Използват се „бисквитки“, за да бъде персонализирано съдържанието и рекламите на този блог-сайт. Също така се споделя информация за начина, по който използвате сайта, с партньорски социални медии, рекламни партньори и партньори за анализ. Моля, запознайте се с условията за ползване и политиката на поверителност на уебсайта: натиснете тук, за да прочетете условията за ползване - ще се отвори линк в нов прозорец. В случай, че не сте съгласни с тези условия, няма как да използвате блога пълноценно и не би следвало да го използвате занапред.

23 февруари 2014 г. 13:25 ч.

Светослав Александров. Нощ се спусна над Луната и по-точно над мястото, където работят заедно китайският спускаем апарат "Чанг'e 3" и лунохода "Нефритен заек".

Напомням на читателите, че денонощията на Луната продължават цели 29.5 земни дни. Това означава, че в продължение на земни две седмици Слънцето непрекъснато грее (т.е. имаме ден) и в продължение на две земни седмици Слънцето е залязло (т.е. нощ).

Китайските специалисти не очакваха луноходът "Нефритен заек" да се събуди преди две седмици, когато местният лунен ден тепърва започваше (третия лунен ден от началото на мисията). В края на януари (по време на втория лунен ден от началото на мисията) възникна механичен проблем и всички очакваха през лунната нощ да настъпи критична повреда. За изненада на всички, чудото се случи и луноходът се събуди! Оказа се също, че е и доста запазен и повечето инструменти не са се повредили - със сигурност работят камерите на лунохода, както и неговият радар и екипировка за наблюдения в инфрачервената област.

По време на третия лунен ден специалистите не придвижваха лунохода, той провеждаше само стационарни наблюдения.

Освен това механичните проблеми, които попречиха на лунохода да влезе правилно в състояние на хибернация миналия месец, все още не са разрешени. Това означава, че "Нефритеният заек" отново ще бъде изложен на суровите въздействия на лунната нощ и отново ще очакваме със свито сърце дали ще се събуди и през месец март.

21 февруари 2014 г. 00:05 ч.

Светослав Александров. Марсоходът "Опортюнити" катери планина!!! Снимка, направена от "Марс Риконисънс Орбитър" на 14 февруари, показва местоположението на марсохода сред планинския хребет Мъри.

Самият хребет се намира на западния ръб на обширния кратер Индевър, който от своя страна е с диаметър 22 километра - изключително обширна марсианска формация.

17 февруари 2014 г. 15:15 ч.

Светослав Александров. Странна случка се случи с марсохода "Опортюнити", който миналия месец отбеляза 10-годишнина от работата си на Марс. Заснемайки региона наоколо, марсоходът откри на 8-ми януари мистериозно появила се скала, която не беше забелязвана преди на това място.

Случаят стана изключително популярен. Мнозина сметнаха, че скалата е или с космически произход (попаднал метеорит), или не е изобщо скала, а някакъв местен жив организъм. Как иначе би се появила толкова внезапно?

Още в самото начало обаче специалистите от НАСА се опитаха да охладят страстите и казаха на обществото, че често пъти такива необичайни находки се оказват с напълно естествен произход и има някакво далеч по-скучно обяснение.

Това не беше достатъчно за някои хора. Ядосан, че специалистите не желаят да заснемат находката отблизо и да проведат научни изследвания с инструментите на марохода, американецът Роун Джоузеф (който се самоопределя като астробиолог) заведе съдебно дело срещу НАСА!

19 февруари 2014 г. 15:15 ч.

Светослав Александров. Представете си изследовател, който изучава земните градове, използвайки снимки на хоризонта с ниска разделителна способност. Снимките са направени от разстояние няколко километра, при положение, че камерата е предназначена за портретни изображения, като при това е снимано при залез слънце. От тези неясни снимки изследователят прави грандиозни заключения за качеството на възхуда в градовете, как изглеждат техните сгради и колко често вали в тях.

По подобен начин учените разглеждат атмосферите на извънслънчевите планети, като правят заключения за това дали в тях се съдържат вода и кислород. Вместо да се правят грандиозни заключения с публични новини, по-добре е да подходим с търпение по въпроса, счита Адам Бъроус, който е автор на обзорна статия за Proceedings of the National Academy of Sciences.

15 февруари 2014 г. 18:50 ч.

Светослав Александров. Автоматичната лунна станция на НАСА LADEE, която беше изстреляна през септември 2013 година и все още работи около Луната, направи първите си снимки.

Хората, които следят редовно новините около тази мисия, ще останат изумени. "Как?", биха попитали те. "Нали LADEE нямаше камера? Как изобщо са направени снимките на Луната?".

Истина е, че тази автоматична лунна станция се занимава с изучаването на лунния прах и лунната атмосфера и за работата на инструментите й не е нужна научна камера, която да снима Луната. Снимките са направени с помощта на звездните тракери - инструменти, които са нужни за навигацията в далечния космос.