16 май 2014 г. 00:15 ч.

Светослав Александров. На 17 май 2014 г. (събота) в зала "Компас" на Ректората на Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" ще се проведе годишно събрание на "Марсианско общество" - България.

Пълният текст на съобщението:

13 май 2014 г. 11:15 ч.

Светослав Александров. Едно от събитията, които очакваме с най-голямо нетърпение през тази година, е настъпването на комерсиалната космонавтика - а именно моментът, в който всеки един човек ще има възможност да лети в космоса за няколко минути срещу заплащане от $250 000 долара.

От частната компания Върджин Галактик продължават да твърдят, че голямото събитие вече е на прага ни и че първият космически полет на "СпейсШипТу" ще бъде факт още през тази година. Въпреки това съмнения отново започнаха да излизат в публичното пространство, след като нови проблеми доведоха до поредните отлагания. По време на годишните инспекции на самолета "УайтКингТу", който е самолет-носител на космическия кораб "СпейсШипТу" и отговорен за издигането му до определена височина в атмосферата, бяха открити "дефекти", или по-точно "адхезивни нарушения" поради излишно количество лепило, приложено там, където секции от крилата са свързани заедно.

14 май 2014 г. 14:45 ч.

Светослав Александров. Русия се опитва да отвърне на санкциите, които САЩ налага във връзка с кризата в Украйна. По последна информация Москва ще спре износа на руски ракетни двигатели към САЩ и освен това Роскосмос ще се откаже от експлоатацията на "Международната космическа станция" след 2020 година.

Доскоро страните-участнички в проекта "Международна космическа станция" се съгласиха, че експлоатацията й трябва да продължи поне до 2024 година, но очевидно вече Русия не смята така.

11 май 2014 г. 12:45 ч.

Светослав Александров. През последните няколко дни се заговори упорито затова как Русия ще колонизира Луната до 2030 година. Акцентът в новинарските емисии винаги е върху политическото говорене, а не върху техническата част на въпроса. Затова дойде време да напиша тази статия, която е фокусирана преди всичко върху технологичното изпълнение на руската лунна програма. Още повече, че винаги съм казвал, че по отношение на грандиозните руски космически планове трябва да се гледа винаги с многократно по-голям скептицизъм, отколкото на плановете на НАСА, Европейската космическа агенция и на Китай. Ако на последните три космическите планове в една голяма част се реализират, при руската космическа програма по-голямата част от тях рядко напускат чертожната дъска. Ако мога да характеризирам руската космическа програма с едно кратко изречение, то би било: "Големи на приказки, малки на дела".

Но стига с тези дълги предисловия. Пристъпвам към същинската част на статията.

Руската космическа програма за усвояване на Луната получи своя текущ облик около една година след грандиозния провал на станция "Фобос-Грунт" през 2011 година. Напомням, че "Фобос-Грунт" беше предвидена да бъде амбициозна мисия до Марс, която включваше кацане на спътника Фобос, взимане на проби от него и доставката на пробите на Земята. Мисията се провали съвсем скоро при старта - прочее, съдба, която сполетява по-голямата част от руските междупланетни мисии още от съветско време.