9 май 2014 г. 01:00 ч.

Светослав Александров. Днес човечеството притежава технологичната способност за пътешествия в космоса. Хора непрекъснато живеят в космическото пространство, на "Международната космическа станция". Роботизирани апарати летят до Марс и другите планети. Телескопи работят в космоса и търсят извънслънчеви планети, на които може да има живот...

И разбира се, имаме и програмата SETI, която е активна повече от 50 години. Непрекъснато се сканира небето за евентуалното наличие на извънземни радиосигнали. Вярно е, че до този момент не са открити такива, нито каквито и да е доказателства за наличието на чуждоземен живот.

И все пак, ако извънземни цивилизации наистина съществуват? Нека си представим - ако утре научим, че е осъществен контакт с друг разумен вид, как бихме реагирали?

Изобщо, готово ли е човечеството за такава среща? Как биха реагирали обикновените хора?

5 май 2014 г. 13:15 ч.

Светослав Александров. Метеорологичните условия на Марс са изключително динамични. Това е доста изненадващо, още повече като имаме предвид, че атмосферата на планетата е с плътност 1% от тази на земната. Чудно е как може при такава тънка атмосфера да имаме такива резки промени в рамките на дни, даже на часове...

На 1 март тази година автоматичната станция на НАСА "Марс Риконисънс Орбитър", която понастоящем обикаля около Червената планета, направи снимки на региона Nili Patera. Този регион представлява поле от дюни - и изглежда, че тези дюни се променят непрекъснато.

6 май 2014 г. 01:22 ч.

Светослав Александров. В научно-фантастичните филми често се случва героите да се страхуват от нашествие от Марс. Но в науката основното притеснение е по-скоро обратното. Учените се притесняват, че микроскопични земни нашественици биха могли да попаднат на Марс и да се развият до такава степен, че да попречат на отговора на въпроса : "Има ли живот на Марс?" Ако роботизиран спускаем апарат например открие присъствието на микроби в марсианската почва, как можем да сме сигурни, че това са наистина местни организми, а не попаднали случайно от Земята?

Три научни статии бяха публикувани наскоро в списание Astrobiology. Проучванията показват, че положението е много сериозно с някои земни бактерии. Оказва се, че те безпроблемно могат да престоят дълго време в космическото пространство, без да умрат. Така биха могли да бъдат пренесени на чужди планети съвсем случайно от земен изследователски апарат.

Понастоящем космическите апарати, които работят на Марс - например "Опортюнити" и "Кюриосити" са преминали през специална стерилизационна програма. Стерилизирането на космически кораб, било то и безпилотен, е сложна задача - практически е невъзможно да се стерилизира изцяло. Затова се говори за "максимално допустимо количество живи организми", при които се допуска той да излети. Счита се, че при такова ниско количество шансът Марс да се замърси е минимален.

Но оказва се, че има бактерии, които при неблагоприятни условия образуват такива спори, позволяващи преживяването при ужасяващи условия на околната среда. Например бактерията Bacillus pumilus SAFR-032 е изключително устойчива и оцелява при съвременните техники за стерилизация на космически апарати - чрез UV радиация и третиране с пероксид. Когато изследователи изложиха този организъм в симулирана марсианска околна среда, при която повечето спори биха загинали за 30 секунди, спорите на горепосочената бактерия оцеляха 30 минути.

2 май 2014 г. 00:20 ч.

Светослав Александров. След дълго прекъсване, марсоходът "Кюриосити" отново започне да дълбае скалите на Марс!

"Кюриосити" кацна на повърхността на Червената планета в средата на 2012 година, но оттогава насам е издълбал и е изследвал само две скали. Причината затова е, че интересните места за изучаване се намират все още далече - основната цел за марсохода е посещението на планината Шарп и изучаването на скалите там, които биха могли да дадат информация за състоянието на миналото на Марс и дали на планетата е имало живот. Така че марсоходът засега само пътува, без да се спира детайлно върху минаващите край него обекти, а и няма нужда да се похабяват инструментите все още. Мисията на "Кюриосити" е замислена като дългогодишна, може да продължи дори цяло десетилетие, а най-интересното все още тепърва предстои... Ние все още имаме един нов марсоход, който тепърва трябва да се развихри и започне своята работа.

При предишните две дълбаения "Кюриосити" установи, че на дъното на кратера Гейл е имало речно корито. Това бе много интересно откритие! След това той тръгна към Шарп, но по пътя се спря край една, така да го наречем, крайпътна спирка - региона Кимбърли. А тук има някои интересни скали. Ако при предишните два пъти марсоходът дълбаеше в т.нар. аргилит, вид седиментни скали,  тук говорим за особен тип седименти - пясъчници.