия.
Совалката на НАСА се отрази неблагоприятно и на междупланетната програма. От 1976 до 1993 липсваше мисия до Марс. Трябваше да изчакаме години, за да осъществим качествени мисии до Венера и Юпитер ( не броя многобройните отлагания на проекта Галилео ).
Е, имайки впредвид всичко това, грешка ли е совалката?
От една страна може би. Но на нея дължим и много успехи – сред които изстрелването на големия телескоп Хъбъл. Совалките могат да пренася товар от Земята към станцията и обратно, да се използват за извършване на ремонтни дейности ( руските Союз не могат да бъдат използвани с тази цел ). Полетите на совалки позволиха провеждането на експерименти, които доближават човечеството една стъпка по-близо до пилотиран полет към Марс. Така че да се каже, че совалката е грешка е пресилено.
И все пак, има тенденция някои неправилни стратегии да се повтарят и завбъдеще. НАСА възнамерява да използва гигантския резервоар и част от хардуера на совалката в строежа на новия си космически кораб. До какво ще доведе това не е ясно, но по всичко изглежда, че цената на новия кораб няма да е ниска, може да има подобни отлагания и прочие...