Използват се „бисквитки“, за да бъде персонализирано съдържанието и рекламите на този блог-сайт. Също така се споделя информация за начина, по който използвате сайта, с партньорски социални медии, рекламни партньори и партньори за анализ. Моля, запознайте се с условията за ползване и политиката на поверителност на уебсайта: натиснете тук, за да прочетете условията за ползване - ще се отвори линк в нов прозорец. В случай, че не сте съгласни с тези условия, няма как да използвате блога пълноценно и не би следвало да го използвате занапред.

Категория:

Светослав Александров - интервюто е направено през декември 2008 година

Робърт (Боб) Парк е професор по физика в Мерилендския университет, писател, автор на популярната книга „Вуду Наука“. Той е известен критик на Международната космическа станция (МКС) и пилотираната програма – може би е дори най-известният критик. Написал е множество статии и е провел множество интервюта за космическите изследвания и смисъла на пилотираната програма. Боб Парк се съгласи да бъде интервюиран от мен (Светослав Александров) за КОСМОС БГ. Приятно четене!
Боб Парк поддържа свой блог на адрес: http://www.bobpark.org/


Светослав Александров – удебелен шрифт, Робърт Парк – подчертан.

Категория:

Светослав Александров - статия от месец януари 2008 година. Професор Стивън Уейнбърг привлече вниманието на медиите след като миналата година остро разкритикува Международната космическа станция, наричайки я „орбитална пуйка“, ненужна, инфантилна програма.

Сам Динкин наскоро публикува в сайта Космическа критика (thespacereview.com) интервю със Уейнбърг и вече даде позволение да преведа интервюто на български. Интервюто е изключително интересно. Приятно четене!

Категория:
Светослав Александров - статията е написана през юни 2007 година.
"До 2000 година без съмнение ще имаме присъствие на Луната, ще сме осъществили полет до Марс и е напълно вероятно да сме изпратили мъже към външните планети."

Вернер Фон Браун, 1969 година.


Категория:

Светослав Александров - статията е написана  през октомври 2008 година. Чандраян-1 е изстрелян и е на път към Луната. Феникс привършва своята мисия на Марс. Учените от екипа на МЕСИНДЖЪР анализират снимките от Меркурий, получени съвсем наскоро. Хората, които работят по Касини, проучват последните данни от луната Енцелад, а Индевър се готви за полет по обслужване на Международната космическа станция.

Звучи страхотно, нали? Човечеството се е втурнало да изследва космическото пространство и не се спира пред никакви препятствия. Нищо не може да спре устрема на нашата цивилизация за да достигне звездите. Това е прекрасно, нали?

Вероятно вие се чувствате като мен, когато разсъждавате за ползата от космическите полети – радостни и вдъхновени. За голямо съжаление обаче едно нещо не се е променило – има някои хора, които не се радват. И малко преди изстрелването на Чандраян-1 започнаха протестите. Винаги ще има хора, които ще си мислят, че космическите мисии не си струват парите, че финансите, които даваме за изследване на междупланетното пространство, е по-добре да ги харчим на Земята за НАШИТЕ си проблеми.

Категория:

Светослав Александров- статията е писана през месец юни 2007 година. Човечеството изстрелва космически кораби от малко повече от четиридесет години. През това време то успя да изпрати сонди отвъд Слънчевата система, да изпрати спускаеми апарати на Луната, Венера, Марс, Титан и няколко астероида, да достави на Земята образци от кометите и слънчевия вятър, да получи детайлни снимки на всички планети.

За съжаление всички тези успехи се дължат на безпилотни космически сонди, сложни апарати, които действат по точно определена компютърна програма. Не така стоят нещата за пилотираните космически кораби. Над 90% от пилотираните полети са се провели в ниска околоземна орбита и само някои от корабите Аполо са успели да достигнат Лунната повърхност.

Не е трудно да се даде отговор на читателите на КОСМОС БГ защо се получава така.