Светослав Александров - статията е написана през юни 2011 година.Космическата совалка „Атлантис” се намира на стартовата площадка точно в този момент и ако всичко е наред (което не е гарантирано), тя ще се отправи в космоса на 8 юли. Това ще бъде последният полет на американска космическа совалка, след което американската космонавтика ще навлезе в един доста тягостен период без възможност американски астронавти да летят в космоса, освен като пътници на руските кораби. До първия полет на следващия американски космически кораб остават още няколко години, но колко точно, никой не може да каже.
Програмата „Космическа совалка” си отива, бих казал, доста тихо. Доста безшумно. Доста незабележимо. Че хората като цяло не се интересуват особено от космонавтика, това всеки го знае. Но модератор на един от най-големите космически интернет форуми (който постоянно се посещава от около 1000 души, сред които учени и инженери) направи едно изявление, което мен ме шокира и дори и аз не бях обръщал внимание на това. Оказва се, че дори и в специализираните интернет общности на учени и инженери, почти никой не се впечатлява, че космическата совалка ще бъде извадена от употреба. Някои доста образовани блогъри дори заявяват (Surprising Science), че изобщо няма да се чувстват засегнати от този факт.
Защо това е така? За да отговорим на този въпрос, ние трябва да проследим историята на космонавтиката.
Всички знаем, че 60-те години на 20-ти век биха могли да бъдат описани като златното десетилетие на космонавтиката. През това десетилетие се разразява студената война. СССР и САЩ влагат колосални средства за развитие на космонавтиката и това дава своя плод. Човечеството е свидетел на първите полети на хора в космоса, първите космически разходки, първите скачвания в космоса и накрая-голямата кулминация през 1969 година – първи човешки крак на Луната. Бихме могли да твърдим, че цялата слава на НАСА се дължи на един кратък период от 1968 до 1972 година, когато бяха осъществени 9 пилотирани мисии до Луната, шест от които завършиха с кацания. Това е един период на големи мечти, един период на обещания... На фона на тези големи мечти и постижения се появява още проектираната през 60-те години космическа совалка. Тя е трябвало да изпълни една още по-грандиозна цел – отварянето на космическото пространство за всеки един човек. Космическата совалка се очакваше да бъде за космонавтиката нещо като историческия самолет „Дъглас DC-3” за авиацията ( TheSpaceReview). За незапознатите с историята на авиацията „Дъглас DC-3” отваря авиацията за всеки един човек на тази земя – той е първият безопасен и икономически изгоден пътнически самолет. Той полага истинското начало на масовите пътнически полети, много от нас са били в чужбина и са летяли със самолет. Космическата совалка трябваше да бъде същото – да отвори космоса за всеки един човек. Совалката трябваше да лети в космоса минимум веднъж в седмицата.
Космическата совалка "Атлантис" на стартовата площадка - това е последното в историята на човечеството извеждане на совалка на стартовата площадка, което премина незабелязано... Совалката си отива. Какво е бъдещето - може би нов космически самолет като "Скайлон"? Photo credit : NASA/Terry Zaperach
Но проектантите на космическата совалка се сблъскват с реалността (донякъде наложена и от изискванията на Военновъздушните сили, които помагат във финансирането и искат совалката да е с голям товарен отсек). Обещанията са полет всяка седмица се променят – по-късно НАСА обещава совалката да лети веднъж на две седмици, а накрая - веднъж на месец. Дори и последното не става реалност. Най-много полети НАСА успява да изпълни през 1985 година, когато са проведени девет изстрелвания. И това е изключение. Космическата совалка се оказа крехка и чуплива, податливи на повреди, които отлагат огромна част от полетите. През последните години можем да кажем, че на година имахме по четири-пет полета, а понякога само по три...
През 80-те години НАСА възлага големи надежди в совалката и дори чертае планове за изстрелването на първите обикновени граждани на САЩ, които не са назначени от правителството лица, или не са професионални космонавти. За огромно съжаление първият гражданин, който е изстрелян с космическа совалка, учителката Криста МакКалъф, загива... Това е краят на мечтите всеки един от нас да лети в космоса. Дори и в началото на 21 век, когато свръхбогати хора решиха да си осигурят пътуване в космоса, НАСА се възпротиви да използва совалките си за тези цели... Нито един обикновен човек не е летял на космическа совалка... Космическите туристи са летяли на „Союз”. И така, ако имаш мечти да летиш в космоса, нямаш избор – или трябва да си милиардер, или да кандидатстваш официално към космическа агенция (при което по-голям шанс е да не те одобрят).
