Използват се „бисквитки“, за да бъде персонализирано съдържанието и рекламите на този блог-сайт. Също така се споделя информация за начина, по който използвате сайта, с партньорски социални медии, рекламни партньори и партньори за анализ. Моля, запознайте се с условията за ползване и политиката на поверителност на уебсайта: натиснете тук, за да прочетете условията за ползване - ще се отвори линк в нов прозорец. В случай, че не сте съгласни с тези условия, няма как да използвате блога пълноценно и не би следвало да го използвате занапред.

ExoMars

Това е илюстрация на орбиталния апарат към програмата "ЕкзоМарс", който трябва да бъде изстрелян през 2016 година. Към него може да бъде прикачен демонстрационен спускаем апарат на Европейската космическа агенция. Photo credit : ESA

- See more at: http://www.cosmos.1.bg/cosmos/index.php/2012-01-05-20-08-05/279-eu-russia-exomars#sthash.THCrB37R.dpuf

ExoMars

Това е илюстрация на орбиталния апарат към програмата "ЕкзоМарс", който трябва да бъде изстрелян през 2016 година. Към него може да бъде прикачен демонстрационен спускаем апарат на Европейската космическа агенция. Photo credit : ESA

- See more at: http://www.cosmos.1.bg/cosmos/index.php/2012-01-05-20-08-05/279-eu-russia-exomars#sthash.THCrB37R.dpuf

ExoMars

Това е илюстрация на орбиталния апарат към програмата "ЕкзоМарс", който трябва да бъде изстрелян през 2016 година. Към него може да бъде прикачен демонстрационен спускаем апарат на Европейската космическа агенция. Photo credit : ESA

- See more at: http://www.cosmos.1.bg/cosmos/index.php/2012-01-05-20-08-05/279-eu-russia-exomars#sthash.THCrB37R.dpuf

ExoMars

Това е илюстрация на орбиталния апарат към програмата "ЕкзоМарс", който трябва да бъде изстрелян през 2016 година. Към него може да бъде прикачен демонстрационен спускаем апарат на Европейската космическа агенция. Photo credit : ESA

- See more at: http://www.cosmos.1.bg/cosmos/index.php/2012-01-05-20-08-05/279-eu-russia-exomars#sthash.THCrB37R.dpuf

ExoMars

Това е илюстрация на орбиталния апарат към програмата "ЕкзоМарс", който трябва да бъде изстрелян през 2016 година. Към него може да бъде прикачен демонстрационен спускаем апарат на Европейската космическа агенция. Photo credit : ESA

- See more at: http://www.cosmos.1.bg/cosmos/index.php/2012-01-05-20-08-05/279-eu-russia-exomars#sthash.THCrB37R.dpuf

20 юни 2013 г. 00:45 ч.

Светослав Александров. Ръководената от Европейската космическа агенция мисия "ЕкзоМарс 2016" вече навлезе в последните етапи от конструкцията, след като беше подписан договор с Тейлс Алениа Спейс. Това се съобщава на уебсайта на Европейската космическа агенция.

Според програмата "ЕкзоМарс", две космически мисии ще бъдат изстреляни - съответно през 2016 и 2018 година. За реализирането на мисиите ще работят съвместно Европейската космическа агенция и Роскосмос. Основната задача на програмата е да бъде даден отговор на един от най-важните научни въпроси на нашето време: "Имало ли е някога живот на Марс?"

15 юни 2013 г. 21:00 ч.

Светослав Александров.  На 16 юни 1963 година излита космическият кораб "Восток 6" с двадесет и шест годишната Валентина Терешкова. И докато критиците считат, че полетът е проведен изключително с пропагандна цел, за да се демонстрира могъществото на тогавашния СССР, Терешкова влиза в историята като първата жена, достигнала космическото пространство.

