Първото десетилетие от новото хилядолетие си отива. Науката и технологиите се развиват с бързи и скоростни темпове. Човечеството постепенно усвоява околослънчевото пространство. Кои са десетте най-успешни космически проекти за изминалото десетилетие?
1. Международна космическа станция
"Международната космическа станция", заснета от совалката Атлантис през ноември 2009 година. Credit : NASA
„Международната космическа станция“ е несъмнено най-големият успех за пилотираната космонавтика от ерата на „Аполо“ насам. Това е кулминацията на космическите амбиции на множество страни, като преки членки в проекта са космическите агенции на САЩ, Русия, Канада, Бразилия, Япония, както и разбира се и самата Европейска космическа агенция. САЩ, Русия, Япония и Европейската космическа агенция имат отделни сегменти към станцията. България също има принос в научната дейност на „Международната космическа станция“, като на борда на орбиталния комплекс летят наши малки научни експерименти, специализирани предимно в изучаването на космическата радиация.
Към края на 2009 година „Международната космическа станция“ е почти изцяло завършена и вече на борда могат да живеят постоянно до шестима души (това постижение стана през май 2009 г.). Станцията се предполага, че ще бъде експлоатирана минимум до 2015 година, като съдбата на комплекса след този период е неясна.
Първоначално „Международната космическа станция“ се обслужваше от полети единствено на САЩ и Русия, посредством совалката, „Союз“ и „Прогресс“. Впоследствие обаче Европа и Япония изстреляха товарни кораби самостоятелно и станаха независими от Русия и САЩ по отношение пренос на полезен товар.
Безспорно „Международната космическа станция“ е голям инженерен успех за човечеството. Но дали също така представлява и научен успех? Много учени са на мнение, че на борда на станцията не се прави никаква съществена наука и че единствено безпилотните космически проекти имат сериозен принос върху изучаването на Слънчевата система. Сред отявлените критици са проф. Робърт Парк, който от години лансира идеята за безсмислието на пилотираната космонавтика, както и Нобеловият лауреат проф. Стивън Уейнбърг, който си позволи да нарече орбиталния комплекс „пуйка в небето“ през 2007 година.
В отговор към нестихващата критика към средата на 2009 година НАСА публикува цялостен доклад, според който науката на станцията е произвела над 200 научни публикации, много от които в престижни научни списания. Дали това количество оправдава стоте милиарда долара, вложени в мисията, оставям на вас да решите.
2. Изследователска мисия до Марс с марсоходи - „Марс Ровърс“
Изглед от кратера "Ендюрънс". Снимката е направена от марсохода "Опортюнити". Credit : NASA/JPL-Caltech/Cornell
През 2003 г. НАСА изпрати към Марс два мощни марсохода - „Спирит“ и „Опортюнити“. И двата марсохода продължават да работят към края на 2009 година, като събират ценни сведения за историята на Червената планета. Данните от марсоходите революционизираха представите ни за Марс.
Марсоходът „Опортюнити“ кацна върху останките на древно марсианско море и веднага доказа, че Марс е бил по-топъл в миналото и че на повърхността му наистина е имало много вода. За това свидетелства наличието на минерала ярозит, който изисква вода за неговото формиране. Марсоходът „Спирит“ нямаше този късмет – той кацна върху област, която се оказа вулканична местност (но която прилича на останки от езеро от орбита – измамна гледка). „Спирит“ трябваше да премине през цялата вулканична местност и да достигне до хълмовете в далечината, които бяха именувани „Колумбия хилс“. Именно там той намери доказателства за действието на водата в миналото на Марс.
„Спирит“ и „Опортюнити“ бяха предвидени да работят на Марс три месеца – от януари до края на март 2004 г. Никой не можеше да допусне, че те ще се окажат толкова издръжливи и ще продължат да функционират чак до края на 2009 г.
3. Мисия до Сатурн „Касини“ и кацане на спътника Титан от сондата „Хюйгенс“
Снимка от повърхността на луната на Сатурн - Титан, направена от "Хюйгенс. Credit: ESA/NASA/JPL/University of Arizona
Сатурн е вероятно най-красивата планета в Слънчевата система, най-вече поради неговите пръстени. Но от научна гледна точка неговите луни са по-интересни – особено Титан, чиято атмосфера наподобява тази на Земята в най-ранните етапи от нейното развитие. Затова през по-миналото десетилетие НАСА и Европейската космическа агенция изпратиха до Сатурн мисията „Касини“ с минисондата „Хюйгенс“. След дългогодишно пътуване през 2004 година „Касини“ навлезе в орбита около Сатурн, а през януари 2005 г. на Титан кацна „Хюйгенс“ и ни изпрати първите снимки от повърхността на този интересен спътник.
