Светослав Александров - преводна статия от 2007-ма година. Ракета, изпратена до никъде – така описва сайта Айдъл Уърдс космическата совалка. Над 30 години застой в околоземна орбита без полети до Луната и Марс, застой в цялостната космическа програма на НАСА – това е причинила космическата совалка. Следващата статия добавя още негативна критика към всичко казано до момента за програмата Спейс Шатъл.
Отзиви на обществото, което е загрижено за бъдещето на космическите полети
Подчертавам – обществото, което да е загрижено за космическите полети! Ако още е останало такова, особено в България. Защото совалката беше една от причините човечеството да изгуби интереса към космоса и вместо днес да си говорим за вълнуващи открития, ние дискутираме грешки, направени преди повече от 30 години и така превръщаме астро сайтовете в жълти вестници.
Изстрелването на космическата совалка Индевър: Снимка - НАСА
“Совалката е непростимо скъпа. Тя е рискована. Тя е стара технология” – Луис Фридман, директор на Планетно общество.
“Совалката е болна още от самото си начало”- Майк Грифин, администратор на НАСА
“Единственото нещо, което можем да получим от оставащите полети са повече инфаркти и повече отлагания. Всеки път когато отлагаме полет на совалка НАСА харчи поне 15 000 000 долара и завръщането на Луната се отлага с още един ден. Единствената причина поради която совалката още лети е станцията, но проста математика показва, че тя няма да успее да я построи” – Джефри Бел, пенсиониран учен
Теодор Постол, професор в Масачузетския университет казва: “Единствената полза от космическата совалка с научна стойност е това как човек се държи в състояние на безтегловност.Но за това не ти трябва совалка – руснаците доказаха, че могат да проведат подобен експеримент и с обикновена ракета”.
Ю ЕС ЕЙ Тъдей: “Совалката не работи както беше очаквано. Тя не лети веднъж седмично, а само 6 пъти в годината. Тя извежда хора и товар не за сто долара килограма, а двеста пъти по-скъпо.”
“Научните проекти, които се извеждат на орбита от совалката се оценяват като такива с нисък приоритет. Плюс това ще е много по-евтино да използваш обикновена ракета” – Алекс Роланд, историк
“Совалката е основния проблем от самото начало. Най-великите инструменти, построени от човечеството бяха съобразени с това колко надалеч може да лети космическата совалка. Това означава, че телескопа Хъбъл трябваше да бъде поставен в околоземна орбита, място, което не е идеално за наблюдения. Нещо повече – Хъбъл е проектиран за редовни посещения от совалка. След Колумбия Шон О Кийф реши, че е твърде опасно да се лети до Хъбъл. Е, ако не можеш да летиш до Хъбъл, как тогава ще отидеш до Марс?” – Робърт Парк, професор по физика в университета Мериленд.
Бърт Рутан, легендарен учен, осъществил частен пилотиран космически полет: “Да похарчиш хиляда долара да идеш до Марс и накрая да нямаш смелостта да идеш до Хъбъл дори! Сега, ние изстрелваме космическа совалка – най-опасната система разработвана някога! НАСА изостави удобството за сметка на космическата совалка и сега проучва жабешки бутчета. Аз искам да летя в Космоса, а не да чакам НАСА.”
Равносметката
И така, какво е следствието от космическата совалка:
-Тя не оправда очакванията за евтин полет. Тя не е по-евтина от полетите на останалите ракети
-Тя не направи полетите рутинни, отчасти заради дългогодишни прекъсвания вследствие на катастрофи
-Совалката не успя да стане заместител на обикновените ракети и предпочитано возило за изнасяне на изкуствени спътници и междупланетни сонди.
-Совалката източи много пари за полети в околоземна орбита и поради това не останаха средства за полети до Луната и Марс
-Скучните полети в околоземна орбита от совалката не представляват публичен интерест... с други думи хората изгубиха интерес към космонавтиката.
-Совалката е задънена улица в технологично отношение – корабите Орион от следващо поколение се явяват по-скоро ъпгрейд на Аполо, отколкото на совалката.
-И най-значимото : Совалката е опасна машина, която е причинила смъртта на 14 души!!!
Катастрофата на Челинджър през 1986 г.
Остават още 27 полета на совалки до 2010 година, когато всички те( става въпрос за совалките ) ще бъдат пенсионирани за сметка на разработката на нова ракета, наречена Арес и нов космически кораб – Орион. Като гледаме статистиката, шансът за нова катастрофа е едно на сто. Совалката страда от непрекъснати технически проблеми – пяна по горивния резервоар, която пада, отказ на сензори, отказ на горивни клетки и прочие... Което добавя още минимум един процент шанс за катастрофа.
От техническа гледна точка няма как да направим совалката стабилна! С такава фанфарност НАСА демонстрираха как решават проблеми след катастрофата на Колумбия през 2003, но тези решени проблеми са само една малка част от самата същина, довела до трагедията. За да се направи совалката наистина стабилна тя трябва да бъде монтирана отгоре на ракетата, да бъде инсталирана система за аварийно спасение... но това би било толкова скъпо, че никой не би се заел да го направи!
