12 април 2014 г. 11:36 ч.
Светослав Александров. Днес се навършват цели 53 години от полета на първия космонавт на планетата - Юрий Гагарин. На 10 април се навършиха 35 години от полета на първия български космонавт - Георги Иванов. Това са две дати, които мнозина от нас не си спомняме, поради простата причина, че сме били родени тогава.
И докато животът продължава с вечния си мъдър кръговрат, съвсем естествено е, че не всички хора ще бъдат родени във времена, когато се постигат наистина велики постижения. Предишните поколения са виждали как мечтите им се реализират. Но по отношение на пилотираната космонавтика ние от по-младите поколения виждаме много мечти, много приказки, но малко реални действия. Къде са обещаните пилотирани полети до Луната и Марс? Но и сред по-предишните поколения лъха разочарование, защото те са видели първоначалният бурен тласък на космонавтиката, след което са видели и затишието. След последното лунно кацане през 1972 година пилотираната космонавтика си остава прикована в околоземна орбита и съществува усещането, че тя тъпче на едно място. Научно погледнато това не е точно така, дори и днес космонавти правят новости - например, през последите 10 години беше разработен в космоса революционен метод за лечение на рак, както писах наскоро. И въпреки това - не е като да сме свидетели на големите очаквания...
Преди време един човек, роден през 70-те години на миналия век, ми сподели с горчивина - бил съм твърде малък, за да съм свидетел на полетите на първите. А докато видим следващите големи събития в космонавтиката се очертава да бъде твърде стар. Политиците често казват - "човек ще се завърне на Луната докъм 2030 година" (както е според китайските планове) и ще стъпи на Марс след 2035 година (както е според плановете на НАСА). Наистина ли? 2030 или 2035 година е много дълго време дори за млад човек като мен. Какво да кажем за другите, които са се залъгвали със залъгалки, че ще има пилотирани марсиански мисии през 2010 година, а сега им се казва, че трябва да почакат още 20 години?
Окей - поемам дълбоко въздух. Бъдещето е трудно да бъде предсказано. Има твърде много фактори, а когато става въпрос за геополитика
(която влияе на космонавтиката), съвсем е трудно. Но не би било пресилено да се каже, че такова разочарование - след последния лунен полет през 1972 години да стоим приковани в околоземна орбита, не е съвпадало дори и в най-лошите представи на космическите ентусиасти.