Радарни данни от „Касини“ потвърдиха наличието на въглеводородни езера на Титан. Това са единствените съществуващи течни езера на друго небесно тяло в нашата Слънчева система, като изключим Земята.
Освен успехите на Титан, „Касини“ успя да потвърди интересни данни за луната на Сатурн Енцелад. От южния полюс на луната извира гейзер, в чиято струя бе установено наличието на вода и органични съединения! Счита се, че под повърхността на Енцелад има подповърхностно езеро. Това прави Енцелад идеален кандидат за космически мисии през идните десетилетия – заедно с Титан и луните на Юпитер – Европа, Ганимед и Калисто.
4. Индийската лунна мисия „Чандраян-1“ и американската „ЛКРОСС“
Снимки от "ЛКРОСС" малко преди разбиването си на Луната. Credit : NASA
На фона на великите открития през десетилетието, „Чандраян-1“ и „ЛКРОСС“ веднага се нареждат в първата петица от нашата класация! „Чандраян-1“ бе изстрелян през октомври 2008 г. и няколко седмици по-късно успешно влезе в орбита около Луната. Мисията продължи до август 2009 година, когато прегряване доведе до загуба на контакт. Така „Чандраян-1“ изпращаше данни в продължение едва на няколко месеца, а трябваше да работи цели две години. Но през тези няколко месеца апаратът успя да направи второто по важност космическо откритие за десетилетието (след откритието на вода на Марс) – откритието на вода на Луната! Затова развълнуваният ръководител на индийската космическа организация обяви мисията за 110% процента успешна.
На борда на "Чандраян-1" работеше и българският прибор, разработен от ЦЛСЗВ към БАН, обозначен като "РАДОМ-7".
През октомври 2009 г. американската мисия „ЛКРОСС“ разби ракетна степен на повърхността на Луната и потвърди откритието от „Чандраян-1“. На Луната има вода и вероятно това ще бъде допълнителен стимул за финансирането на нови пилотирани лунни мисии. Половин век след одисеята на програма „Аполо“ ние може би ще видим отново астронавти, които подскачат на лунната повърхност.
5. Първите проби от комета и междузвезден прах бяха доставени на Земята – от космическата мисия „Стардъст“
Космическата сонда "Стардъст" след завръщането си на Земята. Credit : NASA
През 2004 г. американската мисия „Стардъст“ облетя кометата „Уайлд 2“. По време на облитането „Стардъст“ събра проби от опашката на кометата посредством специален колектор от аерогел, в който частиците от кометата просто потъваха. „Стардъст“ също така събра проби и от междузвездния прах, който се намира в открития космос. През януари 2006 г. капсулата от „Стардъст“ навлезе в земната атмосфера и успешно се приземи в пустинята Юта.
След няколкогодишно изследване на пробите учени обявиха през август 2009 година, че в материала е намерена аминокиселината глицин – която е основен структурен компонент на белтъците, присъстващи във всеки жив организъм.
Анализът на пробите продължава и сме в очакване за още вълнуващи резултати.
6. Мисия „Феникс“ до полюсите на Марс
Скреж на повърхността на Марс - снимка от "Феникс". Credit : NASA/JPL-Caltech/Univ. of Arizona/Texas A&M University
Това е втората марсианска мисия, която заема място в нашата класация за най-великите космически проекти през десетилетието. „Феникс“ беше изстрелян към Марс през лятото на 2007 година. На 25 май 2008 година безпилотният космически кораб кацна успешно в близост до северния полюс на Червената планета.
Докато „Марс Ровърс“ (заемащи второ място в класацията) успяха да потвърдят наличието на останки от езера на Марс, а „Марс Одисей“ през 2002 година изпрати данни за наличието на воден лед на полюсите, то „Феникс“ бе първият земен космически апарат, който директно имаше възможността да изследва този лед от близо. Освен че благодарение на „Феникс“ ние знаем, че вода на Марс има със сигурност под формата на лед, ние също така знаем, че в марсианската почва има много ценни вещества, критични за поддържането на живот. На Марс бяха потвърдени много от макро- и микроелементите: калций, калий, натрий, хлорни и сулфатни йони. Но шокиращото откритие беше наличието на соли на перхлорната киселина – т.нар. перхлорати. На Земята перхлоратите потискат живота в някои случаи, но има микроорганизми, които могат да ги метаболизират! Откритието може да промени схващанията ни за състоянието на живота на Марс.
