5 август 2012 г. 19:03 ч.

Светослав Александров. Безспорно това е въпросът, който си го задава всеки космически ентусиаст. Остават около 13 часа до кацането на тежащия един тон марсоход "Кюриозити", което безспорно ще се случи утре, на 6-ти август в 8:31 ч. сутринта българско време. Въпросът, за който споменах, е следният: Кога се очакват да бъдат получени първите радиосигнали от повърхността на Марс, които биха потвърдили успешно приземяване?

Отговорът е следният: трудно е да се определи. Възможно е да получим първите радиосигнали от марсианската повърхност веднага след кацането, но при определени обстоятелства съществуват възможности кацането на "Кюриозити" да не се е провалило, марсоходът да се намира невредим на повърхността, но до получаването на първите радиосигнали могат да изминат от няколко часа до няколко дни! Така че съществува реална възможност утрешният ден да се превърне в мъчително чакане.

4 август 2012 г. 19:30 ч.

Светослав Александров. В момента на писането на тази публикация до кацането на тежащия един тон марсоход „Кюриозити” на повърхността на Марс остават точно 37 часа. По-малко от две денонощия. Специалистите на НАСА тръпнат в очакване. Не само в САЩ, но и в цял свят се организират редица мероприятия, на които хора ще могат да наблюдават в реално време спускането по телевизори и големи екрани. НАСА описва кацането на „Кюриозити” като кулминация в развитието на роботизираната програма. Мисията е толкова важна и критична, колкото някога са били кацанията на Луната от астронавтите на „Аполо” – на практика капсулата, предпазваща марсохода „Кюриозити”, е по-голяма от командния модул на „Аполо”!!!

И все пак… какво ще стане, ако нещо се обърка пред очите на хилядите зрители и марсоходът се разбие в повърхността на Марс? Всичко може да се случи – и най-лошото е, че когато се случи, наземният екип не би могъл да предотврати евентуална катастрофа. Марс е далече от Земята – радиосигналът пътува със скоростта на светлината, но дори и на него му трябват 14 минути, за да достигне наземните оператори. А цялото кацане ще протече в рамките само на 7 минути, така че в момента, когато на Земята научим, че капсулата с марсохода е навлязла в атмосферата… вече всичко ще е приключило или с успех, или с провал. Наземните екипи ще научават новините с 14-минутно закъснение. Всичко ще зависи само от програмата, заложена в двата компютъра на „Кюриозити”!

Ако „Кюриозити” не успее да кацне успешно на повърхността на Марс, последствията не само за науката, но и за марсианската програма на НАСА могат да са фатални. Това смята д-р Робърт Зубрин, основател на престижната неправителствена международна организация „Марсианско Общество”, която отскоро има и клон в България.

„Марсоходът може да повлече цялата марсианска програма със себе си”, съобщава Зубрин. „След като експедициите за 2016 и 2018 година бяха прекратени, цялата програма е в хаос, и ни предстоят финансови ограничения като резултат от правителствените харчове извън НАСА”.

5 август 2012 г. 06:30 ч.

Светослав Александров. В момента на писането на тази публикация до приземяването на марсохода „Кюриозити” остават точно 26 часа. Предстоящото денонощие за марсохода ще бъде и последното, което той ще прекара в космоса. Утре, на 6 август, в 08:31 ч. българско време  „Кюриозити” ще трябва да се намира на чужда земя и под чуждо небе.

Съгласно последните новини от НАСА „Кюриозити” продължава да е в добро състояние и всички негови системи работят съгласно очакванията. Вчера полетният екип изпрати команди, за да актуализира параметрите на отправната точка на космическия апарат. Вчера бяха включени и нагревателите, които трябва да подготвят за работа осемте двигателя на спускаемата степен. Това е мярка, която се предприема, за да не би при дългото пътешествие към Марс горивото (хидразин) да е замръзнало.

3 август 2012 г. 20:05 ч.

Светослав Александров.

Мисията на НАСА „Марсианска научна лаборатория” с марсоход „Кюриозити” ще прекара последните си два дни в космоса – събота и неделя. Рано в понеделник еднотонният марсоход ще се гмурне в тънката атмосфера на Червената планета и в около осем и половина часа, ако всичко е минало успешно, ще трябва да се намира на чужда земя и под чуждо небе. Гигантският марсоход „Кюриозити”, възлизащ на $2.5 милиарда долара, вече се радва на достатъчно голяма популярност и хората се питат: „Защо човечеството продължава да изследва Марс?” и „Защо лично аз трябва да съм загрижен за това кацане, когато ... (изброява еди какви си проблеми)?” Много космически ентусиасти биха предложили различни отговори на въпроса „Защо съм загрижен?”. Тук предлагам моите отговори.

1. Защото съм загрижен за развитието на образованието и науката в световен мащаб

Много политици считат, очевидно погрешно, че при решаването на проблемите в образованието и научните среди трябва да се започне отвътре-навън: първо трябва да се започне с ефективни образователни реформи, които да подобрят качеството на образованието и така ще се появят младежи, заинтересовани от това да работят в различни сфери и съвсем естествено някои от тях ще работят в областта на физиката, математиката, биологията и техническите науки. Практиката обаче показва, че никога не се стига до перфектната образователна система и колкото и политиците да си  мислят, че именно техните образователни реформи са ефективни, желан резултат никога не се появява. Това е така, защото нито една политика – нито тази, затормозяваща ученика с повече зрелостни изпити, нито тази, осигуряваща повече извънкласни занимания, нито тази, предвиждаща преподаване с повече Powerpoint презентации не би могла да даде най-важното, от което обучаващият се има нужда: а това е искрата, която да запали в подрастващия желанието да се учи. Най-големият провал на образователните системи в САЩ, други европейски страни и дори България е, че в най-добрия случай след завършването на училище голяма част от младежите имат добра обща подготовка, но напливът е само към тези специалности, които биха осигурили добро заплащане. Заплащането е важно, разбира се! Но ако само то е стимул, няма кой да заеме редица други работни места – за съжаление именно в областта на математиката, физиката или техническите специалности.