Използват се „бисквитки“, за да бъде персонализирано съдържанието и рекламите на този блог-сайт. Също така се споделя информация за начина, по който използвате сайта, с партньорски социални медии, рекламни партньори и партньори за анализ. Моля, запознайте се с условията за ползване и политиката на поверителност на уебсайта: натиснете тук, за да прочетете условията за ползване - ще се отвори линк в нов прозорец. В случай, че не сте съгласни с тези условия, няма как да използвате блога пълноценно и не би следвало да го използвате занапред.

1 декември 2013 г. 20:20 ч.

Светослав Александров. Днес, на 1 декември 2013 г., в 19:30 ч. българско време, от космодрума Сичан в Китай излетя ракетата "Лонг Марч 3В" с автоматична лунна станция "Чанг'e 3". Минути по-късно станцията се отдели успешно от ракетата и започна самостоятелен полет. Ракетата вмъкна "Чанг'e 3" директно на път към Луната.

Този първоначален успех е важен за Китай, но това е само началото на мисията. Автоматичната лунна станция ще пътува в продължение на пет дни към Луната. На 6-ти декември тя ще пристигне в орбита около Луната и ще обикаля нашия естествен спътник в продължение на около една седмица.

След което, на 14 декември, предстои критичният момент - самото кацане. Ако китайската мисия успее, това ще бъде първото меко кацане на Луната след близо 37 години. За последен път през 1976 година на Луната се спусна съветската сонда "Луна 24" и оттогава насам не е имало лунни кацания - нито пилотирани, нито безпилотни. Това се очертава да бъде първото меко кацане на Луната в рамките на живота на мнозина от нас.

1 декември 2013 г. 14:00 ч.

Светослав Александров. На 3 февруари 1966 година съветската автоматична лунна станция "Луна 9" се спуска на повърхността на Луната и изпраща снимки. Това е първото меко кацане на повърхността на друго небесно тяло в историята на човечеството. Между 1966 и 1976 година излитат десетки космически кораби, които кацат в различни участъци на повърхността на Луната. На естествения ни спътник са доставени луноходи, а роботизирани станции се спускат, взимат проби от почвата, след което излитат отново към Земята, за да доставят пробите за по-нататъшно изследване в наземни лаборатории. Общо 12 астронавти стъпват на Луната като част от програмата на НАСА "Аполо".

А после? След 1976 година всичко приключва. Съветската автоматична лунна станция "Луна 24" е последната, която каца на повърхността на Луната. Оттогава насетне човечеството насочва очи към други планети и други спътници, като най-интересен и най-изследван до днешни дни си остава Марс.  Днес на повърхността на Марс пъплят марсоходи и изпращат ценни научни данни. А Луната? Тя беше позабравена в продължение на десетилетия. След 2000 година Европейската космическа агенция, НАСА, Китай, Индия и Япония започнаха да изпращат отново автоматични станции до Луната, но всички изпратени до този момент станции са орбитални и работят като изкуствени спътници (с изключение на два импактора, които се разбиха в Луната). Все още предстои да видим истинско съвременно лунно кацане.

Днес, на 1 декември 2013 г., от космодрума Сичан се очаква да излети ракета "Лонг Марч 3B". Изстрелването е насрочено за 19:30 ч. българско време. Ако всичко е наред, ракетата ще изведе на път към Луната автоматичната лунна станция "Чанг'e 3" (изговаряна още и като "Чанъ"), която на 14 декември трябва да се спусне на повърхността на естествения ни спътник. На Луната се очаква да работи в продължение на няколко месеца лунохода "Нефритен заек".

За много от нас, космическите ентусиасти, тази мисия е изключително вълнуваща. Както казах, това ще е първото кацане на Луната от 37 години насам - т.е. за една голяма част от живеещите днес хора това ще бъде първото меко кацане на Луната в рамките на техния живот.

29 ноември 2013 г. 09:10 ч.

Светослав Александров. Какво всъщност се случва с кометата ISON?

Отговор: трудно е да се прецени на този етап. Кометата ISON е от тези комети, които преминават изключително близо до Слънцето в момента на перихелий (най-близката точна от околослънчевата орбита). Освен това тя е с изключително елиптична орбита, счита се, че е реликва от старата Слънчева система, която никога досега не се е срещала със Слънцето. Точно понеже това може би е първата среща на ISON със Слънцето, учените толкова много се заинтересуваха от точно тази комета и затова днес за нея се говори повече, отколкото за Халеевата, за Хейл-Боп или за която и да е друга комета.

Вчера кометата ISON премина край Слънцето, но наблюдаваното обърка учени и космически агенции. Кометата беше ясно видима на снимки на космически апарати като SOHO и STEREO, но след голямото сближение тя престана да се вижда на снимките. Затова беше обявена преждевременно за разрушена. Даже Европейската космическа агенция (ЕКА) обяви смъртта на кометата си чрез Туитър акаунта си, а известният учен Фил Плейт също се оказа от тези, които обявиха края.

Но историята за смъртта на ISON се оказа прибързана. По-късно фрагмент от ISON отново изгря след сближението със Слънцето, което шокира всички. Нали не се виждаше първоначално на снимките. В този момент д-р Плейт се отказва да коментира каквото и било с мотива, че кометите са непредсказуеми.

30 ноември 2013 г. 22:50 ч.

Светослав Александров. Невероятен успех! Специалистите на Индия пратиха първата за страната автоматична междупланетна станция на правилната траектория към Марс!

Днес, в 21:19 ч. българско време автоматичната междупланетна станция, която беше изстреляна на 5 ноември и прекара времето си до днес в околоземна орбита, запали двигателя си. По време на тази маневра двигателят работеше в продължение на 22 минути и зададе скорост от 648 метра в секунда. Като резултат автоматичната междупланетна станция напусна околоземна орбита. Сега тя е на път към Марс.

28 ноември 2013 г. 10:30 ч.

Светослав Александров. Критичният момент наближава.

На 1 декември в 00:49 ч. местно време (което се явява всъщност на 30 НОЕМВРИ в 21:19 ч. БЪЛГАРСКО ВРЕМЕ) индийската автоматична междупланетна станция ще запали двигателя си за 23 минути. Маневрата ще изгори 198 килограма гориво и ако бъде успешна, ще ускори автоматичната междупланетна станция на път към Марс.