До 1962 година съветските власти подбират внимателно общо петима кандидати от женски пол за първи полет. Сред избраниците присъстват две жени с инженерно образование, една училищна учителка, една машинописка, една работничка във фабрика. Последната жена е Валентина Терешкова и тя бързо се откроява като фаворит сред останалите. Родителите на Терешкова са селяни, а самата тя е комсомолски секретар. За целите на комунистическия режим това е достатъчно.

3 юни 2013 г. 23:00 ч.

Светослав Александров. Не е изненада за никого, че днес Марс е интересна тема за разговор и че много хора се вълнуват от това, което става на повърхността на Червената планета. Интересът се подсилва от факта, че днес на Марс работи мощна мобилна машина, тежаща един тон - това е марсоходът "Кюриозити". През следващите няколко години нови и все по-нови машини ще излитат по посока към Марс. Няма как новините от Червената планета да бъдат пропуснати.

Но на фона на интересните научни открития - за наличието на древни марсиански водоеми или за перхлоратите, медиите в последно време започват да бълват невероятни заглавия: "Марсоходът откри шлем на нацистки войник", "Марсоходът засне плъх на Марс", "Гущер на Червената планета". Материалът в медиите винаги е придружен с шокиращ на пръв поглед снимков материал - наистина намерените обекти приличат на плъхове, каски и всякакви известни обекти със земен произход! Съвсем естествено в публичното пространство плъзват нови конспиративни теории - че НАСА е изпратила тайно на Марс експеримент с живи организми (плъхове), който е скрила от публиката, че на Марс има живот, че навремето нацистите наистина първи са покорили Космоса и днес на Луната и Марс действително съществуват секретни военни бази, които все още се използват! И колкото и да е невероятно, има хора, които вярват на подобни небивалици.

Какво всъщност става?

13 юни 2013 г. 16:12 ч.

Светослав Александров. На 11 юни 2013 година излетя космически кораб "Шенчжоу 10" с астронавти Не Хайшен, Чжан Сяогуан и Уан Япин.

Това е петата пилотирана космическа експедиция на Китай и втората, на която лети астронавт от женски пол - Уан Япин.

31 май 2013 г. 22:30 ч.

Светослав Александров. Безопасно ли е да изпратим хора към Марс? Това е основен въпрос, който стои пред всяко начинание за пилотирана мисия към Червената планета. Рисковете пред астронавтите са много, но като изключим шансовете за авария при излитане и кацане (които са най-съществени), на следващо място сред потенциалните заплахи се нарежда космическата радиация.

Астронавтите, които днес живеят на борда на "Международната космическа станция", са сравнително защитени от радиация поради наличието на радиационните пояси на Ван Алън. За тях най-рискови са преминаванията през т.нар. Южноатлантическа аномалия - когато станцията пресича вътрешния радиационен пояс. Астронавтите, които са летяли до Луната по време на програма "Аполо" са получавали по-голяма доза радиация от астронавтите, летящи в околоземна орбита, но тяхното пътешествие е било достатъчно кратко, за да не се проявят негативни ефекти върху здравето - освен това траекторията на корабите е минавала през най-тънките части на радиационните пояси, а в случай на слънчево изригване се е предвиждала възможност за скриване на кораба зад Луната.

При пътешествието към Марс, обаче, нещата стоят по-различно в сравнение с полетите в околоземна орбита и полетите до Луната. Близо две години ще отнеме една мисия с отиване и връщане - това е много съществен период от време. Как радиацията в междупланетното пространство би повлияла върху човешкия организъм?

При пътешествието на марсохода "Кюриозити" към Марс през 2012 година той събираше данни за космическата радиация. След анализ на данните, резултатите бяха публикувани днес в списание "Сайънс" и те ще имат важно влияние върху планирането на бъдещите пилотирани мисии на НАСА. Новите открития показват, че космическата радиация при едно пътешествие към Марс със съвременни технологии на придвижване, би могла да увеличи рисковете отвъд общоприетите стандарти на НАСА за безопасност.