Използват се „бисквитки“, за да бъде персонализирано съдържанието и рекламите на този блог-сайт. Също така се споделя информация за начина, по който използвате сайта, с партньорски социални медии, рекламни партньори и партньори за анализ. Моля, запознайте се с условията за ползване и политиката на поверителност на уебсайта: натиснете тук, за да прочетете условията за ползване - ще се отвори линк в нов прозорец. В случай, че не сте съгласни с тези условия, няма как да използвате блога пълноценно и не би следвало да го използвате занапред.

Категория:

Светослав Александров. Българските учени, съвместно с индийските си колеги, публикуваха резултати от радиационния инструмент RADOM-7, който летя до Луната през 2008 и 2009 година на борда на индийската лунна мисия "Чандраян-1". Статията е публикувана на сайта Arxiv.org, който е собственост на университета Корнел, САЩ. Абстрактът можете да разгледате от тук, а пълният текст можете да разгледате от тук. Самата статия е приета за публикация в научното списание Advances in Geosciences и е подадена към arxiv.org на 9 декември 2010 година от един от авторите - Сантош Вадауейл, Индия.

От статията става ясно, че българският инструмент е бил включен съвсем скоро след изстрелването си (два часа след старта) и е работил до самия край на мисията. RADOM-7 е измерил успешно общата абсорбирана доза и спектъра на натрупаната енергия от високоенергийните частици, които се намират в космическото пространство близко до Земята, по пътя към Луната и в окололунна орбита.

Категория:

Светослав Александров - публикация от октомври 2008 година - изключителен успех за Индия и България! Тази нощ индийската лунна сонда Чандраян-1 бе успешно изстреляна и вмъкната в елиптична орбита около Земята, където ще прекара известно време, преди да се устреми към Луната.

На борда на Чандраян-1 летят няколко международни инструмента, сред които са прибори на НАСА, Европейската космическа агенция и България. Поради тази причина днес в БАН имаше голяма пресконференция, на която присъствах. На пресконференцията бяха зададени интересни въпроси за българския прибор, българските инструменти в космоса, бъдещето на България в космоса. Накрая проведох лично интервю с Йорданка Семкова от Централната лаборатория по слънчево-земни въздействия към БАН.

 

Категория:

Статията е написана от Светослав Александров на 29 декември 2009 година. Както предсказах към края на изминалата година – 2009 година беше наистина една много критична година за развитието на космонавтиката. Някои събития наистина се случиха по възможно най-оптимистичния сценарии, но други събития бяха разочароващи. Затова първо ще разгледаме успехите, а после-разочарованията.

Категория:

Светослав Александров - публикация от 12 август 2008 година. Информацията в нея е изключително неактуална. Само приборът до Луната успя, но не и този до Марс (катастрофата на "Фобос-Грунт" през 2011 година) Два български инструмента ще полетят на борда на автоматични междупланетни сонди към Луната и Марс в края на тази и началото на следващата година. Индийската лунна сонда Чандраян-1 ще достави в орбита около Луната малкия прибор RADOM-7, който ще трябва да характеризира качествено и количествено радиационната обстановка в близост до Луната. 

Категория:

Първото десетилетие от новото хилядолетие си отива. Науката и технологиите се развиват с бързи и скоростни темпове. Човечеството постепенно усвоява околослънчевото пространство. Кои са десетте най-успешни космически проекти за изминалото десетилетие?