2 февруари 2014 г. 12:10 ч.

Светослав Александров. Тази седмица е тъжната седмица на НАСА. Всички космически трагедии, макар и в различни години, са се случвали по едно и също време на годината. На 27 януари 1967 година трима астронавти от "Аполо 1" загиват по време на наземен тест. На 28 януари през 1986, години по-късно, совалката "Челинджър" се разпада при излитането и седем души загиват. Накрая на 1 февруари, през 2003 година, совалката "Колумбия" се разпадна при кацането и отново седем души загиват.

Катастрофата на совалката "Колумбия" се оказва огромна трагедия и за Израел, защото преди 11 години на борда на космическия кораб лети и първият израелски астронавт - Илан Рамон. Той загива заедно с останалите.

Днес Израелската космическа агенция преговаря с други космически агенции - в частност НАСА, Роскосмос, Европейската космическа агенция и космическата агенция на Китай, за да се стигне до споразумение за изпращане на нов астронавт в космоса. Това научаваме от публикация на Jerusalem Post.

28 януари 2014 г. 14:30 ч.

Светослав Александров. Какво става с китайския луноход? Много хора вече са разбрали от медиите, че "Нефритеният заек" е претърпял проблем преди няколко дни. В началото детайлите около повредата не бяха ясни, но с течение на времето много от нещата се изясниха.

Както е известно, условията на Луната са изключително сурови. Един ден продължава 14 дни, толкова продължава и лунната нощ. Но през нощта, когато няма слънчеви лъчи, на Луната става много студено. За да се предпази от минусовите температури (могат да паднат до 180 градуса под нулата), в края на лунния ден луноходът ориентира единия си слънчев панел в посока изгрева на Слънцето (за да може да презареди батериите си и да се "събуди"), а мачтата, на която са разположени инструментите, се сгъва, след което се покрива от другия слънчев панел.

Именно така "Нефритеният заек" преживя първата си лунна нощ в края на декември и началото на януари.

Но в края на януари, непосредствено преди идването на втората лунна нощ, е възникнал механичен проблем. Според публикувана досега информация става ясно, че нещо се е объркало - изглежда, че слънчевият панел не се е сгънал обратно, както се очакваше.

Защо това се случи - особено когато подобни операции са тествани десетки пъти на Земята? Откъде-накъде възникна такъв проблем? Водещата теория е, че причината за проблема е в лунния прах. Навремето астронавтите на корабите "Аполо", докато са се разхождали на Луната, са забелязали, че лунният прах е изключително прилепчив, задръства и поврежда скафандрите, поврежда научната апаратура, надрасква огледалата, специално донесени от астронавти за лазерни експерименти.

Ръководителите на мисията предполагат, че е възможно вдигнатият от лунохода лунен прах да е попаднал в моторите, отговорни за сгъването на слънчевите батерии, и да са се повредили.

31 януари 2014 г. 00:36 ч.

Светослав Александров. След събуждането на "Розета", ръководителите на мисията извършиха първите от планирана серия тестове, които трябва да покажат как тези 31 месеца на хибернация са се отразили на автоматичната междупланетна станция.

Напомням на читателите, че "Розета" се събуди благополучно на 20 януари, след което започна финалната част от пътешествието към кометата Чурюмов-Герасименко.

27 януари 2014 г. 00:05 ч.

Светослав Александров. На 25 януари 2004 година спускаемата капсула MER-B навлезе в атмосферата на Марс. Парашутите се разтвориха успешно. Минути по-късно спускаемият апарат се обви в защитни въздушни възглавници, които го предпазваха при съприкосновението с повърхността. След няколко подскачания, спускаемият апарат спря и освободи на Марс марсохода "Опортюнити".

По това време светът беше различен. Работехме основно със стационарни компютри, а не с лаптопи. Имаше мобилни телефони, но те не бяха смартфони. Фейсбук още не съществуваше, хората общуваха основно с чата IRC. Още се ползваха дискети, кабелните интернет доставчици прохождаха, все още имаше dial-up, но постоянната свързаност с мрежата беше все още рядкост.

Марсоходът "Опортюнити" кацна през онзи далечен януарски ден. Неговите открития промениха представите ни за Марс. Ръководителите на мисията предвиждаха "Опортюнити" да работи само три месеца, но той работеше цели 10 години! И най-добрите открития може би още предстоят.

Всъщност, на 24 януари, в списание Сайънс беше публикувана статия за откритията през последните месеци. И те са изключително важни.