Остават само 27 изстрелвания и здравия разум ни подсказва, че шансът да бъде изгубена още една совалка през това време е 50-50. Но тъй като знаем, че НАСА ще продължи да изстрелва тази машина при такъв шанс за провал е време да си зададем въпроса – Защо НАСА рискува живота на хората?
Да си представим след няколко хиляди години как археолози извършват разкопки и попадат на космическата совалка. Тогава те би си задали въпроса: Защо трябва да съществува такава ракета, която може да достига само ниска околоземна орбита, където наличието на атмосфера и отломки съкращават живота на изкуствените спътници? Защо трябва да има голям багажник и голямо помещение за екипажа? Какъв тип мисии ще изискват изнасянето на голям полезен товар? Защо совалката е толкова зле фабрикувана, че не може да каца на автопилот? За какво совалката трябва да има огромни криле ако не притежава реактивни двигатели? Защо совалката има три мощни двигателя, а паралелно разчита на две странични фойерверки за да генерира необходимата тяга? Каква е тази стъклена защитна покривка? И ако тази защитна покривка е крехка... кой по дяволите е измислил совалката да се намира отстрани на ракетата, на такова опасно място?
И така археолозите биха направили следното заключение: совалката изглежда е предназначена за чести полети само в околоземна орбита, екипирана с 5-7 човека, и при това тя лети със голям риск за техния живот. Трябва огромна грижа и поддръжка преди всеки полет, за да може да бъде използвана отново. Изглежда че тази машина е предвидена да изстрелва жертвоприношения на някой небесен бог.
Ние днес знаем, че совалката е плод на едно рационално решение, за което малцина си спомнят. И то е, че в началото на разработката совалката е предвиждана за... военни цели. Когато НАСА представили проекта, ясно е, че той е бил твърде скъп за да бъде одобрен от конгреса. Така че от агенцията започнали да апелират: совалката ще лети всяка седмица или веднъж в седмица. Огромният багажник при това би бил тотално неизползваем, затова той ще обслужва предимно военните.
Разбира се, Еър Форс са щастливи, но това, което искат да изстрелват са просто шпионски спътници с телескопи, насочени към Земята. И най-важното – спътниците трябва да бъдат в полярна орбита, така че да могат да сканират непрекъснато действията на СССР. Това означава, че НАСА е трябвало да се върнат на масите и да чертаят нови планове.
Интересното е, че няма как да бъде осъществена безопасна полярна мисия от космически център Кенеди. Това означава совалката да лети над гъсто населени райони, или да прелита над Куба – е, и двата варианта не са приемливи.Така че Еър Форс са изискали строежа на стартова площадка в Калифорния. Освен това, друго изискване е совалката да може да прихваща съветски сателити и да ги доставя на американска територия след една орбита. Това означава разработката на големи крила и по-сложен топлинен щит.
Колумбия се разпада над Тексас - катастрофата през 2003г.
Най-лошото е, че проблемите, с които се изправяме днес – странично монтирана совалка, два твърдогоривни ускорителя като фойерверки, липса на спасителна екипировка е резултат от тази политика и споразумения с Еър Форс. Освен това, за да пестят пари НАСА е рязала от бюджета на програмата непрекъснато, за да може совалката да отговаря поне на минималните изисквания.
И така ... за да се пестят още повече пари совалката се е превърнала в първия в историята космически кораб, който лети без каквито и да е системи за аварийно спасяване и без да е провела безпилотен тест, който да докаже надеждността на системите. НАСА е решила да направи совалката така, че да не е в състояние да лети в безпилотен режим. Това е сериозна промяна за консервативната агенция, която винаги е разчитала на сигурността там където е възможно и винаги си е тествала ракетите преди да проведе пилотиран полет.
Крайният дизайн, който се появява в началото на осемдесетте и е съорбазен донякъде с изискванията на Еър Форс е привлекателен, но практически неизползваем. Много скоро след първия старт става ясно, че изстрелванията няма да са рутинни събития, случващи се всяка седмица и че ще трябва солидна инвестиция преди всеки полет. В същото време се оказва, че няма пари и за Калифорнийската база. А след катастрофата на Челинджър базата е окончателно изоставена. Совалката никога не извършва полярна мисия.
И така, след като се е провалила в основната си мисия, трябва да се измислят други цели за совалката. Все пак, тя е ужасно голям космически кораб, което си е предимство.
Когато програмата по стратегическа защита стартира совалката изиграва централна роля. Тя се предвижда да изстрелва важни компоненти, да маха от орбита съветски сателити. Но може би най-важния и принос, който е постигнала е, че е помогнала в това СССР да фалира – все пак съветските учени направиха собствена совалка, копие на американската за адски много пари.