Не на последно място - „Феникс“ откри, че на Марс вали сняг – това е първият снеговалеж, който откриваме на друга планета.
7. „Марс Риконисънс Орбитър“ - най-доброто око в орбита около Марс!
Лавина на Марс, заснета от "Марс Риконисънс Орбитър"! Credit : NASA/JPL-Caltech/Univ. of Arizona
Трета мисия до Марс в нашата класация? Е няма как... Марс беше фокус на безпилотната космическа програма през това десетилетие и големи открития бяха направени. Трябва да отдадем чест и на „Марс Риконисънс Орбитър“, който, макар и да не работи на повърхността на Червената планета, а в орбита, има толкова мощна камера, че може да заснема малки обекти на повърхността на Марс – дори отделни скали.
Благодарение на „Марс Риконисънс Орбитър“ ние имаме по-правилно разбиране за динамичните процеси, които протичат на Марс. Оказа се, че това не е една пуста планета. Протичат процеси на сублимация и втвърдяването на сухия лед – процеси, които за пръв път бяха заснети и документирани директно! И докато „Феникс“ откри, че на Марс вали сняг, „Марс Риконисънс Орбитър“ пък откри, че на Марс има опасни лавини!
Друго важно откритие от сондата е, че ледът на Марс е много повече, отколкото някога сме предполагали. Има огромни залежи под повърхността, които не е задължително да се ограничават само до полюсите.
8. Космически телескоп „Спицър“
Галактиката Андромеда в инфрачервения диапазон, заснета от "Спицър". Credit: NASA/JPL-Caltech/K. Gordon/Univ. of Arizona
Причината, поради която слагаме в класацията телескопа „Спицър“, а не някои от по-интересните от научна гледна точка – напр. „Корот“ или „Кеплер“ е, че последните два тепърва ще има да се утвърждават като успешни мисии – което вероятно ще стане през следващото десетилетие.
Изстрелян през 2003 година, „Спицър“ се превръща в един от най-важните астрономически инструменти. През 2005 година той за пръв път успява да регистрира светлина от извънслънчева планета. През 2007 година с данни от „Спицър“ бе създадена първата температурна карта на такава извънслънчева планета. През 2009 година „Спицър“ потвърди наличието на гигантски пръстен около Сатурн – така нареченият „Пръстен Феб“.
9. Първият полет на частен астронавт в космоса - „СпейсШипУан“
Космическият кораб "СпейсШипУан" с астронавт Майк Мелвил, ликуващ върху него. Credit : RenegadeAven
През 2004 година частният космически кораб „СпейсШипУан“, построен от Бърт Рутан, извършва първото в историята на човечеството частно пилотирано космическо пътешествие. Майкъл Мелвил стана първият комерсиален астронавт. Така космонавтиката постепенно преминава от държавни в частни ръце.
Вмомента на базата на опита на „СпейсШипУан“ се прави нов кораб - „СпейсШипТу“, който може да революционизира пилотираната космонавтика. Предполага се, че от следващото десетилетие ще има бум на космическия туризъм – много желаещи, които си купят билет, ще имат възможност да стигнат до суборбиталното пространство и да видят Земята от космоса.
10. Първият полет на китаец в космоса на борда на „Шенчжоу 5“
Изстрелването на кораба "Шенчжоу 5" - една от малкото снимки, които имаме. Credit : AAxanderr
През октомври 2003 година Китай се превърна в третата страна след САЩ и Русия, която успешно изстреля човек в космическото пространство. Тайконавтът Янг Ливей излетя на борда на кораба „Шенчжоу 5“ на мисия с доста засекретени елементи.
Всъщност „Шенчжоу 5“ е една от най-засекретените пилотирани мисии в историята на човечеството. Нито изстрелването, нито кацането са излъчвани по телевизията. Според спекулации причината за това е страхът от провал и смъртен случай, което може да се отрази на престижа на Китай.
През 2008 година, когато „Шенчжоу 7“ излетя и за пръв път китаец излезе в открития космос със скафандър, космическата разходка бе предадена на живо по телевизията. Едва тогава за пръв път Китай вдигна поне малко наметалото на секретността около пилотираната си космическа програма. Започнаха да се публикуват и много повече снимки и видео клипове като цяло.