НАСА се завръща триумфално на Луната с нов, революционен апарат!
(Авторска статия от Светослав Александров - написана е през юни 2009-та и поради това вече може да съдържа информация, която не е актуална )
През юли месец ще се навършат 40 години от стъпването на човек на Луната. На 20.07.69 г. лунният модул „Орел“ успешно се спуска на лунната повърхност с двама души на борда - Нийл Армстронг и Едуин (Бъз) Олдрин. Нийл Армстронг прави първата стъпка върху пустия лунен грунт и произнася знаменитите думи - „Това е една малка стъпка за един човек, но огромен скок за цялото човечество“.
Следва серия от пилотирани полети до Луната от серията „Аполо“, болшинството от които (без „Аполо 13“) завършват с успешно кацане. Последният пилотиран кораб, който осъществява лунно кацане, е „Аполо 17“. И така, до днешни дни няма други хора, разходили се по лунната повърхност, освен тези от програмата „Аполо“. Юджийн Сърнан, последният човек, разходил се на Луната, изрича: „Ние ще се завърнем с мир и надежда на цялото човечество“.
"Лунър Риконисънс Орбитър" на стартовата площадка. Credit : NASA
Но години минават и все още никой не се е завърнал. Броени години след полетите на „Аполо“ СССР също престава да изпращат апарати до Луната. Дори последната безпилотна мисия на НАСА е осъществена преди повече от 11 години (сондата „Лунър Проспектър“). Оттогава насам само страни от Азия са осъществявали няколко безпилотни мисии (Китай, Индия и Япония). Но за САЩ и Русия лунната наука изглеждаше да тъпче на едно място допреди няколко години, които доведе до възникването на безброй лъжливи и псевдонаучни теории, според една от които човек никога не е стъпвал на Луната и че мисиите от близкото минало са изценировка. Разбира се, в тези твърдения няма и грам истина- човек наистина е стъпвал на Луната. Но в тази статия няма да ви занимавам надълго и нашироко с тези теории, а ще разкажа за триумфалното завръщане на НАСА (и Русия – след малко ще разберете защо) – на Луната.
Но първо, важно е да уточним
защо се планира възобновяване на лунните полети след дълго забвение?
Днес господстващата теория сред обществото е, че на Луната на практика няма какво да се прави – там има само камъни, пясък и нищо друго. Това, разбира се, не е вярно.
Първата причина за завръщането на Луната е свързана с бъдещата колонизация на естествения ни спътник. Луната е най-близкото небесно тяло в съседство със Земята. За да установим база там ще трябва да използваме много технологии, които са се използвали през последните 40 години по време на строежа на орбиталните станции. Но Луната е и различна от пространството, наречено Околоземна орбита – затова при изграждането на първите бази там ще трябва да се инвестира и в нови технологии, които в последствие биха се внедрили и на Земята, за подобряване на нашето съществуване, както и в космоса.
Втората причина е чисто научна. Науката все още няма ясно обяснение за това как Слънчевата система е възникнала (предложени са много хипотези), за това как системата Земя-Луна е възникнала. Днес е общоприето, че Луната се е откъснала от Земята след сблъсък на планетата ни с голямо небесно тяло. В такъв случай застиналата Луна притежава много доказателства за точния произход на Слънчевата система. До този момент нито една мисия не е дала категорично доказатество на тази загадка и е възможно дори да се наложи установяването на база и постоянно човешко присъствие, за да имаме ресурс за детайлни научни дейности.
Освен това ние все още нямаме категоричен отговор на въпроса: „Има ли водни ресурси на Луната?“. Предишни мисии са ни предоставяли доста противоречиви сведения. До този момент вода със сигурност е установена на Марс, както и в някои райони на външната Слънчева система. Но ние нямаме идея за това дали на Луната има водни ресурси – това ще трябва да се установи от новата мисия на НАСА („Лунър риконисънс орбитър“). Ако на Луната има водни залежи, това би улеснило процеса по изграждането на лунна станция – напр. няма да е наложително да пращаме постоянно запаси от вода и гориво в космоса(както вмомента правим по отношение на „Международната космическа станция“).
Третата причина е – Луната е стратегически важна. Ние все още нямаме ресурс да изпратим човек до Марс по редица причини. „Международната космическа станция“ ни дава отговор на това какви са проблемите при престой в космоса, но само частично. Например Луната се намира извън обсега на земното магнитно поле, което ни пази от радиация. Ние знаем, че можем да пратим човек там за ограничено време, защото е постигано по времето на „Аполо“, но не знаем какъв ще е дългосрочният ефект върху човек на редицата фактори, които на Луната ги има, а в района на „Международната космическа станция“ ги няма и обратно.
Възможно е да се намерят много други причини – напр. най-удобно е на Луната да се направи телескоп с течно огледало, но тези три са най-важните.
А как
НАСА планира да осъществи завръщането на Луната?
