4 август 2013 г. 00:15 ч.

Светослав Александров. На 3-ти август в 22:48 часа от космическия център Танегашима в Япония излетя ракетата H-IIB с космически кораб HTV-4 по направление към "Международната космическа станция". Товарният космически кораб носи на борда си храна, научни експерименти ... и един малък пътник.

На борда на кораба се намира човекоподобният робот Киробо. Името на робота произлиза от японската дума "кибо", която означава "надежда", и от думата "робот".

Киробо не е първият човекоподобен робот, който лети в космоса - през 2011 година на борда на "Международната космическа станция" беше доставен Робонавт, разработен от НАСА. Киробо е по-малък от родственика си Робонавт, но за сметка на това притежава възможност, която Робонавт не притежава. А именно, че Киробо може да разговаря посредством човешка реч.

Дата на публикацията: 1 август 2013 г. 15:51 ч.

Борис Станимиров е роден през 1976 година в София. Магистър е по Молекулярна биология в СУ „Св. Климент Охридски“, бил е и на междууниверситетски обмен във Франция. Понастоящем е в ръководството на политическа партия ДСБ и е един от преговарящите по формирането на нов Реформаторски блок. Една от каузите, за която ще работи Борис Станимиров като политик, е науката да бъде приоритет в България. В настоящето интервю ще ви запозная с неговите виждания за науката, космонавтиката и тяхното развитие в България.

Интервюто взе Светослав Александров, администратор на КОСМОС БГ.

-Господин Станимиров, вашата биография е изключително интересна. Първо сте завършил молекулярна биология, а след това се занимавате активно с политика. Защо избрахте пътя на политик, а не на учен?

Най-напред за космоса. В детството си помня ентусиазма при полета на Иванов със "Союз-33", а после съвсем ясно и този на Александров със "Союз ТМ-5" и скачването с орбитална станция "Мир". Космонавтиката беше силна пропагандна тема на онова време, която истински вълнуваше всички българи. Вярвам, че споменът за тези емоции е жив и днес. В същото време баща ми не може да прости на комунистическата власт, че Българската телевизия не е показала чудото на кацането на "Аполо" на Луната. Той и колегите му, тогава млади кандидат-електроинженери, са го слушали тайно по Радио Белград.

Запалих се по природните науки от книгите на Джералд Даръл, още като дете. В гимназията си дадох сметка, че Молекулярната биология е сред най-трудните научни области и бях амбициран да превзема тъкмо нея. В същото време това бяха години на бурен обществен кипеж. По време на януарските събития от 1997 бях втори курс и живеех във вихъра на протеста. За разлика от сегашните протести, тогава студентите бяха основната движеща сила на промените. Когато се дипломирах, бях прекалено обществено ангажиран, за да мога да се скрия в уюта на лабораторията. Малките, затворени научни общности, които са изцяло погълнати от своя обект на изследване и като че ли са слепи за света наоколо, не бяха за мен. Пък и перспективите за наука бяха навън. Аз не исках да емигрирам. Започнах работа във финансовата сфера, имам квалификация и по международни икономически отношения. Така тръгна животът ми, но винаги една част от мен е съжалявала, че не работя наука.

3 август 2013 г. 18:30 ч.

Светослав Александров. Някой ден, когато астронавти се отправят в далечните кътчета на Слънчевата система, ще вършат изследователската си програма с помощта на роботи. Хора, които се намират в орбита около Луната, Марс или астероид, биха могли да управляват телероботи на повърхността и я изучават дистанционно.

На 17-ти юни и 26-ти юли през настоящата (2013) година НАСА проведе тестове, свързани с изследователска концепция посредством телероботика. На 17-ти юни астронавтът на НАСА Крис Касиди, който понастоящем живее на "Международната космическа станция", успешно направляваше самоходния апарат K10, който се намира в специален тестов регион на име Ровърскейп с размера на две футболни игрища в космическия център на НАСА Еймс. В продължение на три часа Касиди изучаваше скалистия регион, който е симулиран да прилича на лунна повърхност.

30 юли 2013 г. 16:00 ч.

Светослав Александров. Стартовият прозорец за изстрелвания на космически апарати към Марс наближава! За тези от вас, които не знаят - изстрелванията към Червената планета не са възможни във всеки един възможен момент - те могат да бъдат провеждани само когато местоположението на Земята и Марс го позволява - а такова благоприятно местоположение настъпва веднъж на приблизително две години. Стартови прозорци е имало през 2003, 2005, 2007, 2009 (тогава не излетя нито един апарат към Марс), 2011 година. Следващата възможност на човечеството да се отправи към Марс е през ноември тази (2013) година, така че НАСА и Индийската космическа организация (ИСРО) бързат да подготвят своите автоматични междупланетни станции за изстрелване към Червената планета. Ако пропуснат полета през ноември, следващата възможност ще се отвори чак в началото на 2016 година.

НАСА ще изстреля космическия апарат "Мейвън". Според последна информация, оповестена от НАСА в събота, част от екипировката на "Мейвън" е пропътувала разстоянието от Денвър до космическия център в Кейп Канаверал. Все още не разполагаме със снимки на подготовката на ракетата-носител, очевидно е твърде рано. "Мейвън" ще бъде изпратен на правилната траектория към Марс с помощта на ракета "Атлас 5" с четириметров обтекател и без спомагателни твърдогоривни ускорители.