23 юли 2013 г. 10:40 ч.

Светослав Александров. На 19 юли автоматичните междупланетни станции "Касини" (която работи в орбита около Сатурн) и "Месинджър" (която работи в орбита около Меркурий) заснеха нашата Земя и нейния спътник - Луната - как биха изглеждали на разстояние от милиони километри в космоса.

Карл Сейгън, известният астроном, я е описал възможно най-точно - от такова разстояние Земята не изглежда да представлява никакъв специален интерес за наблюдателя. Тя е просто една малка, бледа синя точка.

20 юли 2013 г. 12:40 ч.

Светослав Александров. Провалите са част от космонавтиката. Рядко обаче се случва провалите да са наистина зрелищни и изразителни - в много от случаите специалистите научават за провала от получена телеметрична информация, или от липсата на сигнал. Но ако проблем настъпи по време на първите етапи от полета - още докато работи първата степен, провалите винаги са зрелищни.

На 2-ри юли се случи точно такъв провал. Ракетата "Протон-М" със спътници "Глонас", част от навигационната спътникова мрежа на Русия, се отклони от курса си броeни секунди след началото на полета. Отклоняването от курса започна веднага след отделянето от стартовата площадка. Ракетата, вместо да следва стандартната вертикална траектория, започна да се върти неконтролируемо, обърна се и се насочи обратно към Земята. Сблъсъкът с повърхността стана факт точно 30 секунди след старта. При ударната вълна се образува кратер с размери 20 на 40 метра и дълбочина 5 метра. Изненадващо - не просто нямаше човешки жертви, но и съществени материални щети. Ракетата на косъм пропусна да удари главната железопътна линия, свързваща стартовия комплекс с комплекса по подготовка на ракетата, а наблизо е имало още силоз с балистични ракети "УР-100".

21 юли 2013 г. 12:06 ч.

Светослав Александров. Вчера, на 20 юли, се навършиха 44 години от кацането на модула "Орел" на лунната повърхност с астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин. Днес, на 21 юли, се навършват 44 години от първите стъпки на Луната, направени от тях.

Вместо да разказвам за пореден път какво се е случило на този ден (би било отегчително - всички основни факти около лунната разходка на Армстронг и Олдрин са добре известни), днес ще погледнем към мисията от друг ъгъл. Време е да разкрия ролята на третия астронавт, чието име  рядко споменаваме. Това е Майкъл Колинс, пилот на командния модул на "Аполо 11".

Когато "Аполо 11" излита през далечната 1969 година, на борда на космическия кораб са трима астронавти - Нийл Армстронг, Бъз Олдрин, и Майк Колинс. Но планът за полета предвижда в лунния модул, който да достигне до повърхността на Луната, да участват само Армстронг и Олдрин. Майк Колинс остава зад тях - в командния модул. Той лети над повърхността на Луната на ниска височина - само 113 километра го делят от повърхността! Но никога няма да стъпи на нея...

Мнозина съжаляват Колинс и считат, че е възможно в най-неравностойното положение - да пропътува по-голямата част от пътя до Луната, но да му се откаже правото да стъпи на нея. Въпреки това този астронавт никога не се е оплакал от положението си - и се чувства достатъчно удовлетворен от ролята си.

"Знам, че бих излезнал глупак или лъжец ако твърдя, че имах най-доброто от трите места на "Аполо 11", но мога да кажа искрено и хладнокръвно, че съм доволен от това, което ми се полагаше. Това начинание беше предвидено за трима мъже - и аз считам моята роля за също толкова важна, като и останалите две", съобщава той пред сайта Юнивърс тъдей.

19 юли 2013 г. 00:40 ч.

Светослав Александров. Нови научни данни, получени от марсохода на НАСА "Кюриозити", който се приземи на повърхността на Червената планета преди почти една година, показват съставките на марсианската атмосфера. Данните също така доказват, че навремето Марс е имал плътна атмосфера, но тя се е загубила с течение на милиарди години.

Инструментът на "Кюриозити" с име Sample Analysis of Mars (SAM) е измерил различните газове и различните изотопи в няколко проби от марсианската атмосфера. Изотопите представляват варианти на един и същи химичен елемент, които се различават по атомната маса заради различен брой неутрони. Например най-известният въглероден изотоп е въглерод-12, а по-тежкият стабилен изотоп е въглерод-13.