Но СССР си отива, предвижданията за совалката се провалят по един или друг начин и към края на осемдесетте НАСА дава на кораба нова насока. Совалката започва да крепи капитализма и разните му там фирмички започват да си изстрелват проектите в космоса. Паралелно се извършват уж научни експерименти, от които излиза, че дори и като си събуеш чорапите в космоса даваш принос за американеца-данъкоплатец. И така, ето какви велики експерименти са били провеждани в космоса:
-Изпратени са хлебарки за да се види как микрогравитацията влияе на жизнения им цикъл.
-Проучена е космическа роза... да се види какъв тип масла ще се получат за парфюмерията.
-След предложение на ученици е бил направен мониторинг на ежедневни обекти като сапун за да се види каква е загубата на маса. Предварителните данни показаха, че Нютон е бил прав J
-Направен е мониторинг на развитието на рибни ембриони и на зародиши на ориз ( космическо суши??? )
-Проверено е дали мелатонина прави хората сънливи ( резултата е отрицателен )
На фона на тези величествени експерименти са правени опити, свързани с металургията, медицината, механиката на флуидите, ембриологията. За да не си пречат хората от екипажа цялата работа, която е трябвало да извършват е да натискат бутони и да дърпат лостове – съвършено прости операции.
Което поставя въпроса – каква е нуждата от хора в космоса?
Разбира се, НАСА знаят, че много хора биха си задали този въпрос. Е, да вземем впредвид Международната космическа станция – още едно детенце на Студената война, което даде смисъл на съществуването на совалката.
В началото САЩ планирали да създадат собствена станция – аналог на руската и така да имат постоянно присъствие в космоса. Добре де, ама днес СССР се разпаднал, руснаците не могат да поддържат Мир – е, САЩ ще могат да им крепят космическата програма като създадат МКС. И така, МКС е изведена в околоземна орбита, което я прави тотално неизползваема за сериозна работа, но извеждането й струва пари и целия проект няма как да бъде изоставен. Да не говорим, че от многото забавяния МКС остава недостроена станция.
И така, изминаха повече от 30 години от последния полет до Луната. Оттогава до днес САЩ наистина има качествена самозадоволяваща се космическа програма – совалката отива до станцията ( непостроена, разхвърляна, пълна с боклуци ) за да я спаси и евентуално дострои, а станцията дава на совалката посока към която да лети. Катастрофата на Колумбия добави още една красива симетрия в тази симбиоза – станцията служи като пост за инспекция дали е възникнала някаква повреда след изстрелването.
Не е ясно защо тази идиотщина трябва да продължава. За необразования човек космическата програма може да бъде изпълнена и без астронавти – ако совалката и МКС биват изоставени то ще бъдат спестени много пари за сериозен научен проект.
Но НАСА игнорират подобни умни предложения, оприличавайки критиците на моряците от 1500-та година, които едва ли не е трябвало да спрат плаванията си до Америка и другите континенти.
Разбира се, великите моряци не са плавали на няколкостотин метра от брега на Португалия и не са си правели изкуствени острови като станцията МКС. Впрочем, затова използваме думата КОСМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО – да, пространство, защото в него няма нищо – просто празно пространство, накъдето отива совалката. Интересните обекти в космоса са много по-надалеч и човек не е стъпвал на такъв обект от 1972 година насам!
Междувременно, докато НАСА крепи совалката, безпилотни космически кораби правят това, което можем да наречем истинска наука. Кораби кацат на Марс, посещават Юпитер и Сатурн, и ако някой се повреди програмата не спира за години напред. По същото време, когато ЕСА и НАСА поставиха спускаем апарат на спътника на Сатурн Титан, астронавтите оправяха счупени тоалетни и бъговете на лаптопи, сменяха батерии и прочие...
Доста хора смятат, че дори и така е по-добре, отколкото да няма хора в космоса. Но не е така – текущото състояние не е в услуга на идеята за истинско изследване на космоса. НАСА дава половината бюджет за станцията и за совалките, които са стари, повреждат се често,а що се отнася до сигурността – там трябва да работи цял отбор антиквари. Всички усилия отиват за поддръжката на един склеротичен космически кораб, вместо да отиват за разработката на нови ракети. Отрицателния ефект, който програмата Космическа совалка има върху застоя в околоземна орбита е толкова голям, че съществуването на кораба е напълно обезсмислено, дори и като се имат впредвид някои минимални успехи.
Що се отнася до сигурността – принципно ракетите ще си останат винаги рисковани и опасни. Само че ние си запазваме правото да изискваме космическата програма поне да има някаква цел, иначе какъв е смисъла? НАСА трябва да вземе поука от смелостта на астронавтите и да помисли по въпроса, или да спре всички космически полети. Според НАСА ползата от изследването на космоса е огромна, така че е редно да има скоро рационално решение. Дори и да бъде спряна совалката още сега и накълцана за нафталин, загубата за науката ще е пренебрежимо малка. Огромна загуба за настоящата стратегия, но поне ще има шанс да се извлече нещо полезно от цялата тази каша, да се направи равносметка за провала на НАСА и да се тръгне напред.
Източници: Wikipedia , Idle Words