Мисията „Лунър Риконисънс Орбитър“ се планира да излети на 18 юни 2009 г. с помощта на ракетата „Атлас 5“ - самата ракета вече се е доказала като достатъчно надеждна и вече е изстреляла две междупланетни сонди - „Марс Риконисънс Орбитър“ до Марс и „Ню Хърайзънс“ до Плутон. Заедно с „Лунър Риконисънс Орбитър“ ще е прикачена и сондата „LCROSS”, която ще бъде изпратена да се забие в района на неосветен кратер. Но преди нейното разбиване тя ще бъде разделена от ускоряващата степен на ракетата „Атлас“ по начин, по който първо степента ще се забие в лунната повърхност. Това ще позволи на „LCROSS” да наблюдава пламъка от съприкосновението на степента с повърхността и така да се направи анализ за наличието на евентуални водни пари. След което самата „LCROSS” ще се забие в повърхността за по-нататъшни наблюдения с наземни телескопи. Всъщност, предвижда се пламъкът от съприкосновението да е видим и от аматьорски телескопи. Така привържениците на конспиративни теории няма да имат основание да твърдят, че кацане не е имало :)
Търсенето на вода ще се осъществи и с руска помощ, защото на борда на „Лунър Риконисънс Орбитър“ ще пътува инструмент, построен в Русия.
Става въпрос за прибора „Ленд“. Той представлява неутронен детектор и с негова помощ ще бъдат създадени детайлни карти на разпределението на водорода, както и ще се направи мониторинг на радиацията в околността на Луната. Нека не забравяме, че на борда на „Лунър Риконисънс Орбитър“ има още няколко важни инструмента, сред които е и „Mini-RF”. Такъв инструмент вече се намира в орбита около Луната на борда на индийската сонда „Чандраян-1“, като от него са публикувани и карти. Този инструмент е в състояние да прави изображения на тъмните кратери на Луната посредством радарна технология. „Mini-RF” на „Лунър Риконисънс Орбитър“ ще прави доста по-детайлни снимки от инструмента-близнак, който се намира на „Чандраян-1“.
Върхът на сладоледа ще е
камерата, която ще бъде в състояние да направи снимки на изоставения хардуер от мисиите „Аполо“!
Става въпрос за камерата „LROC”. Въпросната камера е толкова мощна, че може да заснема обекти по-малки от един метър! Това ще направи спускаемите апарати, а вероятно и луноходите от „Аполо“ видими за пръв път.
Разбира се, не бива да очакваме, че находките на камерата ще затворят устите на привържениците на конспиративни теории. Дори и тази камера да заснеме хардуера на „Аполо“, конспиративистите ще продължават да крещят нелогизмите си, че мисиите са били фалшификат. Те ще продължават да го твърдят, дори и ако ги закарате на повърхността на Луната – тогава ще кажат, че стъпките са добавени впоследствие от по-късна мисия.
Извън сферата на конспиративните нелогизми, заснемането на хардуера „Аполо“ има и важна научна стойност. По този начин учените ще могат да добият представа за промяната на пейзажа през последните 40 години и за това по какъв начин суровата околност на Луната е оказала влияние на изоставените апарати.
Камерата ще позволи да се направят и точни карти на Луната.
Нека да не забравяме, че днес имаме по-детайлни карти от Марс (който е по-далече и неизследван от пилотирани мисии), отколкото от Луната (по-близко, изследвана от пилотирани мисии). Този парадокс се дължи на факта, че дълго време Марс беше във фокуса на изследователската програма на НАСА във връзка с търсенето на вода и обитаеми места, а Луната беше изоставена. Ще трябва поне една-две години време преди да имаме нови и модерни лунни карти.
Новите карти ще имат много съществена цел – точното определяне на места за кацане на бъдещите пилотирани кораби. Лунните сонди от миналото, които са избирали места за кацане на „Аполо“ са се концентрирали върху екваториалните региони – там има огромни равнини. Но за новата стратегия на НАСА тези места не са от интерес – от интерес са местата край Южния полюс на Луната, където има големи и дълбоки кратери (евентуално пълни с лед) и високи ръбове, които са постоянно осветени от Слънчева светлина. На тези ръбове е много по-вероятно да се построи лунна станция, защото лунната нощ в другите региони е доста продължителна.
Не на последно място
„Лунър Риконисънс Орбитър“ ще позволи да се установи къде концентрацията на прах е най-безопасна.
Защо точно лунния прах? Освен че е много фин и има неприятното свойство да прилепва към инструментите и да ги поврежда, като се намества между крехкия механизъм, лунният прах крие и други опасности – най-вече статично електричество. Всички знаем какво става понякога, когато ходим по килим и после се хванем върху метален паркет – жаргонно казано „удря ни ток“. На Луната подобен ефект би могъл да бъде фатален поради повреда на фината електроника на скафандъра!
С помощта на „Лунър Риконисънс Орбитър“ ще могат да бъдат открити региони, които са засенчени през определен период от време, защото се счита, че това ще намали вредните ефекти на статичното електричество (понеже електростатичните заряди от околните региони ще бъдат драстично намалени).
В заключение мога единствено да добавя, че мисията „Лунър Риконисънс Орбитър“ е много важна.
Винаги могат да се очакват изненади, особено при една научно-изследователска мисия. Възможно е това, което бъде открито на Луната, да улесни евентуална бъдеща колонизация, а може и да я утежни. Зависи. Ние сме в очакване на резултатите – каквито и да са.