И тъй ние, обикновените хора, както пише един космически ентусиаст, в крайна сметка осъзнахме две неща. 1) Ние никога няма да отидем в космоса, 2) Нашите деца имат безкрайно нищожен шанс да летят в космоса. Оттук нататък има само две възможни реакции за всеки човек:
1. Ако обикновеният човек не е особено заинтересуван от космически полети по принцип, той просто отхвърля космонавтиката изцяло. Астронавтите са просто назначени от правителството служители, които отиват в космоса по някакви мистериозни начини, които нямат нищо общо с нас. Безпилотните мисии са някакви си там шарени картинки...
2. Ако човекът ДЕЙСТВИТЕЛНО е заинтересуван от космоса, звездите и планетите, той приема, че може да задоволи интереса си само косвено. Но тогава на първо и второ място по интерес идват астрономията и добрите стари обикновени телескопи и бинокли, както и безпилотната космонавтика, а астронавтите са едва на трето място по приоритет! И няма как да е иначе! Астронавтите се занимават със скучни задачи на „Международната космическа станция” и ти знаеш, че тя никога няма да повлияе теб или твоите деца.
Това е тъжната истина.
Има и още една истина – хората никога няма да се заинтересуват истински от пилотирана космонавтика, ако те не бъдат пряка част от нея. Това е основната причина, поради която програма „Съзвездие” на НАСА се провали по мизерен начин. И дори и когато президентът на САЩ Барак Обама съобщи, че ще прекрати програма „Съзвездие” (което не стана, както го замисли, корабът „Орион” продължава да се разработва) – много малко хора се впечатлиха от това... Когато НАСА съобщи, че възнамерява да прати човек до Луната към 2020 година, хората не се заинтересуваха, защото те знаят, че това не се касае за тях, а за някакви си правителствени служители...
За да станем пряко част от космонавтиката, ние трябва да имаме възможност да летим в космоса. Но няма изгледи това да стане скоро... Вярно – има частни компании. Елон Мъск прави частни ракети и космически капсули, но изстрелванията все още струват милиони долари. Суборбиталните полети на Бърт Рутан, които сега се олицетворяват от Върджин Галактик, имат повече шанс, но и там трябва да дадеш 200 000 долара, пък има опашка от чакащи, пък още това е твърде солена сума за обикновения човек, който събира парици за апартамент например... Пък няма и още дори тестов полет в космоса.
Проектът за космически самолет "Скайлон" цели евтин достъп до околоземна орбита с полет от типа "Единствена степен до орбита". Photo credit : Reaction Engines Limited
Вероятно единственият проект, който има някакъв шанс да вдъхне живот на космонавтиката, е проектът „Скайлон”. Това е проект за безпилотен космически самолет (с опция за включване и на пътнически модул!) с двигател, хибрид между конвенционален реактивен двигател и ракетен двигател. Самолетът излита до 26 километрова височина по обикновен за самолетите начин, като използва атмосферен въздух за реактивната струя, след което клапанът за засмукването на атмосферен въздух се затваря и двигателят използва съхраняваното на борда количество кислород за достигане до орбита...
Ако този проект стане реалност, „Скайлон” ще доведе до обещаната революция в космонавтиката, която така не бе осъществена от космическата совалка... Защото това ще означава първият в историята на човечеството носител, който е наистина за многократна употреба, който не изхвърля хардуер при изстрелването... и който поради тази причина ще бъде практичен и евтин. С тази концепция – „Една степен до орбита”, ако наистина е приложима, космонавтиката (безпилотна и пилотирана) ще се превърне в космонавтика от филмите „Междузвездни войни”, където космическите кораби излитат от повърхността на планетата и се отправят директно в орбита!
Двигателят на „Скайлон” се подпомага от Европейската космическа агенция, а дизайнерът е Reaction Engines Limited, британска аерокосмическа компания.