10 декември 2013 г. 10:20 ч.

Светослав Александров. Днес, 10 декември (вторник) от 18:00 ч. в Столична Библиотека на пл. "Славейков" 4А, ще бъде представена книгата "Животът на свръхземите" на проф. Димитър Съсълов, съобщава Христо Блажев чрез Фейсбук страницата на блог "Книголандия".

Проф. Съсълов е професор по астрономия в Харвардския университет и е един от учените, работил с космическия телескоп "Кеплер", който през изминалите години търсеше извънслънчеви планети с размера на Земята.

6 декември 2013 г. 12:30 ч.

Светослав Александров. След няколкодневно пътуване, днес автоматичната лунна станция на Китай "Чанг'e 3" навлезе благополучно в орбита около Луната. Така "Чанг'e 3" се превърна в третата роботизирана станция на Китай, която се превърна в изкуствен спътник на Луната.

Съгласно това, което научаваме от китайските информационни агенции, "Чанг'e 3" се намира в 100 километрова кръгова орбита.

Автоматичната лунна станция ще обикаля около Луната още около една седмица. След това, на 14 декември, "Чанг'e 3" ще се спусне към повърхността. Ако всичко е наред, това ще бъде първото меко кацане от 1976 година насам, когато за последен път съветската автоматична лунна станция "Луна 24" кацна на Луната.

8 декември 2013 г. 12:00 ч.

Светослав Александров. Изминаха доста години от последните лунни кацания (съветски и американски). Близо четири десетилетия. Ако всичко е наред, на 14 декември ще сме свидетели на първото лунно кацане от 1976 година. 

Но какъв е смисълът от всичко това, питат модерните циници? В общественото съзнание битува мнението, че Луната така или иначе е мъртво тяло, без вода, което няма какво толкова да се изследва. Пилотираните експедиции на НАСА "Аполо" и съветските "Луна" през 60-те и 70-те години на миналия век са напълно достатъчни, открили са всичко, каквото е имало за откриване, и всички следващи мисии са обречени да потвърждават вече известни истини. Точно такава статия беше публикувана вчера, на 7 декември, в The Economist. Идеята е, че роботизираната лунна експедиция на Китай "Чанг'e 3" е повече за национален престиж и по-малко с научна значимост.

Заради това мислене днес в някои отношения ние знаем повече за Марс, отколкото за Луната (независимо, че само на Луната са стъпвали хора). Например най-добрите карти от Марс са с разделителна способност 20 см/пиксел, докато от Луната са с разделителна способност 50 см/пиксел. На Марс непрекъснато работят спускаеми апарати и марсоходи, на Луната - не. Дори и в НАСА се срещат хора, които считат, че с ограничения бюджет на агенцията е по-важно да се фокусираме на Марс, а Луната може да почака.

3 декември 2013 г. 14:00 ч.

Светослав Александров. Вчера, на 2 декември, се навършиха 42 години от кацането на "Марс 3" на повърхността на Червената планета.

Но историята на "Марс 3" е тъжна. Автоматичната междупланетна станция наистина успява да се спусне на повърхността успешно на 2 декември 1971 г.  и до днес този успех се празнува от космическите ентусиасти като първото кацане на Марс. За огромно съжаление обаче "Марс 3" работи след кацането си само 20 секунди. През това време той се опитва да изпрати към Земята панорама на марсианската повърхност, но получената телевизионна картина е с ниско качество - практически неизползваема. Никой не знаеше как изглежда пейзажа около "Марс 3"...

... до този момент. Днес в орбита около Марс работи автоматичната станция на НАСА "Марс Риконисънс Орбитър" с изключително мощна камера, която може да различи дори отделни камъни от марсианската повърхност. През април 2013 г. руски екип, начело с Виталий Егоров, съобщи, че останките от "Марс 3" най-накрая са намерени на снимките от "Марс Риконисънс Орбитър". Оттук насетне реконструкцията на пейзажа около кацането бе само въпрос на време.